Из дневниците на Роналд Рейгън:
Четвъртък, 1 декември, 1988 – Руснаците спряха да заглушават излъчванията на станции като Свободна Европа и останалите.
Из българските медии:
Четвъртък, 21 август, 2008 – В София спират излъчването на Би Би Си.
Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите, нали приятели?
Една година след като в Москва Горбачов позволи да се слуша радио „Свободна Европа” в Берлин падна Берлинската стена.
Какво ли ще се случи в България една година след като в София не може да се слуша империалистическата станция Би Би Си?
Аз имам откровен сантимент към Би Би Си. За първи път чух гласа си по радио на честотите на Би Би Си. Спомням си, че се излъчи една събота вечер, в шоуто на Павлина Джоунс. Бях направил интервю с „Атлас”. Можех да правя каквото си искам, да питам каквото си искам. Така ми бяха казали. Излъчиха го без никаква редакция.
Много добре си спомням как по Би Би Си говореха за Сатанински строфи, за Рейгън, за Мадона, за Дюран Дюран, за Хенри Кисинджър. За текста на Brothers In Arms на Дайър Стрейтс. Много добре си спомням защо наричаха 1989-а „годината на тълпата” и защо в определението „тълпа” нямаше нищо лошо.
Много добре си спомням защо очаквах да разбера какво точно значи думата „капитализъм” и се радвах неистово на всеки малък подарък от капиталистическия свят – било то книга, получена от любезен автор; списание от въпросната българската секция на Би Би Си или вестник „Ню Йорк Таймс” от културния център към американското посолство.
Макар и твърде малък, едва 12-годишен, няма да забравя как вкъщи се слушаше един радиоприемник „Селена”, на който някак гърчаво и заглушително звучаха думите на Рейгън „Махнете стената, господин Горбачов” или джаз-предаването на Уилис Къноувър по „Гласът на Америка”.
Истината е, че около мен мнозина правеха това и го свързваха с едни по-добри времена и очакване за „капитализъм”.
Ако през 1989 година Рейгън твърдеше, че в Москва се забелязвала свобода – чуждите станции не се заглушавали, предприятията можело да работят свободно и без държавна намеса, и т.н., какво ли би казал днес, 20 години по-късно?
20 години, след като падна Берлинската стена.
Странно е. 20 години по-късно и френската поговорка “Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите” действа с пълна сила.
Тези редове звучат някак идеалистично днес, но онзи ден попаднах на форум във Facebook за връщане излъчването на българската секция на Би Би Си. Дори бях забравил, че са спрели Би Би Си в София (през август, миналата година).
По-горе прочетохте извадка от дневниците на Рейгън, в които той се радва, че в Москва вече могат да се слушат чужди радиопредавания. За да бъдем коректни, трябва да добавим и друго негово изказване по този повод: “Дали това е начало на сериозни промени в съветската държава или жестове, които просто пускат празни надежди на Запада?”
Оказа се второто.
В онази 1989 година вирееше усещането, че студената война е към края си, че комунистическия тоталитаризъм ще изпадне в заслужен гърч, ще бъде обхванат от тъй чаканите спазми и ще колабира. Дори дългата над 100 км берлинска стена беше разрушена, заедно с ерата на Живков, Чаушеску и останалите.
Да, уважаеми приятели, през 2009-а се навършват 20 години от падането на берлинската стена. Тогава Рейгън каза на Горбачов „Господин Горбачов, елате до тази врата и я отворете”.
Днес вратата е по-затворена от когато и да било. Днес в София няма Би Би Си, но има заря по време на сватба. Днес гледаме по-скоро конвулсиите на капитализма, отколкото с радостни възгласи посрещаме падането на комунизма. Дори се срещат и интересни мнения, изказани на висок глас, че по време на берлинската стена било по-хубаво.
Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите.
