„Делян Пеевски стана шеф на ДАНС”, „Олигархията смаза демокрацията!”, „БСП и ДПС направиха държавата заложник на Делян Пеевски”, „Новият шеф на ДАНС мобилизира над 30 000 души срещу себе си за няколко часа”, „Пеевски: Съдете ме по делата”, „Кaк мафията превзе държавата”. Това са само част от заглавията в днешния печат, посветени на избора на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Политическите партии във и извън парламента бурно се възмутиха, мандатоносителят БСП се впецепени, а президентът Росен Плевнелиев оттегли доверието си от кабинета и поиска решението да бъде преразгледано, пише на първа страница „Сега”.
„Плевнелиев сваля доверието си от кабинета”, анонсира на първа страница „Преса”. „Дадох кредит на доверие и апелирах за обичайните 100 дни, но след това назначение и по начина, по който то бе извършено, моят кредит на доверие към кабинета е изчерпан”. Това заяви президентът, уточнява изданието.
„Труд” изобразява графично историята на ДАНС. През 2008 г., когато председател на службата е Петко Сертов, е извикан за разпит соченият за наркобос Златомир Иванов, известен като Златко Баретата. По-късно същата година е образувано и делото „Галерия” - подслушвани са журналисти и политици. През 2009 г. Алексей Петров беше осветен като таен сътрудник на службите. По-късно стана явен съветник в ДАНС. Тогава за председател на агенцията е избран Цветелин Йовчев. През 2011 г. гръмва скандалът „Мишо Бирата”. Изтичат СРС с разговори между тогавашния премиер Бойко Борисов и шефа на „Митниците” Ваньо Танов, свързани с митническа проверка в пивоварната на Михаил Миков-Мишо Бирата. По това време председател на ДАНС е Константин Казаков.
Въпреки че шокира цялата общественост, назначаването на Пеевски е нищо повече от поредното му издигане, станало по „втория начин” - въпреки липсата на професионални, морални и нравствени качества и в резултат на задкулисни договорки, коментира „Капитал”. Парадоксалното в случая е, че Пеевски ще стане началник на тези, които са го разработвали за корупция. Седмичникът твърди, че през различни етапи срещу Пеевски е имало разработки за корупция, водени както в ДАНС, така и в ГДБОП. По тях не се е стигнало до реализация заради чадъра, който е бил опъван над сина на Ирена Кръстева.
„Европа очаква ДАНС да удари мафията. Европа не се интересува от конкретните кадрови назначения. Това е национален въпрос”, заявява пред „24 часа” евродепутатът от БСП Илияна Йотова. „Не познавам Пеевски като човек, свързан с националната сигурност, макар да знам, че в биографията си има работа като следовател. Не съм чула аргументите на премиера. Не съм чула Пеевски каква отговорност поема, заставайки начело на тази служба. Тази номинация ме завари неподготвена, нямам информация кандидатурата да е била коментирана предварително от БСП”, споделя Йотова. По думите й новият закон, с който ГДБОП се премества в ДАНС, натоварва премиера Орешарски с голяма отговорност. „Отговорността му е не само заради конкретния избор на конкретния човек, но и защото действията на ДАНС се наблюдават изключително внимателно от европейските институции”, допълва още Йотова.
„Над никого няма да има чадър. От днес съм шеф на ДАНС и няма да правя политически изказвания. Завесата ще се открива само на базата на данни и документи. Ще осигуря пълна публичност при дейността на ДАНС. Ще имате информация за всичко, което се случва”, категорично обявява в интервю за „Преса” Пеевски. По отношение на реакцията на цялото общество, той коментира: „Смятам, че това не е реакцията на обикновените хора, а на уплашените, които се страхуват, че цялата истина за всичко, което са правили, ще излезе наяве. Защото не може да има адекватна реакция, без хората да видят какво правя. Всички тези протести са провокирани и организирани от тези лица, ясно ги видяхте, да не ги посочвам поименно, които се притесняват от това назначение”. Според Пеевски в държавата се поддържа изкуствено напрежение чрез активизиране на престъпни групи, които са имали определени взаимовръзки с предишните управляващи. „И това ще стане ясно на базата на документи”, обещава новият председател. „Първите ми действия ще бъдат насочени към стабилизиране на бюджета на държавата, пресичане на контрабандата и ДДС измамите. Това ще стане с преустановяване на тези дейности и сваляне на всякакви чадъри от тези схеми. Повярвайте ми, гарантирам го”, зарича се Пеевски. Той коментира и реакцията на президента. Пеевски вярва, че Плевнелиев все още не е видял нищо от действията му, за да може да съди. „Нека президентът да види как работя и от позицията си на държавен глава да прецени дали е правилно или грешно това назначение”, апелира новоназначеният председател на ДАНС. Той отбелязва още, че медиите трябва да се държат обективно. „Когато правя добри неща, смятам, че е редно да се отразят обективно, ако бъркам - да бъда критикуван”, казва Пеевски.
„Поколението F владее света”, констатира в интервю за „Труд” ПР експерта Максим Бехар. „Едно от значенията на F безспорно е facebook. Но според мен има три думи на английски, които определят нашия живот: facebook, fear (страх), fuck. В обществеността има огромен страх от новото, от публичността. Това е огромен шок, защото ако по-рано публични бяха единствено политиците, хората на изкуството, някои от известните спортисти, то днес всеки е публична личност. Третата дума е любимата дума на моята любима рок група - „Грийндей”. Тук не я използвам във вулгарния й смисъл. Тя може да бъде живот, може да бъде и възмущение, възклицание”, подчертава Бехар. По думите му в момента социалните мрежи не подлежат на цензура, а поколенията се делят по два признака: колко бързо реагираш и до каква степен хората са склонни да обменят знания.
След повече от половин век между България и Румъния вече има втори мост, отбелязва под глава „Новинар”. Според „Преса” пък са изминали 104 години от първата идея за строителството му. С водосвет за безаварийно ползване с 35 минути закъснение започна официалното му откриване, пише още „Преса”. При 30-градусова жега официални гости и стотици видинчани се наложи да чакат румънския министър-председател Виктор Понта и еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хаан. Бюджетът на проекта от българската страна е 255 660 901 евро, осигурени по няколко линии. 74 998 000 евро идват от безвъзмездна помощ от ИСПА на ЕС. Заемът от Европейската инвестиционна банка е на стойност 70 000 000 евро, пък от KfW е 20 045 168 евро. Финансирането от държавния бюджет е в размер на 85 617 733 евро.
Под заглавие „Мостът на надеждите” „Стандарт” анализира: Мостовете над Дунав, подобно на пътищата ни с Гърция, свързват не просто държави, които в миналото са водели войни - горещи и студени. Те свързват хора, общности, съдби и стопански системи. След влизането ни в ЕС връзките между съседните градове в България и Румъния значително се разраснаха. Румънците регистрират не само фирми, но и личните си автомобили у нас заради по-ниските данъци. Нашенците пък ходят на пазар при северните си съседи, където редица стоки са по-евтини. Развитието на добросъседските отношения е на държавно ниво, както и сред обикновените хора са гаранция за едно ново бъдеще. Бъдеще, което по-трудно ще бъде помрачено от изкуствени разделения, всяване на омраза или затваряне на границите.
Над 30 000 българи заработват заплатите си от вкъщи, информира под глава „Телеграф”. Трудещите се в домовете си се занимават най-вече с майсторене на сувенири, шиене, дърворезба, поправка на мебели и др. Огромна част от тях са в сивия сектор, като само 8% имат договори с фирми, които изкупуват изделията им и плащат осигуровки. Работещите вкъщи имат по-дълъг работен ден от обикновените служители - над 10 часа. У нас те се трудят и най-много в сравнение с колегите си в други страни - 220 часа месечно при 180 часа в Румъния.
В края на август броят на безработните ще скочи с 50-60 000 души, алармира „Стандарт”. Това са хора, назначени преди време по различни програми за заетост, чийто срок изтича.
Роуминг услугите на българските мобилни оператори ще поевтинеят още преди 1 юли, когато по график на Еврокомисията цените трябва да бъдат намалени в целия ЕС, анонсира „Труд”.
„Ограбваме сами себе си и убиваме планетата”, е заглавието над интервю в „Капитал” с Дейвид де Ротшилд, авантюрист, природозащитник и наследник на голяма финансова империя. В отговор на въпрос иноваторът подчертава, че трябва да се промени модела на изхранване в по-бедните държави. „Например западните страни произвеждат толкова много храна, която се изхвърля всеки ден. Едно от големите предизвикателства с изхранването е дистрибуцията. Това, върху което трябва да работим, е микродистрибуцията. Няма смисъл обаче да се дават безплатни хранителни помощи, това не е устойчив модел. Трябва да дадем на хората възможност и ресурси сами да отглеждат и култивират своята храна”, подчертава Ротшилд.
(Бел.ред. До редакционното приключване „Монитор” не беше получен.) (БТА)
