- Магията на Родопите
Всеки път, когато се разхождам в Родопите, се удивлявам на прекрасната природа - това е едно от местата, в които дъхът на човек спира и следва миг на блаженство, а след това магията се разваля от един страх: "дали винаги всичко ще остане така, или отново човешката ръка ще го убие?".
Разбира се, не е казано, че човешки крак не трябва да стъпва в планината, за да не наруши равновесието на системата, напротив - дори може човешката дейност да стане част от това крехко равновесие. Защо не?
Новите обитатели на Източните Родопи
Тарпани тичат свободно в Източните Родопи вече близо една година и това е благодарение на човешката намеса. С помощта на българо-холандския проект "Новото тракийско злато" миналата година у нас пристигнаха и вече успешно се адаптират към новата среда диви коне, възстановка на породата тарпан, която преди стотици години е населявала именно тези земи.
Пред Дарик експертът по биоразнообразие Стефан Аврамов обясни, че тарпаните се приспособяват много успешно към новата среда (в района на с. Сбор, община Крумовград).
"Тарпаните се чувстват много добре в Източните Родопи. Те понасят добре и студовете, и жегите. Вече имат четири малки", обясни Аврамов. Досега само едно конче е починало, но това е било скоро след преселването на тарпаните от Холандия у нас. Майка му е изгубила млякото си и го е отбила много рано, което се е оказало пагубно за кончето.
На десетина километра от местността, която се обитава от тарпаните, има друго стадо диви коне. Двете стада рядко се срещат, но ако това стане - "мъжките си пазят харемите и гонят другите мъжки", обясни Аврамов и допълни, че ако все пак някой мъжки се добере до женска от другото стадо, "няма да пропусне възможността".
Лешоядите - преди врагове на хората, сега - добри приятели
Преди 10 - 20 години лешоядът беше нещо "гнусно" в Източните Родопи, а в момента никой не го разглежда по този начин, коментира Аврамов. По думите му, преди е имало хора, които слагат и отрова за лешоядите, докато сега никой не го прави или ако го прави, не признава, защото това е поминъкът на неговия съселянин и дори приятел.
Край Маджарово и Студен кладенец (община Крумовград) има места за захранване на лешоядите. Изградени са специални скривалища за най-запалените фотографи, където лешоядите могат да бъдат снимани от много близо. "Тук има черен и египетски лешояд. Египетският лешояд е световно застрашен вид и намалява по целия свят. Източните Родопи са едно от малкото места, където той може да бъде заснет", посочи Стефан Аврамов. По думите му черният лешояд гнезди и в Гърция, но може да бъде наблюдаван и сниман у нас. Другите места в Европа, където черният лешояд, може да бъде заснет са в Испания и Франция.
И мечките могат да бъдат приятели на хората...
В много страни има изградени скривалища за наблюдаване и снимане на мечки, а у нас - те са проблем заради хората, смята Стефан Аврамов. По думите му има страни, където приходите от туризъм от наблюдение на мечки стигат до десетки милиони евро. В Девин също има изградени три места, заради което точно в този район проблем с мечките няма.
В никакъв случай не трябва да храним малки мечета, ако ги видим, обясни Стефан Аврамов. Според него именно тези животни много бързо свикват, че при хората има храна и когато останат гладни, слизат и си я вземат сами.
За хората и животните...
Основната причина промяната на отношението на хората към лешоядите е осъзнатостта, смята и Ива Тончева, която е експерт към проекта "Новото тракийско злато". По думите й, хората ясно съзнават, че туристите, които идват в района им, за да наблюдават птиците, осигуряват прехраната им, а това е пазарна ниша, която може да бъде доразвивана. Същото се отнася и до тарпаните. "От самите хора зависи дали ще има бракониери. Засега обаче виждаме, че никой не гледа на тарпаните по този начин и това е естествено, защото никой не реже клона, на който седи", допълва Тончева.
Проектът работи и за заселването в Източните Родопи на други едри копитни тревопасни като благородния елен. Планирано е да бъдат докарани и зубъри.
В Родопите могат да се срещнат още много уникални видове. Диви кози (засега в Западните Родопи, макар и да има свидетелство и за влизането на едно стадо в Източните), сърнички, еленчета, костенурки. Според Стефан Аврамов най-важното нещо, което любителите на животните трябва да знаят, е никога да не вземат диво животно в дома си. "Важно да се знае специално за костенурките, че те умират в неволя за една - две години. Т.е. дори и да си я вземем и да я виждаме, че живурка, костанурката страда. И най-добрите грижи не могат да й дадат естествената среда", категоричен е Аврамов.
Лимец и билки изместнат тютюна
Освен с възстановяване на изчезнали животниски видове по нашите земи, хората от Родопите все повече поглеждат и към растителния свят. От три години се работи за възстановяването на житната култура лимец, като за днес (бел. ред. - 11 август) е организирана и възстановка на жътва по стар стил.
"Древното жито" се сади от Петко Ангелов в село Рабово, (община Крумовград), а за първа година и в село Лимец. Пред Дарик Димитър Мирчев, който е родом от Лимец, обясни, че в района се среща див вариант на този вид житно растение и много хора го берат за фураж. За първа година Мирчев е купил семена от своя приятел Петко Ангелов и сега ще събере първата реколта. "Лимецът дава по-малко продукция от обикновеното жито, но няма нужда от торове и препарати. Самите семена са с три обвивки и не ги ловят нито болести, нито нищо", коментира Мирчев. Ето защо хлябът от лимец, който също се приготвя по стара рецепта, е много вкусен и лековит, смята зърнопроизводителят. Мирчев е категоричен, че лимецът е шансът на хората от региона да намерят алтернатива на "тоя тютюн".
Хлябът и млякото не идват от магазина
От своя страна Ива Тончева допълни, че освен лимец, все повече хора гледат билки, ядки, сусам, биогрозде, биомед. В началото на проекта е имало само седем сертифицирани ферми за биопродукти, а в момента 35 са фермите, които или са сертифицирани, или са близо до получаването на сертификат. Важно е хората да се кооперират, макар и в момента думата "кооперация" да ги смущава малко заради отминалите времена, допълва експертът. Ясно е, обаче, че не може да се снабдяват големите търговски вериги с малки количества, нито пък сериозно да се излезе на международния пазар.
Биофермите са отворени и за посетители, които могат или да пренощуват там, или само да ги посетят. Тончева е категорична, че "там хората могат да покажат на децата си откъде идват хлябът и млякото. Със сигурност не от хладилника или магазина".
Магията на Родопите
Голямата надежда е при превръщането на Родопите в голяма и хубава туристическа дестинация, те да бъдат опазени. Експертите отчитат, че все повече туристи, които харесват екодестинациите, пазят околната среда - не хвърлят боклуци, събират фасовете си в кутия. И дано има повече хора, които почувстват магията на Родопите и на всяко друго чудно кътче в родината, за да съхраним природата.
