Преглед на печата

25 страни от Европейския съюз, включително България, ще подпишат през март пакт за балансирани бюджети и таван на публичния дълг. Това е водещият икономически акцент в днешния печат. Извън междуправителственото споразумение засега остават Обединеното кралство и Чехия. Освен текста на пакта, държавните и правителствените ръководители от ЕС приеха и договор за постоянен европейски спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност - който трябва да влезе в сила през юли тази година, уточнява „Труд”.

Премиерът Бойко Борисов размаха пръст на Холандия заради бариерата, която постави пред България и Румъния за влизане в Шенген, пише „Монитор”. Това стана по време на извънредното заседание на европейските лидери за пакта за финансова стабилност на ЕС в Брюксел в понеделник вечер. Пред Европейския съвет българският премиер изтъкнал, че Холандия е създала лош прецедент, който ще има много тежки последствия оттук нататък за Европейския съюз като цяло при вземането на каквито и да било решения.

„Ако Берлин и Париж подхванат нашите 10 процента...” е озаглавен анализът в „24 часа”. Подкрепяйки фискалния пакт, българското правителство показва ангажимент за разумна бюджетна политика, но все още не виждаме ангажимент за важните реформи, подчертава авторът на текста Светла Костадинова. „Истинската пенсионна реформа не е започната вече трета година от този мандат, здравната дори не е обсъждана по същество, а административната се изчерпва със закриването на няколко структури (е-правителство едва сега се задвижи). Без реформи дори и фискалният пакт на европейско ниво няма да ни направи по-богати и конкурентни. Все пак той е добра основа, върху която нашите управляващи могат да бъдат истински реформатори”, обобщава Костадинова.

БСП е категорично против намерението на финансовия министър Симеон Дянков за използването на Сребърния фонд. Това обяви лидерът на социалистите Сергей Станишев, цитиран на страниците на „Дума”. Министърът предлага парите, с които след 2020 г. трябва да се покрива дефицитът в държавната пенсионна система, да се инвестират в български държавни ценни книжа (ДЦК), което сега е забранено.

Пред „Класа” Димана Ранкова, зам.-председател на Комисията по финансов надзор коментира идеята на Дянков: „Това може да е необходимият катализатор за възраждането на капиталовия пазар. В момента е забранено на Сребърния фонд да инвестира у нас. Така се забранява на пари, спестени от българския данъкоплатец, да бъдат инвестирани отново в българската икономика. Разбира се, за да не се допуснат загуби, са възможни различни варианти: може да се влага в различни видове финансови инструменти - ДЦК, акции, облигации... важното е да има нови възможности пред портфейла на Сребърния фонд, което в момента липсва, да се увеличава доходността и тези пари да работят за българската икономика”.

Според водещата новина на „Класа” печалбата на банките у нас се срина до нива отпреди шест години. От 31 банки у нас 9 отчитат загуба, показват данни на БНБ за 2011 г. С най-голяма отрицателна доходност през изминалата година е била Алфа банк с 44,05 млн. лв., следвана от БАКБ с 34,21 млн. лв. На другия полюс - с най-голяма печалба от 232,04 млн. лв., пък е УниКредит Булбанк.

Чуждите банки продължават с опитите да решат собствените си проблеми, теглейки пари от дъщерните си дружества у нас, съобщава на първа страница „Сега”. През третото тримесечие на 2011 г. общото намаление на външните банкови експозиции в България се равнява на близо 2.3 млрд. долара, или около 3,5 млрд. лв., показват предварителни данни на Банката за международни разплащания. Почти половината от тази сума - 1 млрд. долара, е била издърпана от гръцки банки. Като се разглеждат и данни за второто тримесечие на 2011 г., става ясно, че само за половин година трезорите от южната ни съседка са намалили участието си у нас с над 1,8 млрд. долара. Така към края на септември техните средства в българските им представителства са паднали до 14,2 млрд. долара.

Според челото на „24 часа” поне на 105 000 домакинства в София им е начислено потребление на парно за декември с 50% повече от миналата година. Това показва анализ на „Техем”, която отчита около 60 на сто от уредите в столицата. Като се добавят и абонатите на другите топлинни счетоводители, то бройката на хората с надути сметки ще стане доста по-голяма, коментира вестникът.

Парламентарната опозиция се обяви против ратификацията на споразумението АСТА срещу фалшифицирането в интернет, подписано тайно миналата седмица в Токио от българския посланик, отбелязва „Сега”. ДПС, СДС и „Атака” призоваха премиера и правителството незабавно да оттеглят подписа си под споразумението.

„Дума” предупреждава за масови протести срещу ограниченията за торент сайтовете. Само за два дни в социалните мрежи 9000 души категорично заявяват готовност за шествия и митинги. Други 2600 казват, че може би също ще се включат в протестите, които за момента се планират на 11 февруари в София.

Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак,  или в Саудитска Арабия, съобщава в интервю за „24 часа” министърът на външните работи Николай Младенов. „В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя”, заявява Младенов и допълва: „Потенциалът за страната ни е огромен - в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България”. В отговор на въпрос министърът коментира и предстоящата визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън: „Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ - както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна”.

В интервю за „Стандарт” Алекс Алексиев, научен сътрудник в института „Хъдсън”, заявява, че не можем да очакваме особено много от тази визите. „Идването до България, вероятно само за няколко часа, е по-скоро куртоазна визита, което не значи, че е без значение. Винаги когато държавният секретар на Америка посещава една малка държава, това е важно събитие. Какви теми ще бъдат засегнати, не мога да ви кажа, но е логично да се предположи, че те ще включат НАТО, проблемите на еврозоната, Евросъюза, както и специфичните проблеми на региона. Енергийната тематика сигурно ще бъде част от разговорите най-малко поради това, че в Америка след речта на Обама, в която той обеща пълна подкрепа за развитието на всички енергийни ресурси, включително шистовия газ, енергетиката става централна политическа тема”, отбелязва Алексиев.

„Неквалифицирани лекари правят пластични операции”, е водещото заглавие за "Дума". Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия алармира, че медиците поставят гръдни импланти без необходимата квалификация. Във всички големи градове има такива хирурзи, твърдят от асоциацията.

Още две фирми - холандска и германска, освен френската PIP, продават опасни силиконови гърди, предупреждава „Монитор”. Имплантите се търгуват и в интернет, включително и у нас. Изделията са на холандската фирма „Рофил медикал”, но капсулите им са напълнени с технически силикон, купен от скандалната френска фирма, разясни специалистът.

Водещата новина на „Преса” също е със здравен акцент. Според ежедневника черният пазар на сурогатни майки в България е в разцвета си. Кризата кара млади жени да си сложат цена 10 000 лева, срещу които да износят чуждо дете и да престъпят сега действащите забрани.  

В Антарктида е по-топло, отколкото в София, а температурите на Южния полюс не падат под минус 6 градуса, тъй като в момента е лято, пише под глава „Монитор”. Това коментира Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт. В Кнежа вчера градусите паднаха до минус 29, а в столицата бяха отчетени температури от 25 градуса под нулата.

Във водещото си заглавие „Капитал Daily” пита: Колко струва студът? Според изданието губят индустрия, строителство, транспорт и търговия. Печелят фармация и енергетика.

Ледената епоха ще продължи още два дни, прогнозира в заглавие „Труд”. От четвъртък ще започне бързо затопляне и в събота температурите ще са около и над 0 градуса.

Пред „Телеграф” Кирил Русев, директор на Планинската спасителна служба, дава съвети как да се предпазим от студа в планината. „Хубаво е да имаме зареден GSM, който да стои близо до тялото, във вътрешния джоб, а не отвън”, отбелязва Русев.

В днешния си брой „Труд” акцентира върху криминалните новини. Заподозреният да убийството на Мирослава от Перник Стойчо Стоев, който се самоуби пред очите на полицаи, е имал не едно, а три оръжия с разрешителни от МВР - два пистолета и нарезна карабина, подчертава всекидневникът на първа страница. Този скандален факт излезе наяве след „разпита” на ръководството на МВР във вътрешната комисия в парламента вчера. Появиха се повече въпроси, отколкото отговори, обобщиха депутатите. „Сега” се включва по темата с информацията, че двама служители на ГДБОП са наказани заради случая с убитата Мирослава. Единият от тях е бил порицан, а другият е получил писмено предупреждение, обяви шефът на МВР Цветан Цветанов.

На вътрешна страница „Труд” допълва: Бюджетът на МВР е намалял с 20% от 2007 до 2012 г. Това обяви финансовият министър Симеон Дянков при представяне на реформите във вътрешното министерство през последните две години и половина.

Полицаите да изваждат оръжие и помощни средства само при абсолютна необходимост. Ще се забрани да се използва „животозастрашаваща сила” при задържането на хора, които не извършват насилствени действия или не заплашват нечие здраве. Такива промени ще бъдат направени в Закона за МВР, пише още изданието.

В интервю за „Монитор” Георги Колев, председател на ВАС, коментира казуса „Ангел Марин”: „Няма как ние да коментираме на този етап дали при втори мандат би следвало да има отново указ, който да упълномощи вицепрезидента, тогава Ангел Марин, именно с тези функции, или е бил достатъчен първият. За съжаление, не мога да отговоря на този въпрос. Но за нас има една друга техническа възможност, тя е следната, да спре съответните производства, независимо кои са те, и да бъде сезиран Конституционният съд. Всеки един състав на Върховния административен съд има това право и съответно в зависимост от резултата от това да се вземат и решения по тези дела”. (БТА)