Витоша гори. Не много, но видимо. Цяла София гледа и цъка. Вече трети ден. Пожарът е овладян, казват властите, скоро ще го угасим, твърдят още те.
Но всяка сутрин поглеждайки към планината виждаме сивите вълма дим.
И започваме да си задаваме въпросите.
Защо три дни не можем да угасим пожар, пламнал на 60,70 декара?
Защо нямаме самолети за борба с пожарите?
Защо вместо парламентът да си поръчва нови автомобили висок клас, не е купен поне един противопожарен самолет?
И още, и още, и още...
Пожарът на Витоша гори пред очите ни, така лъсва цялата ни безпомощност да се справим дори с такова незначително природно бедствие.
И не ни остава нищо друго освен да се молим природата да е благосклонна към нас и скоро да завали...
