Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Карането на „Ламборгини” по време на чума трябва да стане срамно”, коментира „Сега”. След деня на траур, в който цялата страна почете паметта на загиналите миньори от рудник „Ораново”, е време да бъде обявен и Ден за национален размисъл. Има ли някакъв смисъл смъртта на 35-годишния Иван Лазаров, на 42-годишния Николай Михайлов, на Асен Стойнев и Христо Младенов? Какво значи миньорите да бачкат в шахтите за по 500 лв. на месец, докато синът на концесионера кара „Ламборгини” за 800 000 лв.? И що за концесионер изобщо е пернишкият бизнесмен Красимир Михайлов, който се кри цяла седмица от следствието, а накрая се изтъпани пред микрофоните в съдническа поза срещу министрите, дошли на мястото на трагедията? Кой позволява на хора с подобен манталитет да се изживяват като благодетели, които дават хляб на „тия хорица”, по израза на концесионера? Какво значи условията на труд в мината да са като в „Жерминал” и да няма нито един наказан за непрекъснатите аварии? Означава очевидно едно - това е поредният пример за отчайваща несправедливост в нашата страна. И нещо друго - липсата на общество.

„Хора без значение”, коментира „Сега”. Масово невключилите се в партийно-финансовия алъш-вериш българи по презумпция са аут. Голяма част от тях са пожертвани, натикани в своята „обикновеност” из цялата състарена, обедняла до несвяст и уплашена България и едва се крепят с „несменените си чипове” (по Сакскобургготски). Хора без значение, които властта може да залъгва с цинични подаяния. Но съществува и друга голяма част можещи, мислещи, независими и реализирани във вътрешната си емиграция българи, които днес протестират, защото искат различен регламент, опрян върху различното разбиране за обикновеност и необикновеност. Омерзени са от „партийното тото” - оглавявано ту от един, ту от друг свой човек, който да преразпределя общонационалното имане, уви, не само в преносен смисъл.

„Протестът оттук нататък”, коментира „Труд”. Предстои протестът да консолидира политически огромната подкрепа, която е натрупал. Ако всички групи, партии, организации и институции зад него синхронизират усилията си и не позволят сепаративни битки и споразумения с правителството, основната цел на протестиращите ще бъде постигната в най-близко бъдеще. В тази координация активната страна се пада на политическите партии и те носят най-голяма отговорност за това какво ще произтече от мобилизацията на гражданската енергия. Координацията не означава традиционното за нашите ширини харизматично бабаитско лидерство. Има нужда от политици, които внимателно се вслушват в множеството смислени и независими гласове, с които тези протести се характеризират.

„Готови сме за избори по всяко време”, заявява в интервю за „Труд” зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев. Той потвърждава, че ГЕРБ продължава да е за оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори възможно най-скоро. В резултат на тактиката на протакане, възприето от управляващите, чисто технологично става все по-реално вотът да се случи през май 2014 г. Това е при положение, че новата тройна коалиция признае обективната реалност, че няма необходимото доверие от избирателите да управлява, както и при условие че българските граждани ги изтърпят дотогава. ГЕРБ настоява за промени в изборното законодателство, които да осигурят по-добро представителство на избирателите в парламента, посочва Главчев.

„24 часа” представя анализа на политическия юли на Института за социални ценности „Иван Хаджийски”. По думите на социолозите, ако юни маркира две крайни стратегии, между които не е възможен диалог - избори веднага (протестиращите) и пълен мандат (БСП), юли е втвърдил позициите на двете страни. Протестът израства върху преоценката на прехода, но я насочва само в една посока. В това се съдържа рискът от заместване - не смяна на системата, а подмяна на нейни носители. Характерен „детайл”: няма нито един лозунг срещу Иван Костов, без чиято приватизация настоящата система нямаше да бъде възможна. В момента ГЕРБ е в политическа изолация и върви надолу, пишат социолозите. Протестите консолидират БСП, но избори веднага биха я поставили в тежка медийна изолация. Социологическите данни дават добър потенциал на Реформаторския блок.

МВР започва да изгражда нов секретен апарат, който ще работи в икономическата сфера, сред структурите на организираната престъпност, в звената, които генерират корупция и контрабанда. Това обяви в интервю за „Преса” новият главен секретар Светлозар Лазаров, който подчерта, че и той, и министър Цветлин Йовчев имат опит в тази сфера още от работата им в ДАНС. В момента агентурният апарат на МВР е на санитарния минимум - на един оперативен работник се пада по един агент, а в досегашната ГДБОП този коефициент е бил дори под един. Сега целта е да се достигне такова съотношение, че на един оперативен работник да има по 4-5, дори до 8 агенти.

„Енергийните дела умряха, преди да се родят”, коментира „Сега”. Когато в началото на годината хората излязоха на улицата заради безумно високите сметки за ток, държавата реши, че трябва да реагира. Направи го, както всеки друг път - мудно, половинчато и безрезултатно. Днес никой не помни тази реакция. Първо, защото тя нямаше с какво да се запомни, и второ, тъй като сега февруарските протести се споменават само в контекста на площадното недоволство срещу кабинета „Орешарски”. Пет месеца след шумно обявените разследвания за ДКЕВР, НЕК и ЧЕЗ прокуратурата не е повдигнала нито едно обвинение.

„Трябва ни национална програма за културно-исторически туризъм”, казва в интервю за „Новинар” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Той отбелязва, че имаме интересно културно наследство и сме в първата десетка в Европа по тези ценности. За разлика от Италия, Гърция, Испания, където тяхното културно-историческо наследство като цяло се издига високо над земята - Колизеума, Акропола и т.н., при нас то е изравнено със земята по време на т.нар. турско робство. Нужни са много вложения - да се направят разкопки, за да се извлече научната информация от даден обект, да се направи план на реставрацията, защото от основи никой вече не се впечатлява. България има 38 000 крепостни стени - това са недвижими паметници на културата, които стават за туристически дестинации. Повечето от тези обекти са крепости, манастири, църкви. Има необходимост от национална програма, в която ясно да се очертаят приоритетите.

„Останахме единствени в Европа с истински дивеч”, отбелязва в интервю за „Стандарт” Валентина Маринова, заместник-министър на земеделието. Според нея е трудно да се говори за печалба от ловен туризъм, защото има разнообразие и всеки един участък има различни приоритети. Тази стопанска дейност е дългосрочна. При нея трябва да има последователност, за да имаме добри резултати. Популацията на основните видове дивеч може да бъде запазена тогава, когато дейността е съобразена с изискванията на животните. „Очакваме по-добри трофеи със селекционни заложби. Ние единствени в Европа имаме все още дивеч с най-добри трофейни качества”, уверява Маринова.

„Вето на бюджета = срив във фискалния резерв”, пише „Труд”. Изненадващо в становището си за актуализацията на бюджета финансовото министерство извади нов аргумент - ако не бъде увеличен с 1 млрд. лв. лимитът за емитиране на нов дълг, има риск в края на годината фискалният резерв да се стопи до 3,9 млрд. лв., а по закон той не може да пада под 4,5 млрд. лв. А в първото тримесечие на 2014 г. резервът ще отънее до 1,6-3,5 млрд. лв., пише в становището. Според икономиста от „Индъстри уоч” Лъчезар Богданов състоянието на бюджета сега показва, че за да не падне резервът под 4,5 млрд. лв. до края на годината, е нужно да се осигурят допълнително около 500 млн. лв. чрез дълг. „Ако намаляването на фискалния резерв е причина да се тегли дълг от 1 млрд. лв., можеше това да се каже по-рано”, смята Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика. Според него на този етап планираното поемане на нов дълг „изглежда малко измислено”, а мотивите за актуализацията остават неубедителни.

„Икономиката заработва до година, ако държавата е добър платец”, отбелязва в интервю за „24 часа” Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Възстановяването на дължимите средства към бизнеса е един от много съществените инструменти да се завърти колелото на икономиката. Другото условие е да има справедливост по отношение на разпределението на обществените поръчки. В условията на криза публичните инвестиции са от критично значение за икономиката, включително и разходването на европейските фондове. Ако видим къде са фокусирани тези фондове и кои са фирмите, които ги усвояват, веднага ще откроим кои са олигархичните кръгове, за които се дискутира в общественото пространство, отбелязва Данев.

„Отрасъл „Енергетика” - на ръба на колапса”, коментира „Дума”. Ударно присъединените към електроенергийната ни система централи в периода 2009-2012 г., използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) с обща мощност 1563 МВт, драстично увеличиха количеството ток, произведен от тях. През 2012 г. въведените в експлоатация вятърни централи са с 84% повече в сравнение с 2011 г., а за слънчевите този процент е 623%. Генерираната енергия също бележи ръст: при вятърните централи (ВтЕЦ) - с 42%, а при соларните (ФтЕЦ) - с космическите 706%! В докладите на международни организации (EPEA - Европейска асоциация на фотоволтаичната индустрия), следящи навлизането на енергията от ВЕИ, България е определена като „лидер” за 2012 г. по темп на експанзия на соларите на глава от населението и за „изгряваща звезда”. Онези, които съставят рейтингите обаче, не се интересуват от социалната цена на „лидерството” ни. Нито колко „зелено” може да си позволи да бъде обществото ни - дебат, който така и не се състоя. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар