Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Заявките на министерствата за европарите надхвърлят драстично лимита на ЕК”, съобщава „Сега”. Претенциите на министерствата за разпределение на еврофондовете за следващия програмен период надхвърлят драстично наличния общ ресурс от близо 6,5 млрд. евро. При подготовката на 7-те оперативни програми, която тече при три правителства - ГЕРБ, служебното и настоящото, министерствата са дърпали чергата към себе си, без да се съобразяват с претенциите на колегите си. Заради нереалистичните бюджети оперативните програми ще бъдат преработени сериозно от настоящото правителство, като при някои обявеното финансиране ще намалее в пъти.

„Чистят митниците от хора на ГЕРБ”, е водещо заглавие в „Труд”. Агенция „Митници” още няма нов титуляр, но рокадите по върховете започнаха. Шефовете на пет от десетте териториални управления вчера бяха отстранени от постовете и преназначени на по-ниски длъжности. Те бяха назначени при управлението на ГЕРБ след конкурси. Очаква се да бъде сменен шефът на митниците Ваньо Танов. „Смяната демонстрира една наложена в Източна и Южна Европа практика всяка власт да сменя ръководството на администрациите. Но след влизането ни в ЕС митниците играят все по-малка роля, защото около 60% от търговията изобщо не минава през тях”, коментира Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията.

„Криза за лидери”, коментира „Преса”. Все още в голямата си част гражданската енергия от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски е чиста и справедлива. Но вече се забелязват първите опити за инфилтриране в нея на елементи, които засега предпочитат да останат анонимни и да говорят като „обикновени граждани”. Когато се бориш срещу задкулисието и тайните машинации, не можеш да се криеш зад понятия като „обикновен гражданин”. Налага се да застанеш с биографията и данъчната си декларация, ако искаш да получиш доверие. В същото време лидерите вдясно, в центъра и вляво отказват да се появят на площада в ролята си на политици и също ходят в качеството си на обикновени протестиращи. Така инициативата е в ръцете на НПО-тата и пиарите. За разлика от тях партиите би трябвало да са дългосрочни проекти, представителство на интересите на големи устойчиви групи на обществото. Вероятно повечето водачи на партии се боят от политическата отчетност, но ако искат да останат в играта, трябва да осъзнаят, че в политиката освен да си прав, трябва и да си смел.

Реформаторският блок няма да приеме новата оферта за коалиране с ГЕРБ, защото бившият премиер Бойко Борисов е показал, че не може да е носител на промяната в България. Това заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев, пише „Труд”. Лидерът на „Движение България на гражданите” Меглена Кунева посочи, че коалиция няма как да стане заради ценностните различия между блока и ГЕРБ. Лидерът на СДС Божидар Лукарски също каза, че общи действия с ГЕРБ не може да има.

„Фръцкане вдясно”, коментира „Монитор”. Ухажването на Реформаторския блок и последвалият отказ за общи действия е димка, която не носи бонуси на никого вдясно. Публичният диалог по темата между лидерите не помага и за имиджа им, той продължава да спада. А изводът от перченето е, че мястото на герберите като опозиция е правилно и че партиите ДСБ, „Движение България на гражданите”, „Синьо единство”, „Свобода и достойнство” и „Зелените” заслужено са останали извън борда на парламента. Защо тогава се надува този балон и откъде-накъде социолози вече отреждат място на реформаторите като равни на бившите управляващи. Става дума за един бивш и един настоящ проект на едни и същи кукловоди, които искат да си върнат изгубената власт. Но неочаквано плановете им са били разбъркани от уличните протести. Сега, след като тактически герберите бяха оттеглени, за да им се запази влиянието в сегашния парламент, което не е малко, и започна усилено да се дава рамо на реформаторите, това, което трябва да се направи, е устремът на улицата да бъде овладян и под шапката на новия десен субект да се озоват отново във властта.

„Сериалът на протестите губи посоката”, коментира „Сега”. Обезсилват го моралното безразличие на мнозинството, мечтите за син ренесанс и самоцелната театрализация.
Фотографиите от протестите взеха да стават по-красиви от блуждаещия дух на улицата. Отсега е ясно, че ще има нов сезон. Драматичен. От нас зависи да напишем сценария с хепиенд, който сбъдва националния консенсус: вън мафията от властта, нови изборни правила, след тях предсрочни избори.

Монополите и олигархията са икономическото и политическото име на едно и също явление: безконтролна, корумпирана, квазифеодална власт. Затова зимните протести срещу монополите и летните срещу олигархията са част от една динамика.

„Не бих се ангажирал с конкретно поевтиняване на хляба”, заявява в интервю за „24 часа” министърът на земеделието и храните Димитър Греков. Въпреки че изкупните цени на пшеницата са с 30% по-ниски от миналата година, хлебопризводителите балансират цените на хляба. Греков посочва, че голяма част от нашите земеделски производители не са регистрирани и нямат финансови документи за продажба на продукцията. Голяма част нямат и собствени опаковки. Ние нямаме точна представа какво и колко произвеждаме, за да можем да излезем на пазара. Всичко това ни прави уязвими, неконкурентноспособни. Само 20% задоволяваме нашия пазар, всичко друго е внос. Трябва точен анализ какво, къде и кога произвеждаме, казва Греков.

„Бизнесът съкращава персонал, държавата наема”, отбелязва „Сега”. Бюджетът издържа все повече служители за сметка на намалението на работещите в частния сектор, показват данните на статистиката за наетите и работната заплата. Според тях към края на юни работещите на трудови и служебни договори са 2,31 млн., което е с 13 300 по-малко спрямо година по-рано. Редуцирането на наетите обаче е изцяло за сметка на реалната икономика, тъй като в частния сектор работещите са намалели в края на юни с почти 28 000 спрямо година по-рано. В същото време в обществения сектор е отчетен ръст от над 14 000 души. Няма и никакви индикации за орязване на чиновниците, тъй като в държавното управление продължават да работят над 116 400 души, с 400 повече, отколкото преди година.

Средната работна заплата в България през юни е била 789 лв., показва статистиката на Националния статистически институт, отбелязва „Стандарт”. Спрямо предходния месец обаче намалението е с 10 лв. Спрямо юни 2012 г. средната работна заплата се е увеличила с 3,3%, а спрямо юни 2011 г. - с 14,5%.

С лятото дойде и слабото увеличение на заетите, което повлече след себе си и слабото намаление на безработните, коментира „Дума”. Но няма кого да лъжем - това далеч не е раздвижване на пазара на труда. Просто става въпрос за временно увеличаване на обслужващия персонал по курортите срещу минимално (поне по официалните ведомости) възнаграждение. Другото (ако има такова) ще е на ръка. Ето така изглежда родният пазар на труда вече четвърта година, докато Европа излиза от кризата от 2008 г. и влиза в следващата. Едва ли някой си въобразява, че след като за по-малко от четири години бяха закрити 400 000 работни места, е възможно голямата част от тях да се възстановят с магическа пръчка, при съсипана икономика.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е променяла цените на тока, без да използва утвърдената за това методика, а решенията й са довели до загуби за милиони в енергийните дружества. Комисията също така не е изпълнявала контролните си функции. Това са основните констатации в доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, с който „Труд” разполага. (БТА)

Последвайте ни

Коментар