Путин се изплаши от износа на революция
Путин се изплаши от износа на революция / снимкa: Sofia Photo Agency
Смятам, че цялата епоха на Путин относително се разделя на два много различни периода, се казва в коментар на президента на Института за стратегическа оценка Александър Коновалов.

Първият започва от терористичното нападение през септември 2001 г. Русия тогава направи неочакван за мнозина, включително и за руските чиновници, завой по посока на Запада. Спомнете си, Путин бе първият лидер в света, позвънил на американския президент и заявил, че Русия е рамо до рамо с Америка в борбата срещу тероризма, че ние добре разбираме, че това е заплаха. На мнозина им се струваше тогава, че Путин прави прозападни завои. Аз категорично не съм съгласен с тях: президентът направи изключително проруска стъпка, много оправдана и определена. Тогава ние преди всичко решавахме задачи на собствената си сигурност. А след оранжевите революции ние направихме нов завой, много остър, апотеоз на който е мюнхенската реч на Путин. Ние изведнъж рязко завихме от курса на демокрация към курс на усилване на ролята на държавата, авторитарни тенденции и търсенето на врагове на Запад.

Този втори период бе ознаменуван с това, че бе направен опит да се обяснят всички наши проблеми с враждебното обкръжение, опитващо се да завлече неизвестно къде нашата страна и да отслаби нейното влияние в световното пространство. Смятам, че това не бе много успешен опит да се обяснят преди всичко вътрешните процеси, които ние не изучавахме и не искахме да изучаваме в страните от постсъветското пространство, а това са много сложни и многостранни процеси. Този рязък завой към авторитаризъм е свидетелство за страх пред ситуацията, ние просто се страхувахме от това, че тези промени що дойдат и при нас. Вътрешните и политически процеси в постсъветските страни много по-рано, отколкото в Русия са стигнали до неприемането на автократични и авторитарни тенденции. И нашето ръководство сериозно се изплаши от това, че ние също можем да бъдем наред. И една от сериозните грешки на Путин е, че той повярва в това, че подобна революция може да се внесе. Смятам, че ние все още се намираме във втория исторически период, макар да започваме да разбираме, че той е много неконструктивен и непродуктивен. Ако говорим за още някои отличителни черти, които могат да се отнесат към характерните за путинския период, мнозина справедливо отбелязват, че страната е започнала да живее по-добре, че доходите на значителна част от руските семейства са се увеличили.

Макар, че както ми се струва, животът на недопустимо голяма част от населението изглежда не като живот, а като борба за оцеляване. И е много трудно да се обясни, защо в страна, задъхваща се от петролни долари, не можеш да преживееш с пенсия. Макар всички да виждаме, че в Москва не можеш да преминеш от много скъпи и престижни коли, че в столицата има огромно количество магазини, които преливат от стоки. И това естествено се записва като постижение на управляващите, макар да не е следствие от политиката им, а резултат от фантастичната конюнктура на световните пазари на енергоносители. И тук бих споменал главните изпуснати възможности. Сега е на мода да се говори за лошите 90 години на миналия век, а аз бих посочил бездарно изпуснатите години след 2000. Ние имахме уникална възможност – на практика нямахме външни врагове, и сега ги нямаме, нямаше никакви сериозни заплахи, имахме голям бюджетен профицит, нас просто ни заляха пари... И как ги използвахме, по-точно, как не ги използвахме?! До какви нива са стигнали корупцията и неефективността на държавното управление, навярно след време ще снимат кино, като това за 90-те години, само че още по-впечатляващо. Русия се владее и управлява от чиновници. И чиновническият клас в страната с доста надвишава броя на чиновниците в Съветския Съюз.

А нали Путин започна с това, че говореше за съкращаване на бюрократичния апарат на чиновниците. А сега всичко се изля в абстрактни речи затова, че свободата е по-добра от несвободата. И ако погледнете сравнително ранните послания на Путин към Федералното събрания, тогава вие на практика ще намерите всичко, което каза във встъпителното си слово Медведев. Настоящият президент почти дословно повтаря тезите на бившия президент. И четирите „и” на Медведев – инфраструктура, иновации, инвестиции и институции - това са приоритети,на които той иска да посвети основните си усилия в началния етап на своето президентство, където напълно е изчезнало разделянето на властта, където абсолютно е изчезнал независимият съд. И ние се превръщаме в държава, която от една страна, е привлекателна за инвестиции, а от друга, много несимпатична за контакти. Ненадеждна. /БГНЕС

Коментар