Ритуалът на партийните конгреси в Съединените щати рядко предлага разнообразие. Те завършват с море от балони и с позиране на сцената на усмихнатия кандидат-президент заедно със семейството му и неговия потенциален вицепрезидент. Била тя демократическа или републиканска, четиридневната политическа веселба представлява безкрайно тържество на партиите и техните традиции, което влиза в домовете на телевизионните зрители през праймтайма. Точно когато левоцентристките демократи се готвят да номинират официално първия чернокож кандидат-президент на голяма партия на конгреса си в Денвър, американските коментатори разкритикуваха политическите формации за техните "продукции" и "рекламни събития", които са дирижирани специално за медиите.
Европейските критици гледат на конгресите с презрение, като омаловажават тяхното значение и махат с ръка на тях като на чисто шоу, в което делегатите са принизени до статисти. Едно по-внимателно вглеждане обаче ще позволи да бъдат направени някои паралели, например, с конференциите на германските политически партии, с тази важна разлика, че интересът на големите телевизионни мрежи в Съединените щати към конгресите през последните години намалява. Професор Джулиан Зелизър - преподавател по политология в престижния Принстънски университет, отбеляза иронично наскоро, че изглежда критиките се губят в хора от вопли за това колко безсмислени са конгресите. Той смята, че капацитетите, изпитващи носталгия по политическите интриги, предпочитат изпълнените с цигарен дим стаи от миналото, където часовете на пазарлъци и разгорещени дебати при закрити врата накрая изваждаха кандидат, приемлив за партийните лидери.
"Конгресите обаче продължават да имат своята цел", подчертава Зелизър. В случая с демократите задачата на конгреса едва ли би могла да е по-деликатна. След една изключително тежка и скъпа кампания на първичните избори е време за помиряване на привържениците на 47-годишния сенатор Барак Обама и на неговата доскорошна опонентка Хилари Клинтън и за съгласуване на техните политически послания. Това е балансиращ акт. В Европа като цяло балансът се постига чрез жестове, дебати и купища хартия. В Съединените щати това става по по-различен начин - чрез посредничество, открити дискусии в медиите и задкулисни преговори.
Това означава, че Барак Обама и Хилари Клинтън ще се появят заедно по телевизията, но е възможно те все още да водят сериозни дебати по разногласията си. Въпреки цялата шикозност и показност, открият конфликт, включително протестите и демонстрациите от страна на привърженички на Клинтън в Денвър, не могат да бъдат изключени. Още по-трудно ще е за десноцентриста републиканец Джон Маккейн да се представи в най-добрата светлина и да вдъхнови своите поддръжници и доброволци. За Маккейн решаващият въпрос е какво да прави с настоящия президент. 71-годишният сенатор от Аризона има разногласия с отиващия си непопулярен президент Джордж Буш по голям брой важни въпроси. Някои смятат, че той по-скоро ще скрие Буш и вицепрезидента Дик Чейни по време на конгреса. 
И тук обаче има политически въпроси, които ще моделират хореографията на конгреса. Гласът на привържениците на партията сега тежи повече при определянето на нейните кандидати, предвид факта, че те гласуват на първични избори и партийни събрания в продължение на половин година преди конгреса. Процесът в по-голямата си част е прозрачен - вследствие на злоупотреби в миналото. Кървавите сблъсъци на конгреса на демократите през 1968 г. в Чикаго допринесоха за това. Тогавашният президент Линдън Джонсън бе принуден да се оттегли от надпреварата за номинацията на демократите под нарастващите масови протести срещу войната във Виетнам. Неговият вицепрезидент Хюбърт Хъмфри обаче пое щафетата и съумя да прокара кандидатурата си, въпреки че не участва в нито едни първични избори.
Номинацията доведе до размирици и масирани ответни полицейски мерки - и до реформи в партията, които направиха процеса на подбиране на нейния кандидат по-демократичен и прозрачен. В Европа кандидатите често са избирани зад кулисите от партийните структури, докато в Съединените щати трябва да си пробиват път на откритото бойно поле на първичните избори - едни от най-тежките политически изпитания в цял свят. Проблемът е, че тъй като повечето от делегатите вече са се ангажирали за кого да дадат гласа си, на практика за партийните конгреси не остават никакви изненади.
През 2004 г. големите телевизионни компании отделиха едва три часа за предаване на конгресите на живо.
Настроението в Съединените щати обаче се промени заради продължаващата война в Ирак и поради факта, че страната се намира на ръба на рецесията. Има освен това повече кабелни телевизионни канали и интернет-портали, които се конкурират за вниманието на избирателите.
Чуждестранни медийни организации изпратиха в Денвър общо 5 хиляди репортери, които се присъединиха към 10-те хиляди американски журналисти при отразяването на историческото номиниране на първия чернокож кандидат за президент на Съединените щати. /БТА/
И тук обаче има политически въпроси, които ще моделират хореографията на конгреса. Гласът на привържениците на партията сега тежи повече при определянето на нейните кандидати, предвид факта, че те гласуват на първични избори и партийни събрания в продължение на половин година преди конгреса. Процесът в по-голямата си част е прозрачен - вследствие на злоупотреби в миналото. Кървавите сблъсъци на конгреса на демократите през 1968 г. в Чикаго допринесоха за това. Тогавашният президент Линдън Джонсън бе принуден да се оттегли от надпреварата за номинацията на демократите под нарастващите масови протести срещу войната във Виетнам. Неговият вицепрезидент Хюбърт Хъмфри обаче пое щафетата и съумя да прокара кандидатурата си, въпреки че не участва в нито едни първични избори.
Номинацията доведе до размирици и масирани ответни полицейски мерки - и до реформи в партията, които направиха процеса на подбиране на нейния кандидат по-демократичен и прозрачен. В Европа кандидатите често са избирани зад кулисите от партийните структури, докато в Съединените щати трябва да си пробиват път на откритото бойно поле на първичните избори - едни от най-тежките политически изпитания в цял свят. Проблемът е, че тъй като повечето от делегатите вече са се ангажирали за кого да дадат гласа си, на практика за партийните конгреси не остават никакви изненади.
През 2004 г. големите телевизионни компании отделиха едва три часа за предаване на конгресите на живо.
Настроението в Съединените щати обаче се промени заради продължаващата война в Ирак и поради факта, че страната се намира на ръба на рецесията. Има освен това повече кабелни телевизионни канали и интернет-портали, които се конкурират за вниманието на избирателите.
Чуждестранни медийни организации изпратиха в Денвър общо 5 хиляди репортери, които се присъединиха към 10-те хиляди американски журналисти при отразяването на историческото номиниране на първия чернокож кандидат за президент на Съединените щати. /БТА/
