Все повече момичета от САЩ и от страни-членки на ЕС заминават за Сирия, за да се присъединят към ислямистите. Какво ги кара да се решат на тази стъпка и знаят ли какво ги очаква при бойците от "Ислямска държава"?
Три момичета от САЩ, на възраст между 15 и 17 години, бяха преполовили пътя си към Сирия, когато полицейските власти ги спряха на летището във Франкфурт и ги върнаха обратно в Америка. Други като тях обаче вече са в Сирия. Все още броят на жените, присъединили се към "Ислямска държава", е сравнително малък. Но непрекъснато нараства.
Защо тръгват на джихад?
Преди няколко месеца медиите писаха за 16-годишна ученичка от германския град Констанц, която напуснала тайно дома си и през Турция преминала в Сирия. Кетрин Браун, експерт по въпросите на тероризма от лондонския King's College, предполага, че за Сирия са заминали около 200 жени от Европа. Причините за това тяхно решение са няколко, казва Браун и обяснява: "Първо, "Ислямска държава" примамва с политическата утопия, която представя за своя цел. Второ, все повече мюсюлмани в Европа се чувстват отхвърлени от обществото. И трето, много жени и мъже заминават за Сирия, ръководени от жаждата си за приключения. Специално при жените има и нещо друго - те искат да са част от новия световен ред, налаган от "Ислямска държава". Искат да са жени на бойците и майки на новата държава", казва Браун в интервю за Дойче Веле.
Буркхард Фрайер, шеф на Службата за защита на конституцията в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, изчислява броя на жените от провинцията, заминали за Сирия, на около 25. "Тези жени са на възраст между 16 и 20 години. По-млади са от мъжете, които се отправят към Сирия", казва той и добавя, че почти всички произхождат от мигрантски семейства.
Тези жени търсят признание, често им липсва ориентация в живота. Към това се прибавя и известна доза протестна култура, както и желанието да се разграничат от собственото си семейство. Романтичната представа за женитба с бъдещ мъченик също играе съществена роля, посочва Фрайер.
Много от момичета, които подкрепят "Ислямска държава", са се радикализирали чрез интернет. Обикновено те биват примамвани от други жени - с видеопослания и постинги в социалните мрежи, където бъдещите джихадистки се натъкват не само на огромно количество пропаганда, но и на практични съвети за живота в регионите, където се водят боеве. Само че повечето момичета и млади жени твърде късно осъзнават, че строгият салафитски ислям ограничава силно възможностите им за "изява" - според салафитския ислям, жените имат само две функции: те могат да са или майки, или верни съпруги на бойците, но не и да участват в бойните действия.
Въпреки това очевидно има жени, които са замесени в актове на насилие. Или пък просто се представят за бойци, позирайки с оръжие в ръце. Кетрин Браун разказва за една лекарка от Малайзия, която написала в блога си: "Имам си моите слушалки и моя калашников. Какво ми трябва повече?". А миналата седмица в интернет бе разпространена снимка на млада французойка, препасана с колан с експлозиви.
Буркхард Фрайер е убеден, че жените, които заминават за Сирия, не участват във военните операции: "Тяхната задача е да се грижат за мъжете и да ги подкрепят. Едва на място разбират, че не им е позволено да се включват в бойните действия. И в повечето случаи е вече твърде късно за връщане назад", казва експертът.
Искаме да умрем за Аллах
Наскоро медиите информираха за две австрийски момичета, които след женитба с ислямистки бойци и шест месеца, прекарани в региони, контролирани от "Ислямска държава", установили контакт със свои приятели, пред които споделили, че вече не издържат. Само няколко месеца по-рано двете девойки, на 16 и 17 години, разпространили селфита, на които били облечени в бурка и въоръжени с автомат. Снимките им били придружени от посланието, че искат да умрат за Аллах.
Кетрин Браун и Буркхард Фрайер смятат, че радикализирането на младите жени е повече протестен акт, отколкото религиозен порив. "Повечето от младите жени, които тръгват на джихад, имат само повърхностни знания за исляма. Те познават черното знаме на ислямистите и пропагандните лозунги от видеоклиповете. Но теологическият аспект им е в повечето случаи напълно чужд", казва Кетрин Браун от лондонския King's College.
