Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Студен политически душ за икономиката”, коментира в „Труд” Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Тя предупреждава, че ако политическата нестабилност продължи, пораженията могат да бъдат пагубни. Основният потърпевш от такива кризи са големите и по-дългосрочни инвестиционни проекти, за чието изпълнение е необходима предвидима среда. България разчита основно на притока на чужд капитал, за да расте икономиката с високи темпове. В момента, в който секне, страната ще бъде обречена на нисък растеж и дългосрочен абонамент за позицията „най-изостанала в ЕС”. При един дългосрочен негативен сценарий най-вероятно и кредитният рейтинг ще пострада, което ще повиши пазарните лихви по заемите за правителството. Колкото по-бързо се разреши сегашната патова ситуация, толкова и щетите върху икономиката ще бъдат ограничени до минимум.

БСП няма никакво намерение да излиза от властта, съобщава „Труд”. Кабинетът „Орешарски” няма да подава оставка нито сега, нито следващата пролет, а ще работи по решаване на проблемите на гражданите и промяна на статуквото. Това стана ясно от думите на соцлидера Сергей Станишев на заседание на Националния съвет на партията вчера. Социалистите разгледаха актуализирания управленски план на премиера Пламен Орешарски до края на четиригодишния мандат. В плана се предлага рестарт на строежа на АЕЦ „Белене”, ако има пазар на ток, както и минимална работна заплата от 450 лева до края на мандата. Коалиция с ГЕРБ е равна на унищожение, е позицията на ръководството на БСП. Левицата обаче ще търси национално съгласие по няколко теми - офшорките, антимонополната политика, земеделието и демографската политика.

„Ние няма да подадем оставка под натиск”, заявява пред „Труд” Мая Манолова, зам.-председател на парламента. „Особено под натиск от страна на няколко хиляди души. Зад нас стоят стотици хиляди граждани, които ни гласуваха доверие на изборите преди два месеца. Изборите са легитимни и ние носим отговорност пред хората, които гласуваха за нас”.

„Повратна точка”, е водещо заглавие в „Капитал”. Опитът да наложи сила срещу протестиращите показа липсата на капацитет на управлението да разреши кризата. Засилването на конфронтацията между управляващата коалиция и хората на улицата обаче ще доведе и до по-дълга агония на този кабинет, тъй като БСП и ДПС само ще втвърдят позицията си. А хвърлените камъни и размаханите полицейски палки има риск да доведат до оттегляне на умерените хора на заден план - както в управляващото мнозинство, така и сред протестиращите. Което е рецепта за още повече сблъсъци и напрежение. Едва ли ще се намери някой в тази ситуация, който може да прогнозира къде е границата, отвъд която управляващите сами ще поискат да си тръгнат. Повратната точка в обществената подкрепа обаче настъпи. Със сблъсъците пред парламента тази седмица беше мината опасна граница. Реакцията на управляващите показа, че те не само не са способни да се справят с напрежението, без да има сцени на насилие, но и са готови да го преглътнат в името на това да останат на власт. Въпросът сега е само колко надолу ще стигнем по спиралата на кризата и каква ще е цената, която ще платим.

„Имаше сценарий за атаката на парламента”, казва в интервю за „Труд” вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Той посочва, че е постъпила оперативна информация, че в тъмната част се подготвя атака на Народното събрание. „Този сценарий не се случи, успяхме да прегрупираме изключително много полицейски сили. Имахме над 1200 души в района на парламента в онзи момент. По никакъв начин нямаше да се позволи парламентът да бъде атакуван и щяхме да отговорим подобаващо”, обяснява Йовчев. Според него провокаторите са имали много добра организация, перфектна комуникация, център, който ги управлява и който е имал вътрешна информация какво се подготвя в парламента. Йовчев посочва, че политическият диалог ще свали напрежението.

„Не се страхувам да отида на площада с послание от властта”, заявява в интервю за „24 часа” Константин Пенчев, национален омбудсман. Според него правителството трябва да е активното, да подаде ръка на протестиращите граждани, да започне диалог с тях. При желание диалог може да се постигне много лесно. Пред медиите различни участници в протеста обясняват своите гледни точки. По същия начин може представители на протеста да заявят своето намерение и своята подадена ръка и да се получи диалог - в началото макар и косвен, който по-късно да прерасне в пряк. „Тъй като по конституция и по закон съм не само национален омбудсман, но и медиатор, готов съм да поема тази отговорна задача и да направя връзката. Не ме е страх, ако съм натоварен с послание, да отида на площада и да го кажа на хората”, ангажира се Пенчев. В интервю за „Стандарт” омбудсманът посочва: Без мостове ще сме в постоянен протест. Аз съм песимист, че в един момент ще бъде невъзможен какъвто и да било диалог.

През юли 72% от българските граждани определят положението в страната като „непоносимо”. Това е скок с 15% спрямо пролетта на миналата година и представлява най-високата стойност през последните шест години, сочи проучване на обществените нагласи, изготвено от институт „Отворено общество” между 5 и 16 юли, отбелязва „Дневник”.

По данни на института 44% от хората заявяват подкрепа за протестите срещу кабинета „Орешарски”, а 16 на сто смятат, че са започнати важни реформи и протести не трябва да има. За незабавни предсрочни избори се обявяват 37,5%, но толкова са и българите, които смятат, че правителството не трябва да подава оставка. Ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Бъдеща коалиция на партиите от Реформаторския блок среща подкрепата на 19%.

Нови лица печелят популярност според проучване на „Сова Харис”. Коментарът в „Преса” отбелязва летящия старт на журналиста Николай Бареков (22,2%). Той още не е обявил формата, с който ще участва в политиката, но доверието, което получава в аванс, би трябвало да му даде значителна доза увереност. Илияна Раева, треньорка, художествена гимнастика, също заявява намерение да смени амплоато си и явно е забелязана от значителна аудитория. Изследването показва, че двете водещи политически сили запазват позициите си, но вече с разменени места: БСП - 19,3%, ГЕРБ - 16,9%. Ако изборите са сега, в следващото НС освен БСП и ГЕРБ със сигурност ще влязат още две формации - ДПС и Демократичен реформаторски блок.

„Народът погва „Хизбула” по студени следи”, коментира „Сега”. След година разследване България помоли гражданите да й дадат информация за атентаторите от Сарафово. Преди това отправи подобни молби към съюзнически и приятелски държави. Три правителства (включително служебното) не успяха да разкрият престъпниците, но бившият шеф на МВР Цветан Цветанов направи „обосновано предположение”, че принадлежат на „Хизбула”, което бе подкрепено и от неговите наследници. На 22 юли то послужи като основание на Съвета на ЕС по външна политика да обяви ливанската групировка за полутерористична, като включи военното й крило в черния списък, а политическото крило остави в белия. Решението бе дадено за публикуване в „Официален вестник” на ЕС на 25 юли, т.е. в деня, когато започна общонародната хайка за ливански терористи в България. Евродепутатът и бивш външен министър Ивайло Калфин коментира по следния начин решението на Съвета на ЕС: „Вярвам, че външните министри на ЕС, които единодушно взеха решението, имат достатъчно основания за него. Българските аргументи за връзка с атентата в Сарафово и „Хизбула” не са единственият мотив за него и в този смисъл България не е пряко застрашена”. Съветът на ЕС обаче не публикува никакви мотиви и остави на анализаторите да гадаят какви са. Играта в Близкия изток е прекалено голяма за нашите възможности да носим последствията й, посочва авторът.

„Родните геймъри са с рисково поведение”, коментира „Монитор”. Проучване на онлайн рисковете сред децата в Европа разкрива притеснителни тенденции към твърде засилено ограничаване на децата в техните онлайн дейности, както и липса на адекватни мерки за защита, съобщиха от Националния център за безопасен интернет и Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”. Според новата класификация българските деца могат да се определят като отчасти защитени геймъри с рисково онлайн поведение. Характерното за тези деца е, че повечето се възползват умерено от положителните аспекти на интернет. Сред тях има сравнително голям процент геймъри за сметка на сравнително по-рядката употреба на социални мрежи. Най-често се наблюдава активна намеса от страна на родителите, а най-рядко - ограничителни мерки. (БТА)

Последвайте ни

Коментар