Пакистанското правителство се разцепи; говори се, че вероятният бъдещ президент е болен.
Винаги изумителна, пакистанската управляваща коалиция се разцепи на 25 август, когато втората по големина партия в нея - Пакистанската мюсюлманска лига (Н), се оттегли от властта. Наред с другите неща, лидерът на ПМЛ (Н) Наваз Шариф възнегодува срещу кандидатурата на Асиф Али Зардари, лидера на най-голямата партия в коалицията - Пакистанската народна партия (ПНП), за президент на изборите на 6 септември.
Заедно с другите си по-малки съюзници, оглавеното от ПНП правителство няма да се огъне, а ако, както изглежда вероятно, Зардари бъде избран за президент с всичките диктаторски правомощия, които предоставя тази позиция, правителството би изглеждало още по-стабилно. Ако това стане, би могло да се каже, че в известен смисъл Зардари е надминал както бившия президент Первез Мушараф, който подаде оставка на 19 август, за да избегне импийчмънт, така и лидера на най-големия конкурент на ПНП Наваз Шариф. За човек, който наскоро стъпи в обувките на жена си - убитата лидерка на ПНП Беназир Бхуто - и за когото се предполага, че има сериозни психически разстройства, това би било олимпийско постижение.
Предвид историческото съперничество помежду им ПНП и ПМЛ (Н) постоянно изглеждаха на ръба на разцеплението. И все пак това е удар срещу страната, която силно се нуждае от политическа стабилност и от сътрудничеството, което те обещаха. Пакистан е изправен пред постоянно засилваща се талибанска размирна дейност и пред икономическа криза.
Уви, ако някой въобще може да спре гниенето, това със сигурност не е Зардари. Той е един от най-дискредитираните политици в Пакистан, обвиняван в изнудване и корупция в огромни размери по време на двата мандата на Беназир Бхуто през 90-те години. Миналата година той получи противоречива амнистия по тези обвинения в момент, в който Мушараф обмисляше да привлече ПНП като съюзник. За Зардари се носят и слухове, че няма необходимите психически качества за президент - във вторник, 26 август, британският вестник "Файненшъл таймс" изрази предположение, че той е бил лекуван от заболявания като деменция и депресия, които е развил през 11-те години, прекарани в затвора по обвинения в корупция.
Затова е обезпокоително, че Зардари изглежда решен да стане изключително могъщ президент. Ако бъде избран, той ще получи поста с всички правомощия, присвоени от Мушараф, които например ще му позволят да разпусне парламента, когато пожелае. Освен това той ще контролира правителството в качеството си на лидер на ПНП. Зардари обеща, ако бъде избран, да премахне диктаторските правомощия от президентския пост, но напоследък действията му говорят, че думата му не струва много.
Основен елемент, на който се крепеше съюзът между ПНП и ПМЛ (Н) беше обещанието на Зардари да възстанови на постовете им около 60 съдии, които Мушараф уволни през ноември по време на извънредното положение. Наваз Шариф, който миналата година се завърна от осемгодишно изгнание, постави връщането на съдиите като най-неотложна цел на своята политика. Той вече печели дивиденти от това (очевидно принципно) искане - анкетите сочат, че той е най-популярният политик в Пакистан, а подкрепата за него нараства.
Той се надява да извлече още ползи - Шариф се нуждае от някои благодарни съдии, които да отменят забраната той да се кандидатира в избори. Тази забрана се дължи на криминалното му досие, което включва обвинение в отвличане на самолет, повдигнато скоро, след като Первез Мушараф го свали от власт с преврат през 1999 г. Зардари обаче не проявява особено нетърпение да възстанови уволнените съдии. Много пакистанци вярват, че това се дължи на опасенията му, че те могат да преразгледат законността на неговата амнистия.
Зардари помоли Наваз Шариф да се върне във властта, но изглежда по-вероятно двете партии да възобновят вредния си навик да си подливат вода със всякакви средства.
За да укрепи позициите си, Шариф ще се опита да привлече подкрепата на някогашните поддръжници на Мушараф от Пакистанската мюсюлманска лига (К), чиито членове бяха набрани предимно от неговата партия след преврата от 1999 г. ПНП от своя страна ще обмисли оттегляне от коалиционното правителство, оглавено от партията на Шариф в Пенджаб, най-богатата провинция на Пакистан, като по този начин ще остави ПМЛ (Н) без мнозинство в местния парламент. През 90-те години, когато Шариф и Бхуто се редуваха на власт, подобни порочни маневри направиха Пакистан почти толкова нестабилен, колкото е и сега. В крайна сметка това доведе до военен преврат, както винаги се е случвало, когато в Пакистан се възцари политическа нестабилност. /БТА/
Той се надява да извлече още ползи - Шариф се нуждае от някои благодарни съдии, които да отменят забраната той да се кандидатира в избори. Тази забрана се дължи на криминалното му досие, което включва обвинение в отвличане на самолет, повдигнато скоро, след като Первез Мушараф го свали от власт с преврат през 1999 г. Зардари обаче не проявява особено нетърпение да възстанови уволнените съдии. Много пакистанци вярват, че това се дължи на опасенията му, че те могат да преразгледат законността на неговата амнистия.
Зардари помоли Наваз Шариф да се върне във властта, но изглежда по-вероятно двете партии да възобновят вредния си навик да си подливат вода със всякакви средства.
За да укрепи позициите си, Шариф ще се опита да привлече подкрепата на някогашните поддръжници на Мушараф от Пакистанската мюсюлманска лига (К), чиито членове бяха набрани предимно от неговата партия след преврата от 1999 г. ПНП от своя страна ще обмисли оттегляне от коалиционното правителство, оглавено от партията на Шариф в Пенджаб, най-богатата провинция на Пакистан, като по този начин ще остави ПМЛ (Н) без мнозинство в местния парламент. През 90-те години, когато Шариф и Бхуто се редуваха на власт, подобни порочни маневри направиха Пакистан почти толкова нестабилен, колкото е и сега. В крайна сметка това доведе до военен преврат, както винаги се е случвало, когато в Пакистан се възцари политическа нестабилност. /БТА/
