Преглед на печата

Крайно време е българските политици, особено двете големи партии, да прекратят дрязгите си, да спрат да говорят за миналото, а да мислят за бъдещето, за да изведат България от сегашната опасна ситуация и да я насочат по верен европейски път. Това е тяхно задължение, вменено им от избирателите, защото политиците и политическите партии трябва да решават проблемите на хората, а не да им създават проблеми. Тези думи на зам.-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг цитира в днешния си брой „24 часа”.

В интервю за „Преса” актрисата Цветана Манева коментира: „Свободата не е само емоция, тя е главно действие. Мисля, че има умни и интелигентни хора с чувство за отговорност. Протестираш, отричаш и с право. Вече не може да се управлява по старому, това е ясно на всички - и на управляващите, но така те ще си влачат шлейфа до последно. Отговорността означава, като не желаеш нещо, да имаш идея какво желаеш, след което трябва да понесеш отговорността да ги провеждаш… Движението ни напред във времето винаги е свързано с кауза, към която ние се приобщаваме. От голяма полза ни беше Европейският съюз”.

„Протестиращите през февруари знаеха какво искат, днешните - не”. Под това заглавие „Дума” помества интервю с трима от участниците в зимните протести от Плевен.

В България има дефицит на авторитети, смята Валентина Богданова, депутат от Коалиция за България. Пред „Монитор” тя уточнява: „Първо, когато има протест срещу някого, той извежда напред не просто обща кауза, а искания. Те трябва да бъдат чути и коментирани. В момента, общо взето, искането е едно и то е оставка. Затова и възможностите за диалог са твърде спорни. Второ, като че ли от публичното говорене на протестиращите изпаднаха социалните искания на голяма част от българите, които заявиха своите претенции през зимата. Протестът раздели българите в тази ситуация и затова имаме нужда от обединение. Парламентът ще работи дотогава, докато има възможност. Няма управление на инат. Но България трябва да завърши успешно преговорите за парите от Европейския съюз”.

Връщането на диалога с гилдиите, реалното привличане на неправителствените организации в процеса на управление на културната политика, налагане на прозрачност в процедурите. Това е планът, към който министърът на културата Петър Стоянович ще се придържа, съобщава „24 часа”. По повод протестите министърът коментира: „В демократични условия всеки има право на своето несъгласие. Струва ми се правилно обаче не само против какво си, но и за какво се бориш”.

В интервю за „Труд” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров коментира промените в закона за вероизповеданията, според които всички религиозни храмове, обявени за паметници на културата, ще станат собственост на Българската православна църква и другите вероизповедания. „Така като е написан проектозаконът, на практика се връщат и всички, църкви, манастири, джамии, синагоги и католически храмове. При всичките ни политически, икономически, културни и прочие неуредици само това липсваше - нов повод за скандали: първо между културните гилдии, и второ, между самите вероизповедания. Защо никой не се сеща, че в България, поради историческото й развитие, много често един храм е бил църква, после за 400-500 г. е бил джамия, след това отново църква. И обратното. На кого тогава да ги даде държавата”, пита Димитров.

Не може всяка болница да работи с касата, заявява в интервю за „24 часа” Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). „Касата е принуждавана да да сключва договор с всички появили се болници, да плаща всички новопоявили се лекарства от позитивния списък, звучи абсурдно. Не може бюджет, гласуван с определени рамки предходната година, да се товари два пъти през текущата година с нови лекарства за неизвестни суми. Отделно се товари с договор с всяка нова болница. Това са интереси”, категорична е Тодорова. Друг основен проблем е въпросът е докога ще стигат лекарите. Тичат на много места и не се изпипва детайлът. Усеща се сериозен дефицит на сестри и анестезиолози, допълва управителят на НЗОК.

Лихвоточките да служат като разплащателно средство при саниране на жилищата - тази поправка в закона смятат да внесат трима депутати от БСП, анонсира под глава „Труд”. Лихвоточките са наследник на датиращите от социализма жилищноспестовни влогове. Тогава хората са внасяли пари с идеята за покупка на жилище, но след промените със закон от 1992 г. левовете им бяха преобразувани на лихвоточки. Депутатите ще поискат и удължаване на срока на действие на лихвоточките. По сегашния закон собствениците им могат да ги използват до 21 ноември т.г.

Нова структура в НАП, която ще разполага с мобилни групи, ще бори ДДС измамите с рискови стоки. Звеното ще се казва „Фискален контрол” и ще има правомощия да спира товарни автомобили, да им поставя пломби и GPS-и. Целта е да се пресекат фиктивните сделки с плодове, зеленчуци, захар, месо и строителни материали. В резултат в хазната ще влязат допълнително 200 млн. лв. приходи от ДДС годишно, съобщава на първа страница „Монитор”. Наред с повишаването на приходите мярката ще доведе до ограничаване на нелоялната конкуренция. Такъв модел вече се прилага в Румъния.

След като новите цени на тока, които трябва да влязат в сила от 1 август, неприятно изненадаха трите електроразпределителни дружества, вчера и голяма част от държавните енергийни фирми заявиха, че очакваното поевтиняване с 5% ще ги вкара в допълнителни загуби, пише под глава „Сега”. Това стана на обществено обсъждане на новите цени на електроенергията в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Част от дружествата се оплакват от съкращаване на инвестиционните им разходи, а други - от намалените цени за включване към мрежата. Всички обаче са единодушни, че заради упражненията в тази област рискуват да изпаднат в несъстоятелност.

Първи сигнал, че политическата обстановка в страната и готвената актуализация на бюджета могат да се оценят негативно и от пазара, дойде, коментира „Капитал Daily”. Тогава стана ясно, че Министерството на финансите е отменило аукциона за държавни ценни книжа в понеделник, на който държавата предложи 10-годишни дългови инструменти за 50 млн. лв. От ведомството на Петър Чобанов твърдят, че причината за отменения търг е техническа, като две от най-големите банки първични дилъри не са успели да подадат своите поръчки.

„Актуализацията на бюджета е неизбежна е”, категорично заявява пред „Стандарт” Пламен Димитров, президент на КНСБ. Междувременно има момент в разходната част, който е тревожен. „Не сме наясно тези 285 млн. лв., с които правителството вдига  разходите, за какво точно ще бъдат използвани. От тях 160 млн. лв. са за  разплащане на договори с бизнеса предимно от Министерство на отбраната и на МВР.  Единственото, което разбрахме и приемаме, че 30 млн. лв. са дълг към ВМА.  Останалите средства за какво точно отиват, не сме чули. Няма разбивки, не е ясно  наистина ли са необходими. Защото не трябва да забравяме, че бюджетите на тези  две министерства са най-големите - по 1 млрд. лв. Ако те не могат да намерят  допълнителни резерви, за да платят задълженията си, значи нещо не е в ред.  Притесняват ни и тези недостатъчни 85 млн. лв. за запълване на дупката в НЕК,  която е 500 млн. лв. заради зелената енергия”, казва Димитров.

„Предложи ме индустрията, казвайки: Не искаме чиновник”, е заглавието над интервю в „24 часа” с Бранимир Ботев, зам.-министър на икономиката с ресор туризъм. В отговор на въпрос той подчертава, че трябва да се постави правна основа, върху която да стъпи секторът. „Индустрията в момента е в тежък правен вакуум. На 6 юни изтече срокът, при който трябваше да бъдат приети 8 подзаконови нормативни акта към Закона за туризма. Помните, той бе приет на 12 февруари 2013 г., ден преди разпускането на предишния парламент. Този проект търпи изключително много критики. Не бяха отчетени забележките на индустрията. Всъщност диалог не бе проведен”, посочва още Ботев.

„Готови сме да вземем кредит за реклама в туризма”, заявява в интервю за „Новинар” Благой Радин, председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Анализ на френски експерти показва, че най-слабото ни звено е липсата на агресивна маркетингова и рекламна политика. „Такава обаче имат съседите от Гърция, Турция и Хърватска. Ако ние заделяме 1% от прихода от туризъм, т.е. например на 3 млрд. евро това са 30 млн. евро на година, то всяка година можем да печелим отгоре и за реклама. Вярвам на французите, те обикаляха в шест града и направиха прецизен анализ, с който ние сега разполагаме и можем да работим по него. Видяха природата ни, историческите забележителности, минералната вода, морските плажове и казаха, че ако успеем да бъдем конкурентни на рекламния пазар, ще увеличим в пъти своя бизнес”, аргументира се Радин.

Пирамиди от боклуци вместо от пясъчни дюни се издигат на мястото на уникалните природни забележителности в местността Кокала край Несебър, алармира „Преса”. Макар да се води защитена зона, част от екологичната мрежа „Натура 2000” - Ахелой - Равда - Несебър, целият периметър с площ с площ около 10 хектара, е заринат с десетки нелегални микросметища.

Не повече от три часа с кола ще отнема пътуването от София до Солун, прогнозира „Преса”. Това обаче ще се случи чак след 6-7 години, когато се очаква да бъдат завършени 150-те километра от магистрала „Струма”.

Според челото на „Телеграф” собственикът на „Ораново” Красимир михайлов-Паргов иска да прибере 6 млн. лв. Точно толкова иска да вземе скандалният бизнесмен, след като преди няколко месеца развивал договора си с община Радомир за сметосъбиране.

На първа страница „24 часа” съобщава: 20 години след групово изнасилване на 14-годишно момиче последният от извършителите Ромео Русков е осъден от българския съд. Пазарджишкият окръжен съд произнася окончателната, неподлежаща на обжалване присъда 4 години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие за обвиняемия Русков. Той обаче е осъден задочно, защото се укрива от българското правосъдие. Говори се, че вероятно е в Чикаго. За изпълнение на наложеното наказание той е обявен от Интерпол за международно издирване по европейска заповед за арест с червена бюлетина.

Шок и ужас за джигитите на пътя подготвя КАТ от ноември, анонсира под глава „Преса”. от тогава любителите на високите скорости ще трябва да се бръкнат още по-надълбоко. Ако шофьорът бъде спипан в града да фучи с 11 до 20 км/ч по-бързо от разрешеното, той ще трябва да се раздели със 100 лева вместо с досегашните 50.

323 350 лева са наложените глоби само за година заради злоупотреби с личните ни данни. Най-голям е броят на санкциите за неправилно съхранение на ЕГН-тата. Тази статистика отразява „Телеграф” на вътрешна страница. (БТА)