Вече половин година държавата е разтърсвана от антиправителствени протести. На управляващите обаче, това изглежда не им прави голямо впечатление. Според тях протестите са платено мероприятие, дирижирано от опозицията.
В момента БСП и ДПС играят във вече добре отработен сценарий. Те се опитват да унищожат ГЕРБ по същия начин, по който разбиха СДС и НДСВ - с политически компромати и атаки срещу лидерите на партията на Борисов. Управляващите дори използват протестите за тази кауза.
За властта има само един сериозен проблем. Той е, че протестите не са нито платени, нито политически дирижирани. Те започнаха с назначаването на Делян Пеевски за директор на ДАНС и леко затихнаха след това на фона на липсата на реакция от правителството.
Новата вълна от протести, в която активно участват и студентите, пък е предизвикана от решението на Конституционния съд, Делян Пеевски да бъде върнат като редовен депутат в парламента. Връщането му беше предшествано от опити той да бъде реабилитиран в очите на обществото.
Исканията за оставката на правителството не са предизвикани от някакви политики или управленски решения, а от простия казус - кой има по-голяма власт в тази държава - Делян Пеевкси или премиерът Пламен Орешарски. Между другото лицето на Пеевски пак се скри, след ескалираното на студентските протести.
Изглежда, че обсадата на парламента може да стане постоянна и това въобще не пречи на управляващите, но не е съвсем така.
Въпреки спокойния тон на премиера, който разглежда мандата си в хоризонт от 4 години, протестите имат силно влияние не само върху обществото, но и върху икономиката.
„По принцип политическата несигурност води до отлагане на инвестиции и влошаване на перспективите за икономиката", посочва Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
През първите 8 месеца на тази година преките чуждестранни инвестиции в страната са намалели с 52%, до едва 772.5 млн. евро, по данни на БНБ. Спадът на инвестициите, както вътрешни, така и външни, е основната причина за свиването на българската икономика с 0.1% през второто тримесечие на годината.
В същото време управляващите, които на пръв поглед не се е влияят от протестите, отчаяно търсят обществена подкрепа. Социалните разходи растат все по-бързо, за сметка на разходите за реформи и мерките за стимулиране на икономиката. През следващата година правителството ще вземе назаем близо 4.5 млрд. лева, ефектът от които ще е нарастване на държавния дълг до 18 млрд. лв. и по-високи пенсии, минимална заплата, възнаграждения в публичния сектор. Ще има за всички по малко, което нито ще повиши благосъстоянието на населението като цяло, нито пък ще стимулира потреблението и икономическия растеж. За сметка на това мерките в Бюджет 2014 - рекордните 11 млрд. лв. за социални разходи, гарантират, че най-уязвимите групи от населението няма да се включат в протестите срещу властта.
Според Ганев, „въпросът е дали за икономическите проблеми са виновни протестиращите или управляващите, които не искат да се съобразят с недоволството на хората".
По-скоро е второто, защото властта е в ръцете на правителството, а не на протестиращите.
„Не е важна само оценката на пазарите, важна е и оценката на хората вътре в страната", смята Ганев. „В момента енергията на обществото е насочена другаде", а не към подобряване на икономическите условия.
Правителството отлага реформи и харчи популистки, опитвайки се да заглуши шума на протеста.
„Но тези протести са дългосрочни", прогнозира Ганев. „Това не е протест на отделна група, например зърнопроизводителите, с искания за промени в определен закон. Хората протестират вече повече от 190 дни и протестите могат да продължат още дълго".
