Хипермаркети и министър ще се правят три месеца на социални, отбелязва "Сега". Земеделското министерство се договори с веригите "Кауфланд" и "Метро" да не се вдигат цените на 10 основни храни през следващите 3 месеца. Очаквало се към споразумението да се присъединят и други хипермаркети. Лично министър Мирослав Найденов, който очевидно още не е разбрал, че поскъпване не се преборва с мораториум, се похвали. Миналата година кабинетът и "ЛУКойл" обявиха замразяване за дизела и бензина, което доведе само до по-голямо поскъпване след изтичането на сделката. Договорката от вчера се отнася само за "произведено в България" и обхваща десетте традиционни за българската трапеза продукта: хляб, кисело и прясно мляко, масло, сирене, кашкавал, яйца, пилешко, свинско месо и кренвирши.
"Държавата подменя пазарните принципи", допълва по темата "Труд". Замразяването на цените на храните е абсолютно непазарна мярка, характерна само за времето преди или след война, коментира вчера Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Според него такава намеса на държавата плаши бизнеса и внушава, че държавата иска да контролира всичко.
"Спекула без конкуренция", коментира "Дума". Глоби и затваряне на млекопреработвателни предприятия поискаха от Съюза на животновъдите заради драстичните разлики в реалните и обявените изкупни цени на млякото и крайните цени на готовите продукти в търговската мрежа. Производителите дори започват паралелни проверки във фермите заедно с данъчните, ДАНС и икономическа полиция в търсене на истината за това кой кого мами по веригата и за чия сметка. Ефектът от мярката обаче отсега изглежда съмнителен, поне що се отнася до някакви очаквания цените да паднат. Най-малкото поради простата причина, че търговските вериги не подлежат на регулация. Проверките все пак може да доведат до слагането на някакъв ред. Дори той да започне от санкции за укрити данъци. Защото какво друго, ако не данъчна измама би могло да се нарече въпросното разминаване, което няма нищо общо с калкулиране на другите им разходи. Да не говорим, че ако това е масова практика в преработвателния бранш, намирисва и на негласен (или нагласен) картел.
"Цени със сопа не се брулят", коментира "Труд". С грижа за джоба на българина държавата праща вкупом всичките си контрольори - НАП, икономическа полиция, ветеринари, та дори и ДАНС, да дирят спекулантите. В 21-ви век, в уж демократична България, с някакви наченки на пазарна икономика държавата изкарва тежката си артилерия срещу бизнеса. Истината е, че нито сопата, нито очните ставки на премиер и министри с бизнеса ще свалят цените. Най-малко пък изкуственото им задържане, което на финала задължително ги изстрелва нагоре. Всъщност лостове за въздействие върху цените има - например чрез ставките за ДДС. Само в три държави от ЕС - България, Дания и Естония, няма специална намалена ставка за облагане на храните. Дори да не пипа ДДС, държавата пак има поле да се бори с поскъпването - чрез Интервенционна агенция, както се прави в ЕС. Всяка година тя изкупува от фермерите пшеница, ечемик, царевица, захар, мляко, масло, дори месо. Количествата се пускат на пазара при сушава година, така че повишеното предлагане да намали или поне да спре ръста на цените.
"Популизъм и лов на вещици по хранителната верига", коментира в "24 часа" Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика. Той посочва, че неефективността в секторите мляко и месо ще бъде допълнително стимулирана с парите на данъкоплатците - субсидии и разсрочени кредити, както предлага земеделският министър, а разходите по веригата ще продължат да нарастват. Замразяването на цените, съчетано с поскъпващите суровини единствено може да доведе до фалити по веригата производител-преработвател-дистрибутор. За несъгласните с тази политика остава заплахата от проверки и ревизии. Ако правителството беше съсредоточило усилията си върху създаването на ясни, прости и равни правила за бизнеса, както и върху натиск за промяна на порочната Обща селскостопанска политика на ЕС, българските стопанства щяха да са значително по-гъвкави и конкурентноспособни, и то на по-ниска за данъкоплатците цена.
"Омагьосаният кръг с цените", коментира "Стандарт". Колкото повече се изпразва портфейлът ни, толкова повече ни тежи всяка стотинка отгоре върху филията или пържолата. Причината е, че икономиката ни от доста време е била на спирачка и броят на безработните се увеличава дори според националната статистика. Хората на заплата пък все по-често не я получават или взимат само част от това, което са договорили. И това няма как да се промени, ако бизнесът в страната не се съживи и фирмите не започнат отново да произвеждат и да трупат печалба. Дори тя да е за сметка на увеличение на цените. Важно е обаче поскъпването да е разумно и обосновано и всяка стотинка от данъка върху тази печалба да бъде внесена в държавната хазна. За да може икономиката ни да създава по-висок брутен вътрешен продукт, който да влиза в домакинствата под формата на по-високи заплати или пенсии. Защото замразяването на цените не е панацея, а само удължаване на агонията, а истинският лек е стимулиране на потреблението.
"Козлодуй" плащаше за "Белене", казва в интервю за "Труд" изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов. Той посочва, че Националната електрическа компания е пред фалит, тя е декапитализирана, ликвидността й е нула. Дължи пари на ТЕЦ "Марица-изток 2", на АЕЦ "Козлодуй", на топлоелектрическите централи. "Какво трябва да направим? Да разпродадем вецовете, както може би чакат някои хора, и да започнем да дофинансираме част от проекта ("Белене", б.р.)? При всички случаи няма да стане така. Това, което за мен е важно, е АЕЦ "Белене" да не бъде строен на гърба на АЕЦ "Козлодуй" и ще се боря с всякакви сили това да не се случи. В момента индиректно се ползват средства на "Козлодуй" за "Белене"", обяснява Николов. Напаст ли е зелената енергия, или как се раждат опасни митове, коментира в "Сега" Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация (БФА). По думите му възобновяемата енергия не е ненужен лукс или самоцелна "зелена" политика. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са незаменимо средство за излизане от икономическата и енергийната зависимост на страните от ЕС от изкопаемите горива. Енергията от природата е налична навсякъде и е напълно безплатна. А технологиите за добива й поевтиняват благодарение на икономия от мащаба, която е следствие от подкрепата на страните от ЕС. В България цената на ВЕИ в момента се усеща силно от потребителите. Това нямаше да е така, ако ДКЕВР бе приела предложения от БФА модел за намаление на тарифата при достигане на определени междинни цели. Тоест "лошите" инвеститори бяха предложили да имаме същите инсталирани мощности, но на много по-ниска цена. Ако ДКЕВР бе приела това предложение, потребителите и бизнесът щяха да са доволни, смята Газдов.
"Скандалът с дипломите: нищо лично - само бизнес", коментира "Сега". Решението на турския Съвет за висше образование от 5 юли, с което замразява процедурите по легализация на дипломите от български университети, е напълно логично и не би трябвало да е изненадващо. Анкара дава сигнали още преди две години - когато въвежда тежки приравнителни изпити. Колкото и да са подправените документи, те са удар върху онези няколко на брой от всички 51 университета в страната, които наистина се опитват да държат на стандартите за качество. Въпросът е защо в този скандал българската държава се държи като щраус, заровил главата си в пясъка? Похвално е, че министърът на образованието Сергей Игнатов размаха пръст и се закани всеки да си получи заслуженото. Тогава обаче освен замесени преподаватели ще се окаже, че има и замесени ректори, които широко си затварят очите за процъфтяването на този бизнес, както министърът нарече образованието. Може да се окаже, че схемите за фалшиви дипломи цъфтят под политическия чадър на високопоставени държавни чиновници, министри или депутати.
"Само погазване на закона може да отложи референдума за изборите", пише "Сега". Ден след като премиерът Бойко Борисов обяви, че е "за" референдум за АЕЦ "Белене", но ако се съвмести с изборите догодина, юристи, експерти и БСП се обявиха "против". Според тях това ще е злоупотреба със закона. В дебата вчера се включи и бившият президент Георги Първанов, който припомни, че референдумът трябва да се проведе в определени срокове и те не могат да бъдат отлагани до изборите. Според депутата от ГЕРБ Емил Радев обаче в закона няма забрана допитването да е заедно с вота. Колкото до сроковете, не се знаело колко ще продължи проверката на подписката от ГРАО. Той не пожела да коментира дали мнозинството ще работи за съвместяването на двата вота.
Юлският месечен политически обзор на "Труд" акцентира върху първия след 2005 г. атентат в страна от ЕС, който потвърди, че България отдавна не може да стои изолирана от глобалните процеси. Рязко актуални станаха проблемите за ефективността на службите за сигурност и на външната политика в един невралгичен регион. Нито правителството, нито общественото мнение бяха подготвени за срещата с глобалния тероризъм. Атентатът обаче не стана повод за рационален и задълбочен обществен дебат. Можеха да се очакват правителствени промени или поне уволнения в сектора на сигурността. Премиерът Бойко Борисов се въздържа от замах и се постара да не наруши така важните за управляващите вътрешни баланси. Атентатът дойде точно когато вътрешните работи и сигурността ни са обект на европейска критика. Но вместо да усили усещането за неблагополучие, бургаската бомба взриви и ефекта от евродоклада. Оценката на Брюксел мина в сянка. (БТА)
