Оказва се, че хората все по-малко виждат възможност за успехи в своя живот, все по-малко виждат около себе си как се справят другите, обичайните им стратегии работят по-малко. Целият този неуспех става като магнит и привлича всяка една ситуация като „снежна топка, пусната по склон". Това констатира в предаването „Кой говори" по Дарик психологът Александра Петрова, анализирайки цялостната социална ситуация, в която се намираме и случая със Стефан Стефанов, който направи опит за въоръжен грабеж на банка в Сливен, простреля охранител и държа като заложници повече от 18 часа служителки на офиса.
Тя допълни, че хората все повече се обезверяват и нямат нови стратегии, които да работят. „Младите хора нямат и стратегии, които да са унаследени в тази ситуация, за да могат да ги приложат и от там да извадят някаква нова линия на поведение. Ситуацията, която ние следяхме миналата седмица не е единичен случай, но ката цяло това е едно от следствията, които много често виждаме в кабинетите си", каза Петрова.
По повод случая с похитителя в Сливен, психологът обясни, че там има натрупване на травматизъм, има изчерпване на възможностите човек да попълни доминантите за възрастта, т.е. да успее да се себеактуализира, да се развие, съответно да има близост, връзка, развитие, дом, семейство.
„Първото усещане, което улових в мене, когато слушах за драмата на този млад човек е фактът, че той е сирак и че е имал трудна съдба. Една поредица от неуспехи, които са затвърдили в него усещането, че е аутсайдер, че е провален, че е отхвърлен", коментира Анет Маринова, консултант в Министерство на образованието и психолог.
Тя смята, че хората са загубили чувствителността си към това, че когато някой страда, той има нужда от помощ и грижа. „И доколко училището предоставя грижа и се интересува от деца, които в някакъв момент от живота си започват да не успяват в училище или пък влизат в това пространство с подобни преживявания за себе си, че са отхвърлени, че са аутсайдери, защото носят семейната си история, носят преживяванията си от дома", допълни още Маринова.
Според Александра Петрова хората, които задържат емоциите си, които не могат да ги извадят на показ, не могат да ги осмислят поради една или друга причина, споделянето и съответно липсата на споделяне, свързано с т.нар. висок социален резонанс - човек да бъде приеман и харесва, води до много висок самоконтрол и изведнъж се получава ефектът на „тенджера под налягане".
Според психиатъра Румен Петров Стефан е по някакъв начин герой, защото е успял да привлече, върху своето неблагополучие като индивид, внимание. „Подобни жестове са възможни до голяма степен във време като днешното. Жалко е, че човек трябва толкова силно да вика, за да бъде признат, за да получи внимание. В известна степен той носи на плещите си отговорността и нуждите на огромно количество хора и има нещо много симпатично в това, по този радикален начин да заявиш това, което искаш. Има нещо в поведението му, което заслужава уважение", коментира Петров.
Според психолога Александра Петрова хората имат различни стратегии за справяне в стресови ситуации и за справяне с неуспехите. Едни действат агресивно, т.е. искат на всяка цена да променят средата, събитията в нея и факторите в нея. Други хора силно се фокусират и търсят алгоритмите, мислят логично и аналитично. Тя допълва, че при трети хора има отбягване на проблема, т.е. те отиват в съвсем други дейности, или пък директно бягат от проблема. „Но е факт, че когато човек има прекалено много натрупване на травматизъм, прекалено малко визия за бъдещето и се връща постоянно към миналото, където има много негативи и неуспехи, тогава именно може да стигне до този отчаян метод с твърди крайни и агресивни мерки, които са по един или друг начин отчаяни и не позволяват логическо осмисляне", каза още Петрова.
Тя обясни още, че много често хората стигат до отчаяни действия, когато са крайно фокусирани в даден проблем и гледат негативно на всяка една възможност. „Много често в по-малките населени места, особено момченцата, още от малки са възпитавани по този начин, че не трябва да плачат и да се оплакват, че трябва да се справят с всичко и да бъдат мъже. Да можеш да търпиш, да събираш, да събираш, докато най-накрая всичко избухне и това ние го виждаме ежедневно. Хората тръгват сутрин по улиците, влизат в едно задръстване, всеки започва да гледа негативно, а реално може да промени своята нагласа. Затова е много важна нагласата, която ние получаваме още в ранна детска възраст", обясни психологът Александра Петрова.
Ролята на средата, за това как хората стават аутсайдери и как осмислят аутсайдерството, е огромна. Нашето общество повече, отколкото други общества, използва емоционалното аутсайдерство и произвежда емоционално аутсайдерство, използва го за свои цели. Това обясни психиатърът Румен Петров.
