Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Не)възможният политически консенсус”, коментира „Труд”. Изходът от политическата криза се свежда до предсрочни избори. Тя е решима само в рамките на институционален дебат и публично договаряне между партиите под егидата на президента Росен Плевнелиев. Най-сигурната рационална основа на това договаряне е простият утилитаризъм на печалбите и загубите. Протестът иска избори възможно най-скоро, защото само така ще е напълно успешен. За парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ скорошни избори също са най-изгодни, защото само така партията ще може да спре електоралната си ерозия и да увеличи подкрепата си, нареждайки се също на страната на победителите. За управляващите БСП, ДПС и „Атака” пък логиката е избори колкото се може по-късно, за да могат да се съвземат от удара, който сами си предизвикаха, и управленски да се докажат. Вариантът избори веднага ги праща директно на скамейката на победените. Договарянето обаче не може да бъде гарантирано, ако има само победители и само губещи.

„Нови избори, но след спешни мерки”, е позицията на евродепутата Ивайло Калфин. В интервю за „Труд” той посочва, че БСП и ГЕРБ могат да се договорят за един мандат за следващите няколко месеца, в който да се приемат важни за страната неща, които не търпят отлагане и не са партийно обвързани. Водещ трябва да бъде президентът Росен Плевнелиев. Едно от спешните решения е свързано с преговорите ни с ЕК - те започват от септември и трябва да приключат до края на годината. В споразумението, което ще се сключи, ще се дадат основните параметри и приоритети, по които ще похарчим 15 млрд. евро, с които ще разполагаме до 2020 г. Сключването на това споразумение предполага доста законодателни промени. Бюджетното приключване на тази година и приемането на бюджет за следващата също са важни теми. Такава е и Изборният кодекс. Въпреки че по него много се дебатира, не виждам едно мнение какво точно трябва да се промени, посочва Калфин.

„Предсрочен вот сега ще доведе до влошаване на икономиката”, предупреждава в интервю за „Монитор” социологът Юрий Асланов. Според него вариантът избори веднага е изход, при който ще се направи незабавна проверка на обстоятелството дали тези, които протестират, представляват мнозинството от народа и биха спечелили изборите. „Протестиращите очевидно вярват в това - че след незабавни избори биха поели управлението на страната. Имам лоши новини - няма да спечелят изборите, а резултатът от вот сега ще им се стори още по-ужасен.  Поради това е напълно безсмислено да си утежним живота още повече, да вкараме страната в проекция на взривообразна криза, като предизвикаме избори точно в този момент”, посочва Асланов. По думите му предсрочни избори сега крият опасности за икономиката, безработицата, бедността. Ситуацията рязко ще се влоши преди есенно-зимния сезон и тогава на улицата ще се появят не симпатични лица, които твърдят, че са заможни, а гладни и разярени хора.

„24 часа”: Кънчо Стойчев, социолог, коментира какъв е начинът за постигане на поне минимално съгласие: Нашият шанс в момента е диалог и незабавно свикване на кръгла маса. Там да набележим не много неща, около които да се обединим. Например монополите и техния контрол, съдебната система, образованието, здравеопазването. Избори определено ще има, но едва ли до края на тази, а през 2014 г. Защото минималният период, в който може да се реализира някаква програма, е една година.  Даниел Смилов, политолог, коментира как можем да излезем от сегашната патова ситуация: Има две условия за диалог между основните политически сили. Първо, той трябва да се случи в парламентарен формат. Второ, протегната ръка към президента като евентуален медиатор може да улесни този процес. Налага се слагането на времеви хоризонт на това управление и евентуално договаряне на основните политики в рамките на този хоризонт, за които ГЕРБ да бъде поне консултиран. Това е вариант, при който има някакъв шанс да бъде уталожено напрежението.

„Премиерът Орешарски призна, че е безгласна буква в играта на БСП”, пише на първа страница „Сега”. Премиерът Пламен Орешарски най-после наруши мълчанието си и вчера взе отношение по кървавите сблъсъци пред парламента, действията на МВР и упоритите протести с искане на неговата оставка. От изказванията му стана ясно, че от него нищо не зависи. Той препрати към БСП въпроса докога ще съществува правителството и отказа да коментира действията на МВР под претекст, че не той е ръководил операциите. И докато БСП за пореден път твърдо застана зад кабинета и Орешарски, сред социалистите нараства недоволството срещу вътрешния министър Цветлин Йовчев, който е заподозрян, че умишлено е провел абсурдната операция по извеждането на депутатите от обсадения парламент.

„И това не е всичко. МВР може още!”, коментира „Сега”. Ето я поредната причина, поради която това правителството трябва незабавно да си тръгне: вчера премиерът Пламен Орешарски изсипа една камара похвали за неадекватните решения на специалния щаб за охрана на реда в МВР, който още с първата си намеса произведе сблъсъци и агресия на 40-ия ден от протестите. Заповед за прекратяване на протестите, каквато кметът може да издаде, означавала МВР да разпръсне хората „по какъвто и да е начин". Въпреки изкараните „специализирани курсове за ръководни служители, водени от представители на ФБР, ЦРУ, МИ-6 и други специални и правоохранителни служби”, вписани в биографията на Светлозар Лазаров, както и немалкия стаж в ДАНС, главният секретар на МВР явно носи сърце на командос - когато види струпване на хора, си представя как да бъдат разпръснати.

Чудехме се дали ще го каже и той взе, че го каза: можело да се използва вода за разпръскване на хората. То може и с газ, може и с палки, а може и с огнестрелно оръжие. Толкова много заплахи от устата на толкова миролюбиво изглеждащ човек са направо абсурдни. Подтекстът им е - това не е всичко, можем повече.

„В службите има информация за определени действия, целящи организирането на деяния, с които да се наруши общественият ред. Целта ни е да установим кой хвърляше камъни и бутилки по български народни представители”, казва в интервю за „24 часа” главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Той продължава да твърди, че решението депутатите да бъдат изведени от сградата на НС с автобус е било правилно „с оглед на анализа на информацията, с която разполагахме към този момент”. Но предприетите тактически действия не са сработили. Лазаров уверява, че се извършват щателни проверки и ако компетентните органи установят, че има служители на реда, които са превишили правата си, ще им се търси съответната отговорност.

„Бездушието на властта доведе до палките”, е озаглавено интервюто в „Стандарт” с евродепутата Надежда Нейнски. Тя посочва, че процесите в България влияят в момента върху цяла Европа. В една европейска държава се рушат основите на демокрацията. На власт са партии, които не спечелиха изборите, опозицията не е в парламента, премиер е човек, зад когото не е ясно кой стои, а законите се приемат с едва една трета от състава на Народното събрание. Институциите са делегитимирани, а отчаяните хора са на улицата, без да имат инструменти да повлияят на случващото се. Това е зараза, която заплашва цяла Европа, дискредитира демокрацията като възможен инструмент за решаване на проблемите на хората.

„Окупацията на парламента - героичен разказ или римейк”, коментира „Сега”. Това, което се вижда на повърхността, е безпрецедентната медийна война, която се е превърнала в бойно поле за корпоративни кръгове. Някои медии са се превърнали в платформа за организиране на протести, стимулиране на мотивацията за протест, сугестия на омразата. Други защитават властовото статукво. Въпросът е дали едни извънредни избори ще освободят възела, или ще бъде затегната с нова сила борбата на различните икономически кръгове. Промяната трябва да започне от някоя от установените власти на демокрацията - изпълнителна, законодателна, съдебна.  Институционализираните власти обаче действат като скачен съд - промяната в една от тях изисква воля в другите две. За да има промяна в съдебната власт, която отскоро се превърна в политически фактор (!?!), за това ще е нужна волята на парламента, загубил обществено доверие. Същото се отнася и за изпълнителната власт. Получава се пасианс без решение. Ако то не бъде намерено, се очертава един тъжен сюжет - всяко поколение да си има своя героичен разказ за окупацията на парламента, пък бил той и римейк.

„Границата между протест и рекет е много тънка”, посочва в интервю за „Дума” социологът Кънчо Стойчев. Няма по-жива демокрация от протестиращата демокрация, казва той. И тук трябва да направим разграничителната линия. Какъв е смисълът на протеста в една демокрация? Той очевидно е натиск. И ето тук прекъсваме ние, българите, смисленото и го превръщаме в безсмислено. Минаваме много лекичко между границата натиск - рекет. Рекет е винаги тогава, когато, протестирайки за нещо, ти прекрачиш границата и кажеш: ако ти не ме чуеш, аз какво? - ще ти счупя главата, ще ти заградя парламента, ще те убия. Тази граница не се разбира, смята Стойчев. Според него ако погледнем какво се свърши от кабинета за два месеца, балансът е изцяло позитивен. „За пръв път виждам напълно прозрачна актуализация на бюджета, където всяко перо е описано за какво ще отиде”, допълва Стойчев.

„България на омразата”, коментира „Стандарт”. Тези дни, още преди край Народното събрание да полетят павета, често се говори за това как управляващи и протестиращи живеели в две паралелни Българии. Проблемът обаче е, че паралелните държави, които обитаваме, са много повече. А най-страшното е, че напоследък те не просто се разминават - те започнаха да говорят една за друга с езика на омразата. Единственият призив е „Оставка на всяка цена”, без други искания. Нещо повече, ако изборите повторят същия резултат, избори до дупка! Докато резултатът ни хареса и начело на страната застанат хора, за които ние сме преценили, че имат моралното право да ни управляват. Но не това е смисълът на изборите. За добро или за зло, при демокрацията гласът на заможния, интелигентен и прочие протестиращ тежи точно толкова, колкото и вотът на мизерстващия възрастен човек, за когото вдигането на пенсията е приоритет, или на малограмотния обитател на гетото, който от години не познава думата работа.

„Експертът Орешарски мутира в г-н Популизъм”, коментира „Сега”. Ако човек се зачете в коя да е от трите версии на плана „Орешарски”, ще се зачуди къде са изчезнали прословутата експертност и прагматичност на финансиста Пламен Орешарски. Остава натрапчивото впечатление, че текстовете са писани не в кабинета на министър-председателя, а в партийни централи, защото демагогията идва в повече.  Начело на най-спешните и най-важните мерки в плана „Орешарски” е „недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуването”. И до днес управляващите се „борят”, за да изпълнят антипазарното си намерение. Оня ден даже се изпуснаха, че актуализацията на бюджета се прави и за да се натиснат цените на тока. Това означава, че хазната ще даде пари, за да не скачат тарифите. Какъв е смисълът да се пресира цената на енергията, ако пак ще платим високата сметка - само че не през фактурата за тока, а през нашите данъци в бюджета?

„България е сред първите страни със защитени територии”, посочва в интервю за „Новинар” Катерина Раковска, експерт по програмата „Защитени територии и Натура 2000”. Защитените територии - природните и националните паркове, защитените местности, резерватите, са около 5% от цялата територия на страната. Една от най-старите защитени територии у нас е обявена през 1934 г., когато е обособен първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - природен парк Витоша. За съжаление в много защитени територии се правят планове за строеж. Това е най-сериозната заплаха, тъй като води до пряко унищожаване на дивата природа. За да намерим баланса между туризма и природата, трябва внимателно да планираме стъпките си за опазване на ресурсите, казва Раковска. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар