Всеки месец стотици португалци пристигат в Мозамбик, бягайки от кризата, за да си намерят работа в Мапуто, но образът от пощенска картичка на африканска страна с плажове и икономически бум понякога е далеч от реалността.
Несъмнено има ентусиасти като Мафалда Соареш, която заминава през 2010, преди нещата да станат много зле. "Тук лятото е десет месеца в годината и хората ми казват: "Имаше късмет да заминеш в подходящия момент". Когато пращам имейли вкъщи, имам много за разказване, тъй като икономиката се развива, случват се някакви неща, докато у дома режат бюджетите и персонала".
Госпожа Граса Перейра, генерален консул на Португалия в Мапуто, постоянно предупреждава съгражданите си да не си правят илюзии за бъдещето в страната, в която се говори португалски. "Съветвам ги да не идват, без да са се ориентирали. По-добре да я посетят преди това, да хвърлят един поглед и да не идват без договор", изтъква тя. И добавя: "Хората смятат, че не правим кой знае какво. Мислят си, че просто ходим на плаж и имаме хубава къща, но това съвсем не е така. В Мозамбик получаваме средна заплата, а наемите са много, много високи".
Наемите в Мапуто скочиха преди две години заради идването на чуждестранни служители, привлечени от добива на газ и въглища. Двустаен апартамент в центъра може да стигне 2000 долара на месец.
Близо 25 хиляди португалци живеят в Мозамбик, повечето от които в Мапуту. Четири пъти на седмица има самолети между двете страни и те като цяло са пълни. Португалската авиокомпания ТАП ще удвои полетите по маршрута Лисабон - Мапуто.
42-годишният Диого да Куня е изоставил отглеждането на марули в Португалия, за да внася дъвки и уиски в Мапуто с чичо си, при когото живее от март. "Нямах много възможности. Да продължа да затъвам или да си платя дълговете и да си тръгна", разказва той. "Имам заплата, макар че съм принуден да живея с чичо си. Обнадежден съм във всички сфери на живота си. Не само в професионален план".
