Няма почивка за Тони Блеър
Няма почивка за Тони Блеър / netinfo

Изборът му очевидно изглежда странен. Кариерата на Тони Блеър като лидер на Великобритания беше разбита - в действителност, тя бе прекратена преждевременно от непопулярността, с която той се сдоби в страната и в чужбина, и особено в ислямския свят, заради участието си в създаването на хаоса в Ирак чрез свалянето на Саддам Хюсеин. Защо тогава, напускайки премиерския пост, той би искал веднага да скочи обратно във врящия казан на Близкия изток? И защо "квартетът" от международни посредници за уреждане на ситуацията в Близкия изток - САЩ, Русия, ООН и ЕС - би се съгласил да го назначи за свой пътуващ пратеник, точно когато шансовете за мир между араби и евреи изглеждат по-малки от обикновено?

Първият отговор е, че Блеър е съвсем уверен в способността си да убеждава и близо от година публично обявява, че иска да съдейства за постигане на мир в Близкия изток. Второ, той най-вероятно искрено се надява да се отърси от бремето на провала в Ирак и да остави в наследство мир вместо страдание, макар и в друга част на региона. И разбира се, се надява, че ще успее да допринесе за мира в Северна Ирландия, използвайки прехвалените си качества като търпение, упоритост, чар, убедителност и хитрост.

Прилагането на тези качества за помиряване на евреите и дълбоко разединените палестинци обаче може да се окаже съвсем друго нещо. Ако Блеър все пак се надява да въвлече ислямистите от Хамас в преговори, от които досега бяха изключвани заради отказа им да признаят Израел, вероятно ще му се наложи да си припомни всички трудности и увещания, през които премина, за да включи Ирландската републиканска армия и нейното политическо крило Шин Фейн в мирния процес в Северна Ирландия. Участието на последните зависеше от редица условия, а отхвърлянето на насилието и отказа им да признаят британската власт в Северна Ирландия, не бяха особено убедителни.

Във всеки случай, все още не е ясно какви ще бъдат задълженията му. Предишният пратеник на близкоизточния квартет - бившият президент на Световната банка Джеймс Улфенсън - беше назначен на този пост през лятото на 2005 г., специално за да координира предстоящото тогава изтегляне на Израел от ивицата Газа и да търси начини за оказване на икономическа помощ на палестинците. Той обаче се оттегли от поста година по-късно, обосновавайки се с позицията на Израел, който според него не желае сериозно да се ангажира в по-широк мирен процес с палестинците, без който беше (а и все още е) невъзможно жителите на Газа да просперират. Г-н Блеър със сигурност не би приел с охота толкова технократска роля.

Наскоро напусналият поста си специален пратеник на ООН за Близкия изток Алваро де Сото остро разкритикува провала на Четворката да постигне напредък, обвинявайки американците, че играят по свирката на Израел, както и ООН и ЕС, че лесно се оставят да бъдат убедени да приемат исканията на американците. По-специално той се оплака от решимостта на САЩ да не въвличат Хамас в преговори и да не допускат до тях Сирия - два ребуса, които Блеър ще трябва да реши.

Очакваното назначение на Блеър на 27 юни събуди подозрения у много араби, както и европейци, които го смятат за твърде близък с Америка и Джордж Буш, заради което според тях вероятно ще е благосклонен към Израел. По-специално, те изразиха негодувание от отказа му да осъди Израел за предприетата от него война в Ливан миналата година. Говорител на Хамас побърза да разкритикува идеята за неговото назначаване, а се твърди, че и Хавиер Солана, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, е бил доста скептично.

Каквито и съмнения да имат арабите, повечето от тях знаят, че квартетът ще бъде ефективен, само ако има подкрепата на САЩ, а Блеър е сред хората, които имат най-големи шансове да накарат суперсилата да упражни влиянието си. (Въпреки, че според някои по-голям шанс за успех би имал някой влиятелен американец - републиканец, който ще накара Буш да се съобрази с мнението му, например някой като Джеймс Бейкър). Но ако Блеър се надява да открие нов подход към прастария проблем, това е добре дошло, колкото и лоша да е репутацията му сред тези, които искат справедливост за палестинците.(БТА)