Преглед на печата

„Неадекватната власт провокира кървави сблъсъци пред парламента”; „Докога всички ще сме заложници?”; „Изходът е един и е неизбежен - предсрочни избори!”; „Властта не мисли за оставка”; „Йовчев пое отговорност за автобуса”; „Протестиращите са готови за още 40 дни”; „Защо се случи? Какво предстои?”; „Сотир Цацаров: Проблемите се решават с дискусия”; „Опитаха нов 10 януари”; „В парламента - страх... на улицата – кръв”. Това са само част от заглавията, придружени от множество снимки, които вестниците посвещават на протестите от вторник вечер. Водещата новина за тях продължава да бъде ескалиралото напрежение, което доведе до блокадата на над 100 души - депутати, министри, служители на НС и журналисти, в сградата на Парламента.

Серията от неадекватни действия на управляващите са основната причина за кървавите сблъсъци, коментира под глава "Сега". Първо депутатите абсолютно необяснимо решиха да заседават по актуализацията на бюджета малко преди началото на традиционното шествие - в 17 часа, на което се събират по няколко хиляди граждани. След това Националната служба за сигурност пропусна най-удобния момент за извеждането на народните представители и депутати от обсадения парламент - към 20 часа, когато протестиращите все още не бяха толкова много. МВР реши да проведе спасителна операция в разгара на протеста, и то през най-гъстата му част. В резултат на всичко това 109 души прекараха над 10 часа в обсадения парламент, десетина са ранени при сблъсъците, нанесени са щети за над 30 000 лв., обобщава изданието.

Според челото на „Труд” атаката на протестиращите с паветата е втвърдила позицията на управляващите да не подават оставка и да не допускат предсрочни избори.

„Грешка беше три комисии да се събират след 17 ч в парламента”, признава в интервю за „24 часа” Цветлин Йовчев, вицепремиер и вътрешен министър. Според него сред протестиращите е имало провокатори. „Второ, имаше лица, които бяха мотивирани да предизвикват напрежение. Снощи български граждани - народни представители, министри, журналисти, бяха поставени като заложници. Бяха нарушени конституционните им права да се придвижват свободно. Това е абсолютно недопустимо в една демократична държава”, отбелязва Йовчев. В отговор на друг въпрос министърът допълва: „Категорично твърдя, че полицията в действията си не е имала нито поставена задача, нито заповед, нито се е държала агресивно по някакъв начин спрямо протестиращите. Възможно е да е имало отделни случаи, но аз мисля, че ако се погледне в цялост ситуацията от вчера, то ще стане ясно, че полицията по никакъв начин не е била агресивна спрямо протестиращите. В огромна степен полицията беше обект на агресия”.

В интервю за „Преса” социалният министър Хасан Адемов разказва: „Тази обиколка, която направихме с автобуса, под дъжда от бутилки, камъни, счупени стъкла, между протестиращите, готови на всичко, няма как да не наруши душевното спокойствие дори на един доста спокоен човек като мен. Усещането да очакваш всеки момент нещо да те удари е уникално. От гледна точка на инстинкта за самосъхранение, ако щете от гледна точка на обществената позиция, която заемаш в момента, и от гледна точка на някои от хората, очевидно внедрени като по-агресивна част от протестиращите”. Адемов подчертава, че по предложение на ГЕРБ комисията се е състояла в 17 ч. „И второто нещо е, че те отказаха да се качат в автобуса. Вероятно са преценили по-добре от нас рисковете, които предстоят. Защото в крайна сметка какво се оказва - ние не сме знаели за фактическата обстановка от вън и нямаше как да я знаем. Беше ясно, че се търсят възможности да се блокира парламентът, и то в тъмната част на денонощието. Не искам да обвинявам когото и да е било, но при всички положения решението комисията да се състои в 17 ч, точно когато стартират протестите и точно в парламента, се оказа погрешно”, посочва Адемов.

По повод протестите пред „Дума” социологът Юрий Асланов, коментира: „Тези ексцесии не бяха направени от протестиращите, а от определена група провокатори. Може би, не толкова голяма група, но много добре организирана. Според мен това дискредитира лицето на протеста, който досега по-скоро будеше симпатии, а сега след случилото се ще събира все повече антипатии. Разбира се, коментари могат да се правят и в други посоки. Очевиден е страхът на полицията да прилага законите. Може би служителите на реда се страхуват, че общественото мнение в България не е готово да приеме действия на полицията, които наблюдаваме при сходни ситуации в други държави”.

„Това управление е обречено”, категорично заявява в интервю за „Сега” експертът по национална сигурност Николай Слатински. „Властта прояви удивителна политическа слепота, немота и глухота и в продължение на 40 дни игнорираше протестиращите, вместо да влезе в диалог с тях. Демокрацията е диалог. Не два, дори 100 монолога не правят диалог. Диалогът е друг тип политическа култура. Когато ти игнорираш протестиращите, когато игнорираш опитите на гражданското общество да ти каже своите болки и притеснения, ти неизбежно радикализираш протестите”, смята Слатински.  По думите му в момента сме свидетели на „управление на инат, което при демокрацията е невъзможно”.

Под заглавие „Кръв за кръв, оставка за оставка” „Труд” прогнозира: „Ако изборите бъдат днес и сега, ГЕРБ имат пълния шанс пак да са първа политическа сила и да формират кабинет с патерици като ФНСБ и евентуално Реформаторския блок”.

Междувременно в интервю за „Труд” политологът Иван Кръстев допълва: „Ако някой вярва, че нови избори автоматично ще върнат ГЕРБ на власт, той просто се лъже. Моралната и политическата криза на ГЕРБ не е завършила. Много гласоподаватели на ГЕРБ си дават сметката, че партията им освен магистрали е правила и други, не толкова сияйни неща, като например спирането на въздуха на хиляди малки фирми. Протестите не позволиха на БСП и ДПС да реализират стратегията си за политическа екзекуция на ГЕРБ със силите на правораздавателната система. Голямо мнозинство от хората в страната искат Орешарски да си тръгне, но Борисов никога да не идва”. Добрият изход от кризата е партиите веднага да се договорят за предсрочни избори. А президентът трябва да им помогне, като декларира, че ще контролира служебното правителство, категоричен е Кръстев. Според него не е задължително изборите да са утре, но не могат да бъдат по-късно от вдругиден.

„Грешка е, че кабинетът не говори с протестиращите. Смятам, че трябва да се успокоят страстите, всички трябва да имат разум, за да се види как ще се изкара тежката зима, която предстои. Но не е добре да има нови избори”. Това мнение споделя пред „24 часа” внучката на Тодор Живков - Евгения Живкова.

От страниците на „Дума” народният представител от Коалиция за България Дора Янкова апелира: „Защо изобщо трябва да има такива сблъсъци? Защо трябва българин с българин да се конфронтира? Кой желае да има жертви? Да ставаме курбан на кого и защо? Нека един да излезе и да каже: „Аз съм лицето на протеста. Искам това за България, имам такъв възглед за България. Хайде да работим за България заедно”. Янкова призовава и за консолидация: „В парламента говорим за посоката, а правителството се стреми да прави част от тези неща. Къде са сплотяващите, консолидиращите нацията интереси? Защо в момента има хора, които разделят, противопоставят и предизвикват българин да застане срещу българин с камък в ръката? Не мога да си представя, че в една парламентарна демокрация, където говорим за суверен, граждански лица на мирен протест ще вземат камък, за да го хвърлят срещу друго лице, което има различен от техния възглед. Какво означава това? Кого толерираме?”.

„Има риск политическата криза да премине в икономическа”, прогнозира в анализ за „24 часа” Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Икономическите ни партньори вече имат сериозни съмнения. У нас, един от проблемите е, че има твърде много субдоставки за ЕС, които са свързани с краткосрочно финансиране. Обикновено тези, които поръчваха тези доставки, независимо дали е текстил или автомобилни части, гледаха на страната като на относително добра база. Ако има нестабилност, ще започнат забавяния, отказвания за поръчки. Това може да доведе до икономическа тенденция на свиване. Друг съществен момент е по отношение на чиновниците - те не са сигурни какво ще се случи и са в изчаквателна позиция, не се напрягат особено примерно да събират данъци или да гонят контрабанда. Това крие риск от свиване на приходите, алармира Безлов.

Цели випуски от елитните ни гимназии се изнасят да учат в чужди университети. Това показа проверка на „Монитор”. До момента над 4000 младежи са поискали легализация на дипломите си, съобщиха от министерството на образованието. Експертите уточниха, че в това число влизат и младежи, които са поискали легализация на дипломите си за основно образование, която им е нужна, за да работят зад граница. Отличниците от топгимназиите ни обаче масово се насочват към престижни висши училища в Европа. Всички абитуриенти до един от Немската гимназия в София ще кандидатстват в чужди университети.

Последният българин ще изчезне след 287 г., прогнозира в интервю за „Монитор” психологът Петър Иванов. „Ние сме на първо място в света по намаляване и изчезване на населението. Знаете, че през 1985 г. бяхме почти 9 милиона, а според прогнозите на Световната банка през 2050 г. ще бъдем общо около 4 милиона. Като говорим за демографска катастрофа, имаме предвид основно три показателя - раждаемост, смъртност и миграция. Обяснявам си този срив с безкрайния и мъчителен преход, по времето на който беше ограбено националното богатство от шепа комунисти и агенти на ДС. У нас се формираха два основни паразитни слоя - на олигарсите, които откраднаха всичко, което може да се краде, и на етническия ъндърграунд, хитро паразитиращ чрез социалната система върху народа на България. Според нашите изчисления за издръжката на ромския етнос годишно българските граждани предоставят цели 3,2 млрд. лева. Това прави 50 лева от всеки българин месечно. За демографската катастрофа способстват повсеместната корупция, алчността на българите, монополизмът и др.”, категоричен е Иванов.

Летен театър може да се направи на мястото на стадион „Юнак”, предлага главният архитект на Столичната община Петър Диков. В интервю за „Новинар” той разказва: „Наскоро дойде една делегация от културни дейци, които ни показаха брошури от летния театър в Чикаго, който е изключително интересна атракция. Дори там, където стоят хората, е озеленено, тоест теренът е паркова територия, а в същото време дава възможност за концерти, театрални постановки, културни събития, които са за сравнително ограничена публика - 2000-2500 души. Летният театър в Чикаго не е място за големи концерти, където карат апаратура с тирове, както световните музикални величия, които правят концертите си по стадионите”. (БТА)