Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Президентът Росен Плевнелиев обяви безпрецедентна за политическата практика до момента готовност да наложи вето върху закона за актуализация на държавния бюджет, акцентира „Сега”. В деня, в който финансовото министерство обяви данни за изпълнението на бюджета към юни, които показват чувствително изоставане в приходите, Плевнелиев заяви, че е склонен да спре закона. Евентуално вето ще нажежи допълнително страстите и ще превърне процедурно проекта в заложник на гласовете на „Атака”. Преди седмица протестът срещу актуализацията на бюджета пред парламента прерасна в сблъсък между полиция и демонстранти.

Президентът Росен Плевнелиев може да се окаже голямата изненада на дебата в парламента по приемането на промените в бюджета, коментира „Монитор”. Ако наложи вето той  ще влезе в историята на прехода като първия държавен глава, позволил си да атакува бюджет, приет от Народното събрание. Изобщо не се съмняваме, че ще го направи, той вече доказа, че не се интересува от стабилността на страната, а единствено от възможността да има често служебни правителства, както си призна в „Уолстрийт джърнал”. Радващото е, че в крайна сметка не той ще вземе крайното решение, а парламентът. Разбира се, че загубата на време също е в полза на онези, които му дърпат конците. Те се надяват, че ще могат в суматохата допълнително да нажежат страстите пред парламента. Но и този номер едва ли ще мине, защото тези, които искат промяна, вече настояват, че и действията на президента, свързани с бъдещи избори и назначаване на служебен кабинет, трябва да бъдат контролирани.

Актуализацията на бюджета - за или против. „Труд” представя две гледни точки. Георги Кадиев, БСП, посочва като аргумент за актуализацията на бюджета по-ниската икономическа активност, отколкото се очакваше, което означава по-малко продадени стоки и услуги и по-нисък ДДС и корпоративен данък. Освен това продължават проблемите в приходните агенции, които водят до ниска събираемост. Според Кадиев ако не се емитира дългът от 1 млрд. лв. до края на годината, през март 2014 г. ситуацията ще бъде усложнена и пак ще се стигне до неговото увеличаване. „Ние не подкрепяме актуализацията”, заявява Владислав Горанов, ГЕРБ. Според него темповете на приходите и разходите се движат близко едни до други и все още няма основание да се смята, че има такива сериозни притеснения, за каквито се спекулираше в началото - за недостиг от 1 или 2 млрд. лв. В сегашния бюджет има определени резерви. С всички инструменти, с които разполага правителството, подобна актуализация можеше да се избегне.

„Властта лъже, че ни трябва заем”, казва в интервю за „Преса” лидерът на ДСБ Радан Кънев. „Дълбоко неаргументирана актуализация на бюджета и дълбото неаргументиран заем”, е неговата оценка. Според Кънев обременяването на българските граждани с лихви по заем просто за да разполагат с още по-голям резерв, който не е ясно как ще се харчи, също звучи крайно неубедително. Единственото горе-долу убедително обяснение беше изявлението на Йордан Цонев, че това е в случай на екстремни събития, например избори. Т.е. намекна, че БСП и ДПС смятат да си купят изборите с бюджетни пари. „Искаме изтегляне на актуализацията на бюджета и вето от страна на президента върху актуализацията. Ако това вето бъде преодоляно, тогава вече ще изострим нашата политическа позиция за оставка”, заявява Кънев.

„Лъжоритарна система”, коментира „Труд”. Парламентарната комисия, призвана да измисли нова избирателна система, се е спряла на два варианта за парламентарния вот. Първият е „германският модел”: за половината депутати се гласува мажоритарно, за половината - пропорционално. Вторият е т.нар. преференциална листа по райони, в която електоратът избира партия и има право да пренарежда посочените от нея кандидати. Истината е, че мажоритарен е само първият, вторият е лъжоритарен, но ако няма силен граждански натиск веднага, политиците точно него ще ни пробутат наесен в закона. Парламентарната комисия, която предлага и рекламира преференциалната система като по-добра, отлично знае, че няма да се случи никакво пренареждане и ще влязат тези, които партиите са посочили на първите места.

„Насочват огъня срещу мен, вместо да отговорят на хората”, е озаглавено интервюто в „24 часа” с кмета на София Йорданка Фандъкова. Тя посочва, че акцентът на извънредната сесия на СОС е бил сблъсъците  около парламента в нощта на 23 срещу 24 юли. Били са изслушани всички институции, които отговарят за реда в София. МВР и прокуратурата са дали оценки, че действията на общината са адекватни. „Партиите, които трябва сега да дават много отговори на гражданите, се опитват да пренасочат огъня срещу мен. Никой няма да спечели от това. Очаквам отговорно и държавническо поведение от всички политически сили на национално ниво. Протестите ги има не защото аз ги разрешавам или не ги забранявам, колкото и удобна да е тази политическа манипулация”, казва Фандъкова.

„Протестът си сменя характера”, коментира „Преса”. Протестите срещу правителството постепенно губят почва и се стопяват по много причини. На първо място е парадоксът, че протестиращите нямат проект, защото техните организатори не им позволяват да се организират. Оттук идва и лутането на младите хора, подмяната на моралния им патос с озлоблението. А техните организатори съвсем нямат интерес от нова партия на протеста. Те самите изразяват открито олигархични интереси на кръгове около ГЕРБ и настоящия президент, които могат да са реални печеливши от протестите. Важен фактор за загубата на доверие в протестите е разграничаването на сегашния от този през февруари. От морален протестът започна да става професионален, не граждански.

„Страх и бедност душат протеста в провинцията”, коментира „Сега”. Провинциалните градчета на България са смълчани, няма вувузели и гняв, никой не протестира по улиците им. И не защото хората там са доволни. Няколко са причините за тази оглушителна тишина. На първо място - страхът. Страх, че местният феодал може да те уволни заради политически убеждения. Препитанието на голяма част от активното население в провинциалните градове зависи от местната власт, в която са представени най-различни партии. Втората причина е бедността. Загубата на работа е равносилна на глад. Отделно от това бедният човек няма мисъл за възвишени ценности - като свобода, равенство, братство, демократични принципи и правова държава. Третата причина да няма протести в провинцията е застаряващото население. А революциите са привилегия на младостта.

„Лошо ударени след 5 г. криза, а краят й не се вижда”, е анализът в „24 часа” на Красен Йотов, икономист от „Индъстри уоч”. Той припомня, че годините преди кризата бяха период на безпрецедентен повсеместен растеж в глобален план, който съвпадна с влизането на България в ЕС, а това доведе до допълнително повишаване на интереса на чуждестранните инвеститори към нашата икономика и наливането на над 9 млрд. евро под формата на преки чеждестранни инвестиции само през 2007 г. В годините след това притокът на инвестиции намаля драстично - близо девет пъти спрямо 2008 г. Около 430 000 души загубиха своята работа, а безработицата е почти 14% през първото тримесечие на 2013 г. Въпреки че на хартия България излезе от рецесията още в края на 2010 г., възстановяването на икономиката е прекалено бавно, а всеобщото усещане за продължаваща криза напълно очаквано преобладава. За измъкване от стагнацията не допринася и политическата несигурност в страната, която се изостри видимо през 2013 г. От изключително значение са вътрешните мерки за повишаване на конкурентноспособността, които биха могли да тласнат отново българската икономика в коловоза на бързия растеж, смята Йотов.

„Задава се рецесия”, пише на първа страница „Стандарт”. Финансисти, бизнесмени и политици не крият безпокойството си, че икономиката ни ще изпадне в колабс. Вероятността до края на годината да се влезе в рецесия е обективна, заяви шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Като аргумент в подкрепа на тезата си той посочи, че потреблението не само не се увеличава, но и се свива. Според данните на националната статистика икономическият ръст на страната ни е едва 0,1% в сравнение с края на 2012 г. Прогнозите са през летните месеци икономиката да се свие още.

„Трябва държавно рамо за съживяване на икономиката”, е позицията на професора по икономика Чавдар Николов. В интервю за „Стандарт” той посочва, че са нужни инвестиционни проекти, да се привлекат целево инвеститори с различни отстъпки, да се съживяват производства дори с държавна помощ. Трябват работни места. Да се надяваш само на голия пазар - няма смисъл. Видя се какво се случи - монополи, олигархия и безработица. Винаги трябва да има държавност, да има отговорност на политическия елит, смята Николов. Той предупреждава, че има опасност държавата да стане неуправляема с толкова хора по улиците. Икономиката, бизнесът просто изчакват в момента, още не са се паникьосали, но това не може да продължава до безкрай. (БТА)