Седемнайсетте години след влизането на Силвио Берлускони в италианската политика могат да бъдат характеризирани като безкрайна война в съдебните зали, в която медийният магнат бе от едната страна, а съдиите и прокурорите - от другата.
Поддръжниците на Берлускони се надяваха, че с решението от 13 януари Конституционният съд на Италия ще удължи необичайното 10-месечно примирие. Сега враждебните действия не само ще се подновят, но и ще обезсилят още повече министър-председателя на Италия и неговото полупарализирано правителство.
Съдът бе помолен да реши дали е съобразена с конституцията законовата мярка, приета през март 2010 г. Тя даваше възможност в случаите, когато министър от правителството бъде изправен в съда като подсъдим, процесът срещу него да бъде замразен, ако канцеларията на министър-председателя удостовери, че неговите официални задължения са "законна пречка" пред явяването му в съда.
Тъй като Берлускони е единственият министър в своето правителство, който е обект на съдебно преследване, неговите критици твърдят, че става дума за хитрина, предназначена специално да го предпази от проблеми.
Конституционният съд не отхвърли закона изцяло. Но съдиите стигнаха до заключението, че въведеният от него механизъм има неприемлива форма на самоудостоверяване. Те предоставиха на съдиите по процеса правото да решават във всеки отделен случай дали има, или няма законни пречки. Последователите на Берлускони възразиха, че решението на Конституционния съд е равносилно с това на правосъдието да бъде дадена прекомерна власт да преценява важността на политическите ангажименти.
Незабавният резултат ще бъде Берлускони отново да стане подсъдим. Наистина срещу него има най-малко три съдебни процеса по обвинения, включващи корупция и измама. Но решението - мотивите за което предстои да бъдат изложени - изглежда му дава пространство за маневриране. Отстоявайки правото си да присъства в съда, Берлускони вероятно ще протестира, когато се подновят процесите срещу него, с мотива, че не може да присъства поради неотложни правителствени ангажименти. Ако това негово възражение бъде отхвърлено, той може да предизвика спор. Законът му разрешава да обжалва пред Конституционния съд решенията на съдиите.
Стига се до забавяне на работата на италианското правителство заради конфликтите на интереси, свойствени за Берлускони от деня, когато той влезе в политиката. Но има и други.
След като едва оцеля при вота на доверие миналия месец, премиерът отчаяно се нуждае от укрепване на парламентарното си мнозинство чрез ухажване на податливите депутати с убеждаване и стимули. За да успее обаче, той трябва да бъде силен, а Конституционният съд го направи още по-уязвим. След неговото решение става по-възможно, макар и още не вероятно, в Италия да се състоят предсрочни избори. (БТА)
