Преглед на печата

„Фалстарт на новия парламент - нищо ли не е научено?”, коментира „Сега”. 42-рото Народно събрание прие на второ четене първия си закон - законопроекта за изменение и допълнение в Закона за Държавна агенция за национална сигурност. Със законопроекта се осъществява преместване на функциите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” към ДАНС. Законопроектът беше приет без абсолютно никакво обсъждане. Следва да се припомни, че този парламент бе избран след предсрочни избори през месец май, предизвикани от протести на гражданите. Основните искания на протестите през февруари - март бяха за по-голяма прозрачност и обществено участие в процесите на вземане на решения. Именно избраният след граждански протести парламент прие без обществено обсъждане първия си законопроект, което няма как да се определи освен като апотеоз на арогантността.

Бойко Борисов приема изключително болезнено факта, че спечели изборите и загуби властта. Сергей Станишев пък си изигра картите така, че загуби изборите, но спечели властта, коментира „Сега”. До настоящата развръзка се стигна, след като в предизборните месеци Станишев направи няколко много силни политически хода. Най-напред на старта на предизборната кампания лидерът на БСП публично се отказа да бъде премиер. Инициатива „Всички срещу ГЕРБ” нямаше да е легитимна, ако на финала БСП калкулираше ползи само за себе си и не бе потърсила консенсусна фигура. Тази фигура бе намерена в лицето на Пламен Орешарски. Всичко може да бъде казано за него, но не и че не е добър финансист. Другият силен ход на Станишев бе предварителната договорка с ДПС. Електоралният таван на БСП е 1 млн. гласа, почти ги взе на 12 май. Но са недостатъчни за самостоятелно управление. Дълги години напред партията ще има нужда от партньори. С ДПС дружбата е стара, носи и ползи, и загуби, но засега без нея шансовете на БСП за участие във властта са минимални.

„Липсва коректив на властта”, казва в интервю за „Труд” лидерът в оставка на „Движение България на гражданите” Меглена Кунева. По думите й ако си бил смислен управляващ, ще бъдеш и смислена опозиция. Цирковете с напускането на залата (бел.ред. от ГЕРБ) или други номера не носят нищо на гражданите. Имаме нужда от истински коректив на властта, а не заети със съдебно и политическо оцеляване популисти, които властта ще държи на повод. „Виждам този коректив единствено извън Народното събрание”, отбелязва Кунева. Според нея е тежка грешка, че БСП и ДПС се опитват да маскират кабинета като програмен и не кажат, че е коалиционен. Така му разклащат основите, създават чувство на нестабилност и временност.

„Изчервяването на герберите”, коментира „Стандарт”. Очевидно в управлявалата допреди месец партия текат бурни процеси, а романтиката е отстъпила пред грубата шаячна правда. Разбираемо е областните управители, чиито мандат изтeчe и всеки момент ще опразнят бюрата си, да недоволстват от Цветан Цветанов и да настояват за неговата оставка. Далеч по-опасно ще бъде, ако кметове, избрани с бюлетината на ГЕРБ, започнат да се пребоядисват в червено. Фриволното поведението на кметовете особено на по-бедните селища е напълно оправдано от стопанска гледна точка. Гъвкавостта не е въпрос на личен каприз, а на оцеляване на поверените им жители. Особено насред затъването в кризата огромна част от 264-те общини пряко зависят от кабинета за субсидиите от държавния бюджет, одобрението и съфинансирането на европроекти, редовните плащания и пренасочването на ресурси. Ако някой местен велможа има нещастието да е на нож с министъра на финансите, то властелинът на хазната може да му стовари на главата проблеми и безпаричие, които да върнат общината в каменния век.

„БСП, ДПС и „Атака” отрязаха „ушите” на МВР”, пише „Сега”. С интриги и скандали тръгна преформатирането на службите за следене и подслушване, което се оказа най-важният приоритет за новата власт. Вчера депутатите приеха на първо четене промените в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), които предвиждат изваждането на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” от структурата на МВР и обособяването й в самостоятелна държавна агенция към Министерски съвет. Възстановява се и закритото от ГЕРБ Национално бюро за независим и действен контрол над цялата дейност по използването и прилагането на СРС, чиито петима членове също ще се избират от парламента.

„Службите вече няма да са за политическа угода”, заявява в интервю за „Монитор” Камен Костадинов, депутат от ДПС. Той отбелязва, че стъпките са в засилване на парламентарния контрол, като председателят на ДАНС ще се избира от Народното събрание. Създава се комисия, контролираща всички служби за сигурност ­ ДАНС, Службата за военна информация, Националната разузнавателна служба и т.н. „С това се опитваме да дадем гаранция, че службите няма да бъдат използвани за политическа угода на когото и да е. В момента не сме опозиция, а сме в ролята на управляващи и би трябвало да запазим модела на ГЕРБ, за да се опитаме да се облагодетелстваме. Това обаче работи против обществения интерес. Приказките, че по този начин се разбива системата за национална сигурност, са дълбоко неверни”, уверява Костадинов.

От 1 юли зеленият ток поевтинява, но това няма да се отрази на сметките на домакинствата, акцентира „Труд”. Според шефката на енергийния регулатор Анжела Тонева причината е в сгрешените прогнози за зелените мощности, които се оказали повече от очакваното и това "изяждало" ефекта от по-ниските цени.

„Смъртта на площадната илюзия”, коментира „Дума”. Вчера в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се проведе обществено обсъждане на цените на енергията от възобновяеми източници. Заседанието беше открито. Присъстваха представители на енергийните дружества. А най-многобройно беше участието на всякакви асоциации, съюзи, фондации и движения от ВЕИ-сектора. И всички те искаха едно - корекция на обявените норми на възвръщаемост на капитала и преразглеждане на експлоатационните разходи. В посока нагоре. В тази надпревара, в която всеки тегли чергата към себе си, отсъстваха потребителите. Само движението на протестиращите „Освобождение” и националната инициатива „Социална солидарност” бяха изпратили представители, които да бранят интереса на гражданите. Двама с призив за съобразяване със социалната ситуация в страната срещу десетки, вторачени в цифрите, бизнесплановете и печалбите си. Къде бяхте вчера, протестиращи от площадите?

„Поскъпването на тока е неизбежно”, посочва в интервю за „Труд” икономистът Руслан Стефанов. Според него в момента правителството е в цайтнот. От една страна, повишаването на цената на тока ще бъде социално неприемливо и ще доведе до протести. Предвид, че това правителство е политически по-нестабилно от предходното, то вероятно ще бяга от този сценарий. Най-вероятният избор е да задържат цените поне до средата на следващата година. Това обаче не значи, че е по-доброто решение. За разлика от предишни години сега ситуацията е по-сериозна, защото делът на зелената енергия е по-голям, текат задълженията по договорите с реконструираните въглищни централи, а задълженията по договорите за АЕЦ „Белене” станаха изискуеми. Затова не може да се избяга от поскъпването на тока.

„Не товарете индустрията с проблемите на енергетиката”, призовава в интервю за „Стандарт” един от крупните индустриалци у нас Кирил Домусчиев. Той посочва, че на Запад цената на тока пада, а у нас поскъпва заедно с газа. Само тези две цени са сериозна предпоставка за закриване на производства и за отблъскване на всякакви опити за инвестиции у нас. Ако индустрията бъде натоварена с всички такси за пренос, „зелена”, „кафява” и пр. енергия, това ще доведе до поскъпване на тока, затваряне на производства и закриване на работни места. Решенията са добре известни. Час по-скоро държавният регулатор да стане независим, либерализиране на пазара, спиране на кръстосаното субсидиране, навлизане на пазарни отношения при всички производители на енергия.

„Шампионската” ни данъчна система има нужда от подобрения”, коментира в „Сега” Десислава Николова, Институт за пазарна икономика. Това, което може да се подобри е опростяване на данъчното законодателство, повишаване на събираемостта, насърчаване на редовните платци, премахване на различните преференции и отпадане на нискоефективни (с високи разходи за събиране и ниски приходи) данъци. Какво по-конкретно може да свърши новият кабинет? На първо място да премахне данъка върху доходите от лихви по влоговете на граждани, въведен от началото на 2013 г. За първите три месеца са постъпили едва 15,5 млн. лева от облагане на лихвите. Данъкът върху наследството също е с много ниска ефективност и не оправдава разходите по събирането му. Данъкът за едноличните търговци би могъл да се намали от сегашните 15% до 10% и по този начин да изравни ставката за облагане на такива фирми с останалите икономически субекти. Подобна мярка безспорно ще стимулира създаването на нови еднолични фирми, предприемачеството и инвестициите като цяло.

Бизнесът с дългове е на път да се превърне в златна мина у нас. Около 15 са големите компании, които оперират в тази сфера. Коментар за ситуацията с дълговете прави в „Стандарт” Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара. „Нашите изследвания показаха, че общият дълг на нефинансовия корпоративен сектор, което не включва банките, възлиза на около 160 млрд. лева, от които 100 млрд. са междуфирмени задължения. В голямата им част те са просрочени. Според нас става дума за около 40% или 40 млрд. лева по експертна оценка. Няма място у нас, където човек да отиде и да продаде този дълг, няма платформа. Развитието на пазара на търговия с просрочени вземания у нас ще развърже междуфирмената задлъжнялост. Тъй като този, който продава вземането си, получава нещо малко, което го устройва и му решава краткосрочните проблеми. Аз не виждам някакви опасности за икономиката от разрастването на този вид бизнес. Най-важното е пазарът да е прозрачен и да няма силови подходи за събиране на дълговете, познати от едно време”, отбелязва Колев.

„Цигарените идеи на Брюксел - радост за контрабандистите, шок за работните ни места”, коментира в „24 часа” Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията. Става дума за предложението на Еврокомисията за нови регулации върху тютюневите изделия. Тези събития с голяма вероятност ще отхапят от приходите от българския бюджет в полза на цигарените контрабандисти. В по-дългосрочна перспектива може би ще доведат до сериозни напрежения в най-бедните райони на страната. Едно от предложенията в новта Директива за тютюневите изделия е „стандартизирането на опаковките”. За производителите на фалшиви незаконни цигари се оказва трудна имитацията на опаковките, произвеждани от големите цигарени компании. Ако бъдат приети предложенията за стандартизация на опаковките, различаването на фалшифицираните от истинските ще стане много по-трудно. Забраните пък на допълнителни съставки в тютюневите продукти могат да доведат до опасност от ограничения спрямо използването на различните видове тютюни. България може да се превърне в една от най-засегнатите страни в Европейския съюз. (БТА)