Никой не може да обвини грузинския президент Михаил Саакашвили, че му липсва усет към драматизма. Изправен пред масови улични протести в Тбилиси преди два месеца, той реагира катастрофално. На силите за борба с безредиците беше разрешено да използват сълзотворен газ, водни оръдия и гумени патрони.
Повече от 350 демонстранти бяха откарани в болница. Възмущението прерасна в ярост в редиците на демократичната опозиция, а пълзящото разочарование премина в тревога в посолствата на западните държави, чиято подкрепа помогна да се осигури успеха на Революцията на розите през 2003 г.
Само за четири години Саакашвили сякаш се преобрази - от водач на народните протести в техен потисник. После той заложи всичко на предсрочните президентски избори, които изглежда успя на косъм да спечели /бел. прев. на първи тур/. Русия се присъедини към загубилите кандидати и определи изборите през уикенда за фалшифицирани. Както обаче отбеляза говорителят на големия екип чуждестранни наблюдатели - руснаците не бях там. В тяхно отсъствие изборите спечелиха квалифицирано международно одобрение, а Саакашвили - още пет години начело на единствения благонадежден съюзник на Запада в Кавказ. 
Официално неговият дял от гласовете е 51,8 процента. На теория това означава одобрение на мнозинството от народа. На практика обаче по-важно е друго число - 96-е процента подкрепата, която той получи при идването си на власт. Училият в Харвард Саакашвили, превърнал се в символ на демократичното обновление на постсъветските покрайнини, загуби почти половината от своите поддръжници за един мандат на поста. Това е отчасти неизбежен резултат от преминаване от еуфорията на барикадите към прозата на управлението. Широко разпространено обаче е и виждането, особено в Тбилиси, че откакто отстрани Едуард Шеварднадзе, Саакашвили е обръщал внимание на демократичния процес само на думи. Жизненоважната задача пред него в момента е да докаже, че тези критици грешат и да остави на своя приемник една истинска демокрация.
Международната оценка за този своеобразен референдум в Грузия не е толкова блестяща, ако се зачетете в статиите, а не гледате само заглавията. Американският конгресмен, който бе начело на най-големия екип наблюдатели, ексцентрично нарече изборите - "триумфална крачка". Неговият доклад обаче също така отбеляза, че е имало "несправедлива среда за провеждане на предизборната кампания", което историците може да сметнат като фактор омаловажаващ една кампания, започнала с 15-дневно извънредно положение и със спиране на двете основни не държавни телевизии в Грузия. На тях им беше разрешено да продължат своето излъчване, но Саакашвили вече доминираше при отразяването на изборите. В неделя вечер след преброяване на половината избирателни секции в страната изглеждаше, че той ще победи с по-малко от половината гласове и ще отиде на втори тур следващия месец. Час по-късно той беше обявен за категоричен победител.
Досега малко от твърденията за нарушения бяха доказани. Затова ЕС има основание да потвърди официалните резултати. Но Саакашвили трябва да вземе под внимание призивите за незабавно разследване на предполагаемите нередности. Той също трябва да прояви търпение, когато опозицията се събере в Тбилиси днес, за да протестира за провеждането на втори тур. Саакашвили също трябва да гарантира, че парламентарните избори, насрочени за април, са не друго, а пример за прозрачност. На 40 години, той все още е млад. С микрофон в ръка той все още е харизматичен. Но властта го е лишила от излъчването му на идеализъм и почтеност. Саакашвили не може да приема за даденост, че Западът го подкрепя като демократ. Най-доброто му завещание би бил един траен демократически плурализъм, но Грузия все още е далеч от него. /БТА/
Официално неговият дял от гласовете е 51,8 процента. На теория това означава одобрение на мнозинството от народа. На практика обаче по-важно е друго число - 96-е процента подкрепата, която той получи при идването си на власт. Училият в Харвард Саакашвили, превърнал се в символ на демократичното обновление на постсъветските покрайнини, загуби почти половината от своите поддръжници за един мандат на поста. Това е отчасти неизбежен резултат от преминаване от еуфорията на барикадите към прозата на управлението. Широко разпространено обаче е и виждането, особено в Тбилиси, че откакто отстрани Едуард Шеварднадзе, Саакашвили е обръщал внимание на демократичния процес само на думи. Жизненоважната задача пред него в момента е да докаже, че тези критици грешат и да остави на своя приемник една истинска демокрация.
Международната оценка за този своеобразен референдум в Грузия не е толкова блестяща, ако се зачетете в статиите, а не гледате само заглавията. Американският конгресмен, който бе начело на най-големия екип наблюдатели, ексцентрично нарече изборите - "триумфална крачка". Неговият доклад обаче също така отбеляза, че е имало "несправедлива среда за провеждане на предизборната кампания", което историците може да сметнат като фактор омаловажаващ една кампания, започнала с 15-дневно извънредно положение и със спиране на двете основни не държавни телевизии в Грузия. На тях им беше разрешено да продължат своето излъчване, но Саакашвили вече доминираше при отразяването на изборите. В неделя вечер след преброяване на половината избирателни секции в страната изглеждаше, че той ще победи с по-малко от половината гласове и ще отиде на втори тур следващия месец. Час по-късно той беше обявен за категоричен победител.
Досега малко от твърденията за нарушения бяха доказани. Затова ЕС има основание да потвърди официалните резултати. Но Саакашвили трябва да вземе под внимание призивите за незабавно разследване на предполагаемите нередности. Той също трябва да прояви търпение, когато опозицията се събере в Тбилиси днес, за да протестира за провеждането на втори тур. Саакашвили също трябва да гарантира, че парламентарните избори, насрочени за април, са не друго, а пример за прозрачност. На 40 години, той все още е млад. С микрофон в ръка той все още е харизматичен. Но властта го е лишила от излъчването му на идеализъм и почтеност. Саакашвили не може да приема за даденост, че Западът го подкрепя като демократ. Най-доброто му завещание би бил един траен демократически плурализъм, но Грузия все още е далеч от него. /БТА/
