Последиците от грузинската криза
Последиците от грузинската криза / БГНЕС

Руската военна офанзива в Грузия успешно е спряла разширяването на НАТО на изток и вероятно ще доведе до подновяване на дискусиите за разполагане на американската противоракетна отбрана в Източна Европа, заявиха анализатори, цитирани от АФП. Ненамесата на САЩ и НАТО, докато руските сили разгромяваха обучените от американски инструктори грузински сили, разкри обсега на „защитния чадър“ на Запада.

Според Робърт Хънтър, бивш посланик на НАТО, „хората, които оказваха натиск за приемане на нови страни в НАТО, трябва да разберат, че ако не са готови да им осигурят истинска сигурност, всъщност им вредят“. По думите му събитията са били шок за тези, които смятат, че могат да говорят за разширяване на НАТО, без да разглеждат възможните последствия. Хънтър подчерта, че САЩ и съюзниците им са проявили грубо несъобразяване с геополитическите интереси на Москва в региона. Преломен момент според него е настъпил на букурещката среща на високо равнище през април, когато лидерите на страните членки на НАТО не са започнали официална процедура по присъединяване на Грузия и Украйна към пакта, но са се съгласили, че двете бивши съветски републики „ще станат членове“ в неопределен момент в бъдещето.

Целта на тази формула беше постигането на компромис между позициите на Германия и САЩ, които подкрепиха грузинското и украинско членство. Формулата не включва ангажименти в областта на сигурността, но може да е вдъхнала кураж на Михаил Саакашвили, докато руснаците усилваха натиска върху Тбилиси. Освен това тя вбеси руската страна, която имаше уверения, че на срещата няма да бъде одобрено разширяването на пакта с двете бивши съветски републики. Тогавашният президент и настоящ премиер Владимир Путин напусна срещата с усещането, че „алиансът е разклатил земята под краката му“ и вероятно тогава решава, че „трябва да покаже на Запада колко смешно, според неговите разбирания, е да се поема ангажимент за защита на грузинската граница“ и „в какво всъщност се забъркват“, смята Джулиане Смит, експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания. 

Отношенията между Москва и Тбилиси не особено блестящи и се влошаваха през изминалите месеци. Въпреки това, руското използване на военна сила се оказа груба изненада. Москва се противопоставяше на разширяването на НАТО от началото му през 1999 г., но прие присъединяването на страните от бившия съветски блок и балтийските държави и дори влезе във взаимоотношения с НАТО - някогашният архи-враг.

Хънтър заяви, че „блъфът се е провалил, и трябва да приключим сега, защото няма начин да отидем и да се сблъскаме с руснаците в Грузия“. Според Смит, макар че руските действия не могат да спрат процеса на разширяване на НАТО, могат да постигнат значително забавяне на процеса. На новия американски президент „може да се наложи да се бори сериозно за разширяването на пакта на следващата среща на високо равнище на организацията, само за да покаже, че руските действия не са спрели окончателно процеса.“ Но атлантическите им партньори не показват особен ентусиазъм за такъв план. Всъщност, това може да доведе до засилване на различията по американските планове за разполагане на противоракетна отбрана и опитите на алианса да се включва в международни мисии далеч от основните си сили. Първите директни последствия вече се появиха с изказването на САЩ, че са против провеждането на съвместни учения с Русия, които трябваше да започнат тази седмица във Владивосток. (БГНЕС)