Селски кмет в Южна Испания беше наречен "Испанския Робин Худ" заради набезите над супермаркети, които организира, за да храни бедните.
Целта на набезите, извършвани от 60-годишния Хуан Мануел Санчес Гордильо - кмета с крайнолеви убеждения на село Мариналеда в Андалусия, и други привърженици на идеята, беше да привлекат вниманието на медиите върху тежкото състояние на милиони хора, борещи се да свържат двата края при задълбочаващата се икономическа криза в Испания.
Санчес Гордильо не приема критиките за двете акции в супермаркети. От магазините бяха изнесени пълни с хранителни продукти пазарски колички, за които не беше платено. "Много по-тревожно е, че 34 процента от работната ръка в Андалусия е без работа", казва пред всекидневника "Паис" сивобрадият кмет, който носи палестинска куфия и държи снимка на аржентинския революционер Че Гевара в канцеларията си.
Испания се бори с икономическа криза, заради която безработицата надхвърли 24 процента. Правителството реагира с непопулярни мерки за строги икономии, за да намали бюджетния дефицит от 8,9 процента. Критиците твърдят, че рестрикциите парализират икономиката и гледат на либералните реформи на правителството като на провал. В Мариналеда, където Гордильо експериментира с представата си за крайнолява утопия повече от три десетилетия, на практика няма безработица.
Селото с близо 3000 жители е създало селскостопански кооператив, разполагащ с 1200 хектара земя.
Земята била отстъпена от аристократ, след като през 80-те години на миналия век била окупирана от местните жители. Окупацията била част от протести, включващи гладни и седящи стачки, в защита на правата на безимотните трудещи се. В кооператива има 50 постоянни работници, които получават по 1200 евро на месец, каза представителят на местната власт в Мариналеда Едуардо Валдерама. Освен това неколкостотин души се назначават на временна работа по време на селскостопанския сезон от март до септември.
Кооперативът непряко дава работа и на други жители, които имат магазини, например."Дори и при икономическата криза, заетостта в селскостопанския сезон тук е пълна", отбелязва Валдерама. Селото предоставя също на практика безплатен дом на хората. Близо 300 жилища са били изградени на общинска земя от работници, на които е платило кметството, с материали, осигурени от регионалното правителство.
"Онези, които получават жилище, работят по строежите", каза източник от кметството. Наемът е само 15 евро на месец. Жилищата не се продават. Те се предават на следващото поколение.
Мариналеда няма полиция. „Последният полицай се пенсионира преди години. Ако има проблем с обществения ред, като счупена лампа от някой буен младеж, решаваме проблема с диалог", отбелязва Валдерама.
Жителите имат събрания на всеки 15-20 дни, на които взимат колективни решения по въпроси като бюджета. Селото организира и т.нар. "червени недели", когато местните хора почистват улиците, помагат в строежа на жилища или устройват празници. Това е забележително постижение за селище, което е било толкова бедно, че през 60-те години почти половината от населението му емигрирало.
"Свобода без равенство е нищо, а демокрация без конкретно благополучие за конкретните хора е само празна дума", четем на уебсайта на общината.
Критиците на Гордильо казват, че той е диктатор и че утопията в Мариналеда е силно зависима от субсидиите от регионалното и централното правителство.
След набезите в супермаркетите партията на Гордильо "Искиерда унида " (Обединена левица), се разграничи от кмета, който е и регионален законодател. Вътрешният министър Хорхе Фернандес Диас заяви, че икономическите проблеми не са извинение за хора, "които вземат правосъдието в свои ръце".
Гордильо, който беше извикан на разпит в съда, не е обезсърчен и възнамерява да продължи кампанията си. "Мариналеда е поела ангажимент да поставя общественото благо над личното и да благоприятства споделянето на благата. Тя може да служи за пример на всяка страна", заяви Валдерама. (БТА)
