Дали Карла Бруни, която се показва в компанията на Никола Саркози, знае какъв е статутът на "първа дама" във Франция? Статут, който Сесилия не пожела да приеме. Нейният развод с президента изведнъж се превърна в пример за нова промяна в отношенията между мъже и жени.
Противозачатъчните, абортите, признаването на сексуален тормоз и изнасилване между съпрузи отново поставиха на дневен ред въпроса за собствеността върху женското тяло, но мъжкото господство все още е факт. Факт очевиден, тъй като до ден днешен се подценява ролята на много жени в публичното пространство.
Тъкмо от тази гледна точка позицията на Сесилия Саркози буди интерес, защото с молбата си за развод тя отхвърли ролята на "президентска съпруга". 
Че как тъй ще се откаже от покоите в Елисейския дворец, от положението на първа дама, питаха се хората. Изпуска ли се такъв късмет? При това все повече са жените, които вече не искат да остават в сянка и да играят второстепенни роли.
Преди няколко години съпруги на френски префекти, все "жени на мъжете си", поръчаха специално проучване с убеждението, че тази роля е непоносима въпреки удобствата, свързани с нея. Завладяло ги бе усещането, че са се обезличили, че винаги ще бъдат за хората само някакви придружителки.
Да обичаш един мъж, който е и префект - защо не? При едно условие обаче: жената да не се превръща в "нечия съпруга". Затова под предлог, че децата им учат в Париж, много съпруги на префекти постоянно живеят в столицата, вместо да прекарват делниците в позлатената клетка на мъжовата си длъжност.
Онази преданост, при която човек се раздава заради другия, вече не се цени. Съвременният индивидуализъм изисква от всички ни да се реализираме като личности. Дори ако си жена, повелята е да останеш вярна на себе си.
Сесилия Саркози го обясни така: "Този публичен живот не отговаря на това, което всъщност представлявам дълбоко в душата си". Тя подчерта, че двайсет години е участвала в похода на съпруга си към властта, и добави: " Работих рамо до рамо с него, но не аз бях избрана и нямах желанието да бъда. Ето една от причините това да не е моето място".
Оттук ли иде ненамесата й във втория тур? След изборите мястото вече е само едно. Невъзможно е все тъй да си повтаря историята за "съвместната борба", при всяко положение ще е вечно на заден план. Освен ако по-късно вземе реванш като Хилари Клинтън...
Останала далеч от светлините на Елисейския дворец, Сесилия търси начин да се скрие в друга сянка, но не в тази на своя съпруг, а сякаш в своята собствена. Тя има нужда да се изгради наново, да стане пак свой собствен господар. Как да бъде самата себе си след всичко преживяно? Какво да стори, за да не виждат в нея само една "бивша съпруга" - на Жак Мартен или Никола Саркози?
За да водиш битка срещу господстващото мнение за теб, трябва да запълниш празнотата, сиреч да внушиш на хората позитивна представа за себе си. Не е достатъчно да си свободна жена, трябва да си изпълнена с вътрешно съдържание. Макар и с труд, Диана бе успяла да го постигне и така спечели още по-голяма популярност сред жените. Тя бе доказателство, че жените могат да откажат една второстепенна роля и с нови сили да поемат напред, към нов живот, с по-личен характер. 
Разводът на Сесилия Саркози следователно е исторически знак, че благодарността между съпрузи добива нови форми, обръща се в обратна посока. По традиция например, щом един мъж завърши някакъв труд, напише книга или бъде избран на някакъв пост, той благодари на съпругата си за помощта. Днес една жена може да благодари на мъжа си, като го напусне и откаже да заеме второто място, подарено в знак на благодарност.
"Успехът" на съпруга, споделен и от жена му, днес може да се изживява и като лична "несполука" за нея, тъй като искането за равни права тихо и кротко, но сигурно се вмъкна в съпружеските отношения и настоява за своето. Защо в работата по домакинството "общата" част ляга предимно върху женските плещи, а щом става дума за професионални начинания като това на двойката Саркози в изборната нощ, "общото" си присвоява мъжът?
За да продължи да съществува едно семейство, не стига двамата да бъдат "свободни заедно" - съпрузите трябва да имат равно участие в изграждането на общността помежду си. /БТА/
Че как тъй ще се откаже от покоите в Елисейския дворец, от положението на първа дама, питаха се хората. Изпуска ли се такъв късмет? При това все повече са жените, които вече не искат да остават в сянка и да играят второстепенни роли.
Преди няколко години съпруги на френски префекти, все "жени на мъжете си", поръчаха специално проучване с убеждението, че тази роля е непоносима въпреки удобствата, свързани с нея. Завладяло ги бе усещането, че са се обезличили, че винаги ще бъдат за хората само някакви придружителки.
Да обичаш един мъж, който е и префект - защо не? При едно условие обаче: жената да не се превръща в "нечия съпруга". Затова под предлог, че децата им учат в Париж, много съпруги на префекти постоянно живеят в столицата, вместо да прекарват делниците в позлатената клетка на мъжовата си длъжност.
Онази преданост, при която човек се раздава заради другия, вече не се цени. Съвременният индивидуализъм изисква от всички ни да се реализираме като личности. Дори ако си жена, повелята е да останеш вярна на себе си.
Сесилия Саркози го обясни така: "Този публичен живот не отговаря на това, което всъщност представлявам дълбоко в душата си". Тя подчерта, че двайсет години е участвала в похода на съпруга си към властта, и добави: " Работих рамо до рамо с него, но не аз бях избрана и нямах желанието да бъда. Ето една от причините това да не е моето място".
Оттук ли иде ненамесата й във втория тур? След изборите мястото вече е само едно. Невъзможно е все тъй да си повтаря историята за "съвместната борба", при всяко положение ще е вечно на заден план. Освен ако по-късно вземе реванш като Хилари Клинтън...
Останала далеч от светлините на Елисейския дворец, Сесилия търси начин да се скрие в друга сянка, но не в тази на своя съпруг, а сякаш в своята собствена. Тя има нужда да се изгради наново, да стане пак свой собствен господар. Как да бъде самата себе си след всичко преживяно? Какво да стори, за да не виждат в нея само една "бивша съпруга" - на Жак Мартен или Никола Саркози?
За да водиш битка срещу господстващото мнение за теб, трябва да запълниш празнотата, сиреч да внушиш на хората позитивна представа за себе си. Не е достатъчно да си свободна жена, трябва да си изпълнена с вътрешно съдържание. Макар и с труд, Диана бе успяла да го постигне и така спечели още по-голяма популярност сред жените. Тя бе доказателство, че жените могат да откажат една второстепенна роля и с нови сили да поемат напред, към нов живот, с по-личен характер.
Разводът на Сесилия Саркози следователно е исторически знак, че благодарността между съпрузи добива нови форми, обръща се в обратна посока. По традиция например, щом един мъж завърши някакъв труд, напише книга или бъде избран на някакъв пост, той благодари на съпругата си за помощта. Днес една жена може да благодари на мъжа си, като го напусне и откаже да заеме второто място, подарено в знак на благодарност.
"Успехът" на съпруга, споделен и от жена му, днес може да се изживява и като лична "несполука" за нея, тъй като искането за равни права тихо и кротко, но сигурно се вмъкна в съпружеските отношения и настоява за своето. Защо в работата по домакинството "общата" част ляга предимно върху женските плещи, а щом става дума за професионални начинания като това на двойката Саркози в изборната нощ, "общото" си присвоява мъжът?
За да продължи да съществува едно семейство, не стига двамата да бъдат "свободни заедно" - съпрузите трябва да имат равно участие в изграждането на общността помежду си. /БТА/
