В продължение на 44 години държавната пропаганда в Иран преследва твърдо своята цел по отношение на жените: да ги превъзпита. Днес обаче вече е ясно: плановете на Техеран се провалиха, пише Deutsche Welle.
В Иран официалният Ден на жената не е на 8 март, а денят, в който се чества рождението на Фатима, дъщерята на Пророка. Тази година той бе отбелязан на 13 януари. Денят на Фатима е и Ден на майката и това се вписва идеално в официалния образ на иранската жена.
Идеологията зад него остава непроменена и до днес: след революцията през 1979 управляващите в Иран се опитват да изградят образа на иранката в обществото. Модел за подражание на жените трябва да бъде Фатима, която е омъжена на деветгодишна възраст и е майка на пет деца. Тя е скромна и съобразителна. Подчинява се на мъжа си и си стои предимно у дома, почти не се появява на публични места.
"Изнасилваха жени, за да ги сплашат"
В продължение на 44 години тази идеология беше налагана с помощта на пропагандата в държавните медии и системните опити за промиване на мозъци във всички образователни институции - от детската градина до университета. Ето, че днес обаче тя доведе до първата феминистка революция в историята на Иран.
Миналата година се проведоха най-продължителните протести от 1979 насам, предизвикани от смъртта на 22-годишната Джина Махса Амини. Тя беше арестувана от нравствената полиция и малко след това почина. Провинението ѝ: не е носела хиджаба си "по правилния начин".
"В нашия град протестите бяха безпрецедентни. През първите седем дни три четвърти от протестиращите бяха жени", казва пред ДВ Лейла, която живее в един от градовете в иранските кюрдски райони. Тя организира демонстрации заедно с приятелките си.
"Органите на реда бяха изненадани от нашата смелост. Дори имах чувството, че се страхуват", казва Лейла. Тя е арестувана на седмия ден от протестите. "Не ми беше за първи път. През последните няколко години съм била арестувана няколко пъти. Но този път беше различно. Хората, които ме разпитваха, имаха по-малко самочувствие и бяха видимо нервни. Но това не означаваше, че бяха по-меки. Бяха жестоки, не само на улицата, но и в затворите. Знаем, че са изнасилвали много жени, за да ги сломят и сплашат".
Натискът продължава и след демонстрациите
Лейла не е била изнасилена. Тя е наказана по друг начин. Тя е освободена след две седмици под парична гаранция, която семейството ѝ трудно събира. По-късно ѝ е наложена условна присъда от две години затвор. "Ако направя една грешна стъпка, ще ме затворят". Дали и кога семейството ѝ ще си получи обратно гаранцията, тя не знае. "Ние обаче няма да се предадем. Нашата съпротива обхвана жени от всички поколения, етноси и социални слоеве. Търсим новини форми на протест и ще продължим да се борим за нашата свобода."
Днес демонстрациите са позатихнали поради бруталните репресии. По данни на правозащитни организации силите за сигурност са убили най-малко 525 демонстранти, включително 71 непълнолетни. Около 20 000 души са били арестувани до началото на януари. Някои от тях бяха освободени от препълнените затвори в края на февруари.
Натискът върху активистките обаче не е намалял. Те са привиквани и сплашвани една след друга. "Искат да ни накарат да замълчим", казва в интервю за ДВ известна адвокатка, която не желае да бъде назована заради продължаващите съдебни процеси. "Аз ще продължа да се застъпвам за хората, които се борят за правата си. Именно това притеснява силите за сигурност: смелостта на жените, които отстояват това, което смятат за правилно. А такива в Иран има много."
Апел към демократичните държави
"Светът трябва да застане на страната на тези жени", настояват ирански активисти извън страната. Една от тях е Масих Алинеджад. Тя живее в САЩ, има почти девет милиона последователи в социалните мрежи и е сред най-изявените критици на иранската държава.
Като представител на иранското гражданско общество Масих Алинеджад беше поканена тази година на Мюнхенската конференция по сигурността. За първи път на форума не беше поканен представител на Ислямската република. "Водещите демократични държави в света трябва да изолират Иран - така, както изолираха Путин", настоява тя в интервю за ДВ. "Виждаме, че тонът спрямо Ислямската република се е променил. Сега изискваме да обявят нова политика по отношение на Иран и например да класифицират революционната гвардия като терористична организация. Иранските жени се нуждаят от категорични решения от страна на политиците и жените по света."
В Иран официалният Ден на жената не е на 8 март, а денят, в който се чества рождението на Фатима, дъщерята на Пророка. Тази година той бе отбелязан на 13 януари. Денят на Фатима е и Ден на майката и това се вписва идеално в официалния образ на иранската жена.
Идеологията зад него остава непроменена и до днес: след революцията през 1979 управляващите в Иран се опитват да изградят образа на иранката в обществото. Модел за подражание на жените трябва да бъде Фатима, която е омъжена на деветгодишна възраст и е майка на пет деца. Тя е скромна и съобразителна. Подчинява се на мъжа си и си стои предимно у дома, почти не се появява на публични места.
"Изнасилваха жени, за да ги сплашат"
В продължение на 44 години тази идеология беше налагана с помощта на пропагандата в държавните медии и системните опити за промиване на мозъци във всички образователни институции - от детската градина до университета. Ето, че днес обаче тя доведе до първата феминистка революция в историята на Иран.
Миналата година се проведоха най-продължителните протести от 1979 насам, предизвикани от смъртта на 22-годишната Джина Махса Амини. Тя беше арестувана от нравствената полиция и малко след това почина. Провинението ѝ: не е носела хиджаба си "по правилния начин".
"В нашия град протестите бяха безпрецедентни. През първите седем дни три четвърти от протестиращите бяха жени", казва пред ДВ Лейла, която живее в един от градовете в иранските кюрдски райони. Тя организира демонстрации заедно с приятелките си.
"Органите на реда бяха изненадани от нашата смелост. Дори имах чувството, че се страхуват", казва Лейла. Тя е арестувана на седмия ден от протестите. "Не ми беше за първи път. През последните няколко години съм била арестувана няколко пъти. Но този път беше различно. Хората, които ме разпитваха, имаха по-малко самочувствие и бяха видимо нервни. Но това не означаваше, че бяха по-меки. Бяха жестоки, не само на улицата, но и в затворите. Знаем, че са изнасилвали много жени, за да ги сломят и сплашат".
Натискът продължава и след демонстрациите
Лейла не е била изнасилена. Тя е наказана по друг начин. Тя е освободена след две седмици под парична гаранция, която семейството ѝ трудно събира. По-късно ѝ е наложена условна присъда от две години затвор. "Ако направя една грешна стъпка, ще ме затворят". Дали и кога семейството ѝ ще си получи обратно гаранцията, тя не знае. "Ние обаче няма да се предадем. Нашата съпротива обхвана жени от всички поколения, етноси и социални слоеве. Търсим новини форми на протест и ще продължим да се борим за нашата свобода."
Днес демонстрациите са позатихнали поради бруталните репресии. По данни на правозащитни организации силите за сигурност са убили най-малко 525 демонстранти, включително 71 непълнолетни. Около 20 000 души са били арестувани до началото на януари. Някои от тях бяха освободени от препълнените затвори в края на февруари.
Натискът върху активистките обаче не е намалял. Те са привиквани и сплашвани една след друга. "Искат да ни накарат да замълчим", казва в интервю за ДВ известна адвокатка, която не желае да бъде назована заради продължаващите съдебни процеси. "Аз ще продължа да се застъпвам за хората, които се борят за правата си. Именно това притеснява силите за сигурност: смелостта на жените, които отстояват това, което смятат за правилно. А такива в Иран има много."
Апел към демократичните държави
"Светът трябва да застане на страната на тези жени", настояват ирански активисти извън страната. Една от тях е Масих Алинеджад. Тя живее в САЩ, има почти девет милиона последователи в социалните мрежи и е сред най-изявените критици на иранската държава.
Като представител на иранското гражданско общество Масих Алинеджад беше поканена тази година на Мюнхенската конференция по сигурността. За първи път на форума не беше поканен представител на Ислямската република. "Водещите демократични държави в света трябва да изолират Иран - така, както изолираха Путин", настоява тя в интервю за ДВ. "Виждаме, че тонът спрямо Ислямската република се е променил. Сега изискваме да обявят нова политика по отношение на Иран и например да класифицират революционната гвардия като терористична организация. Иранските жени се нуждаят от категорични решения от страна на политиците и жените по света."
