Дарик представя M-Tel Traveller: Ден 4, Хелзинки
За наше щастие – след наистина изтощителното препускане от среща на среща в Хелзинки, в Мариехамн не се случва абсолютно нищо. Не знам дали тук ще бъде мястото, където трябва да се научим на трудния занаят да не правим нищо, но и да е интересно. Предстоящите 24 часа, които имаме на разположение, ще покажат. 
На летището сме само ние – останалите пътници са посрещнати от свои познати и за миг оставаме сами на празния път към градчето. Виждаме бутон в сградата, на който пише “taxi” с прилепена ретро-слушалка към него. Очевидно това е “петолъчката”, която свързва с такси-компанията. 
След 5 минути едно чисто ново Volvo комби с висока дама на средна възраст в ролята на шофьор пристига на летището.
Хотелът ни е точно на 2 километра – не може да бъде иначе, тъй като трудно може да се намери по-голямо разстояние от 4-5 километра. При първоначално такса от 7,80 евро (вечерна тарифа, след 20 часа), сметката едва-едва достига 9 евро. 
Улиците, малки и изключително добре оформени, са с червеникав асфалт. Навсякъде има светофари и достатъчно обозначителни знаци, въпреки че бих се изненадал ако точно в Мариехамн стане пътно транспортно произшествие. Ако таково се случи, то със сигурност ще занимава екипите на двата ежедневника на острова, за които дори дупка на пътя може да се превърне в новина. Очевидно е, че в Оланд не се случва нищо, но също така е очевидно, че на жителите им харесва точно така. 
Впрочем, улиците в градчето спокойно могат да бъдат и без имена. Това няма да обърка нищо. Но тук всичко – знаци, сфетофари, табели – подсказва, че въпреки малките размери това си е столица. Колкото и странно да звучи. 
След три минути вече сме в хотела, а след още пет на едното пристанище. Морето тук е навсякъде и наблизо. Двете пристанища, буквално на два километра едно от друго, предлагат излаз на чудесни марини, с накацали малки лодки и два-три неработещи ресторанта. В 22 часа кухнята затваря навсякъде и единственото място, където можеш да похапнеш нещо (в случая – кебап) е кръчмата в нашия хотел. 
Твърде безинтересният мач Австрия – Полша на телевизорите в този пъб бързо ни приспива. От друга страна, утре е срещата ни с министър-председателя на Оланд, г-жа Вивека Ериксон, и трябва да се подготвим за нея. 
Около 23 навън е достатъчно светло, за да работиш в стаята си без каквото и да било допълнително осветление. В заобикалящата тишина се чуват само пияни възгласи на останалите пет-шест зрители на мача. Навън тревата е толкова зелена, колкото не съм виждал от детските си години.
За миг си помисляш – в Оланд съм, на един от всичките 6500 острова. На върха на света? Мислиш за това и нищо друго. Макар, че на острова са налични всички комуникации – от GSM до безжичен интернет в хотелската стая – все едно си откъснат от всичко и това не пречи. 
Оланд е уникален модел, такъв за който на Балканите можем само да мечтаем. Една от причините да сме тук е именно устройството на острова. Мнозина дават за пример Оланд при обявяването на независимостта на Косово. Академици и политици са изучавали дълго този спокоен регион, който принадлежи на Финландия, но всички говорят на шведски.
Тук вратите на къщите са винаги отворени. “Дори не заключвам колата си,” казва ни министър-председателя Вивека Ериксон, която ни посреща в кабинета си. Топло кафе и току-що приготвени сладки ни чакат на масата, а г-жа Ериксон любезно ни съобщава, че малко по-късно ще бъде готов и специален кекс.
Когато питаме г-жа Ериксон кое е най-характерното престъпление на острова, тя дълго мисли, за да се сети. Очевидно няма такова. Може би кражба на колело. Или беля, извършена от гостуващите туристи, които идват с фериботи от Хелзинки, Турку или Стокхолм. Жителите на Оланд, които по последни данни са около 27000 се радват на 2,2 процента безработица и един от най-високите стандарти за живот в Европа. 
Впрочем, макар и малко на брой – едва 1/20 от това на Хелзинки – населението на Оланд разполага с всички права, за да се чувства пълноценно. Жителите могат да наложат вето на всеки международен договор, който Финландия иска да подкрепи, включително и всички документи, свързани с Европейския Съюз. В исторически план, освен че говорят шведски, местните жители споделят едни и същи култури навици с Швеция. Като част от шведското кралство, островът е имал своите моменти на слава – относителна независимост преди едногодишната война от 1808 година, когато Финландия и Оланд стават част от Русия. След колапса на Руската империя през 1917 година, местните власти на Оланд потърсили ново обединение със Швеция – ход, на който Финландия твърдо се противопоставила и предложила автономност на острова. 
През 1921 година бил постигнат компромис. Лигата на Нациите дала суверенитет на Финландия над Оланд, като дебело подчертала възможността островите да имат своя собствена система на управление – това ще рече правителство, парламент, пощенски знаци, собствен интернет домейн, полицейско управление, образователна система, знаме и т.н.
Г-жа Вивека Ериксон е доволна от това стечение на обстоятелствата. Не е доволна обаче от някои решения, взети от ЕС – жителите на Оланд продължават да се чудят защо не могат да ловят риба със старите си мрежи; защо трябва да забравят за любимия си ритуал – пролетния лов на патици; както и каква е причината да не дъвчат любимия си шведски тютюн snus.
Пълното интервю с Вивека Ериксон, министър-председател на Оланд ще чуете по Дарик следващата седмица. Видеозаписът търсете в www.dariknews.bg и www.zar.bg
Веднага след срещата ни с Вивека Ериксон, решихме да оправим малката грешка от предишния ден и да се насладим на по-автентичната марина в града – западната, където е акостирал завинаги големия четиримачтов кораб Pommeran. 
Преди това, съвсем ненадейно, докато разучавахме малките улички, се озовахме до Umbro – бар и ресторант в едно, който бързо се превърна в любим. Отлично приготвена херинга и студена наливна бира Karhu могат да объркат плановете. Друг е въпросът, че на Оланд трудно можеш да имаш каквито и да било планове.
Все пак, ние набързо съставихме такъм. Той включваше посещения на западното пристанище. Но нямахме време за губене, защото всички местни вестници пишеха за голямото събитие на деня – мачът между IFK Mariehamn и Djurgardens IF. Точно в 20 часа трябваше да бъдем там.
За сведение – мачът завърши 3:2. И Мариехамн имаше повод за празнуване. Както се досещате, стаята ни беше много близо до кръчмата в хотела. А кръчмата – тя беше пълна с фенове. Които въобще не се интересуваха от холандската фиеста над петлите, завършила с 4 гола във френската врата срещу 1 ответен в холандската. Евро 2008 може и да е на два часа полет от Оланд, но истинското футболно събитие тук беше друго.
Проектът се осъществява с любезната подкрепа на M-Tel.
Екипът на Дарик във Финландия: Михаил Дюзев и Константин Вълков Кацаме малко след 21.30 в Мариехамн, столица и единствен град на Оланд, архипелага от 6500 острова в Балтийско море. Слънцето грее така сякаш е 15.30 и няма н икакво намерение да залязва. Летището в Мариехамн е от любимите – малко, спокойно, без каквото и да било движение, наоколо има езерца с плаващи патици, а в близката гора чуруликат птички. Малкият самолет, в който пътуваме десетина души, трябва да обърне на самата писта, за да спре пред сградата на Терминал 1 (и единствен, както разбирате). Усещането да избягаш от трафика на голям град, какъвто е Хелзинки, в малко островче само на 40 минути полет, е неописуемо.
За наше щастие – след наистина изтощителното препускане от среща на среща в Хелзинки, в Мариехамн не се случва абсолютно нищо. Не знам дали тук ще бъде мястото, където трябва да се научим на трудния занаят да не правим нищо, но и да е интересно. Предстоящите 24 часа, които имаме на разположение, ще покажат.
На летището сме само ние – останалите пътници са посрещнати от свои познати и за миг оставаме сами на празния път към градчето. Виждаме бутон в сградата, на който пише “taxi” с прилепена ретро-слушалка към него. Очевидно това е “петолъчката”, която свързва с такси-компанията.
След 5 минути едно чисто ново Volvo комби с висока дама на средна възраст в ролята на шофьор пристига на летището.
Хотелът ни е точно на 2 километра – не може да бъде иначе, тъй като трудно може да се намери по-голямо разстояние от 4-5 километра. При първоначално такса от 7,80 евро (вечерна тарифа, след 20 часа), сметката едва-едва достига 9 евро.
Улиците, малки и изключително добре оформени, са с червеникав асфалт. Навсякъде има светофари и достатъчно обозначителни знаци, въпреки че бих се изненадал ако точно в Мариехамн стане пътно транспортно произшествие. Ако таково се случи, то със сигурност ще занимава екипите на двата ежедневника на острова, за които дори дупка на пътя може да се превърне в новина. Очевидно е, че в Оланд не се случва нищо, но също така е очевидно, че на жителите им харесва точно така.
Впрочем, улиците в градчето спокойно могат да бъдат и без имена. Това няма да обърка нищо. Но тук всичко – знаци, сфетофари, табели – подсказва, че въпреки малките размери това си е столица. Колкото и странно да звучи.
След три минути вече сме в хотела, а след още пет на едното пристанище. Морето тук е навсякъде и наблизо. Двете пристанища, буквално на два километра едно от друго, предлагат излаз на чудесни марини, с накацали малки лодки и два-три неработещи ресторанта. В 22 часа кухнята затваря навсякъде и единственото място, където можеш да похапнеш нещо (в случая – кебап) е кръчмата в нашия хотел.
Твърде безинтересният мач Австрия – Полша на телевизорите в този пъб бързо ни приспива. От друга страна, утре е срещата ни с министър-председателя на Оланд, г-жа Вивека Ериксон, и трябва да се подготвим за нея.
Около 23 навън е достатъчно светло, за да работиш в стаята си без каквото и да било допълнително осветление. В заобикалящата тишина се чуват само пияни възгласи на останалите пет-шест зрители на мача. Навън тревата е толкова зелена, колкото не съм виждал от детските си години.
За миг си помисляш – в Оланд съм, на един от всичките 6500 острова. На върха на света? Мислиш за това и нищо друго. Макар, че на острова са налични всички комуникации – от GSM до безжичен интернет в хотелската стая – все едно си откъснат от всичко и това не пречи.
Оланд е уникален модел, такъв за който на Балканите можем само да мечтаем. Една от причините да сме тук е именно устройството на острова. Мнозина дават за пример Оланд при обявяването на независимостта на Косово. Академици и политици са изучавали дълго този спокоен регион, който принадлежи на Финландия, но всички говорят на шведски.
Тук вратите на къщите са винаги отворени. “Дори не заключвам колата си,” казва ни министър-председателя Вивека Ериксон, която ни посреща в кабинета си. Топло кафе и току-що приготвени сладки ни чакат на масата, а г-жа Ериксон любезно ни съобщава, че малко по-късно ще бъде готов и специален кекс.
Когато питаме г-жа Ериксон кое е най-характерното престъпление на острова, тя дълго мисли, за да се сети. Очевидно няма такова. Може би кражба на колело. Или беля, извършена от гостуващите туристи, които идват с фериботи от Хелзинки, Турку или Стокхолм. Жителите на Оланд, които по последни данни са около 27000 се радват на 2,2 процента безработица и един от най-високите стандарти за живот в Европа.
Впрочем, макар и малко на брой – едва 1/20 от това на Хелзинки – населението на Оланд разполага с всички права, за да се чувства пълноценно. Жителите могат да наложат вето на всеки международен договор, който Финландия иска да подкрепи, включително и всички документи, свързани с Европейския Съюз. В исторически план, освен че говорят шведски, местните жители споделят едни и същи култури навици с Швеция. Като част от шведското кралство, островът е имал своите моменти на слава – относителна независимост преди едногодишната война от 1808 година, когато Финландия и Оланд стават част от Русия. След колапса на Руската империя през 1917 година, местните власти на Оланд потърсили ново обединение със Швеция – ход, на който Финландия твърдо се противопоставила и предложила автономност на острова.
През 1921 година бил постигнат компромис. Лигата на Нациите дала суверенитет на Финландия над Оланд, като дебело подчертала възможността островите да имат своя собствена система на управление – това ще рече правителство, парламент, пощенски знаци, собствен интернет домейн, полицейско управление, образователна система, знаме и т.н.
Г-жа Вивека Ериксон е доволна от това стечение на обстоятелствата. Не е доволна обаче от някои решения, взети от ЕС – жителите на Оланд продължават да се чудят защо не могат да ловят риба със старите си мрежи; защо трябва да забравят за любимия си ритуал – пролетния лов на патици; както и каква е причината да не дъвчат любимия си шведски тютюн snus.
Пълното интервю с Вивека Ериксон, министър-председател на Оланд ще чуете по Дарик следващата седмица. Видеозаписът търсете в www.dariknews.bg и www.zar.bg
Веднага след срещата ни с Вивека Ериксон, решихме да оправим малката грешка от предишния ден и да се насладим на по-автентичната марина в града – западната, където е акостирал завинаги големия четиримачтов кораб Pommeran.
Преди това, съвсем ненадейно, докато разучавахме малките улички, се озовахме до Umbro – бар и ресторант в едно, който бързо се превърна в любим. Отлично приготвена херинга и студена наливна бира Karhu могат да объркат плановете. Друг е въпросът, че на Оланд трудно можеш да имаш каквито и да било планове.
Все пак, ние набързо съставихме такъм. Той включваше посещения на западното пристанище. Но нямахме време за губене, защото всички местни вестници пишеха за голямото събитие на деня – мачът между IFK Mariehamn и Djurgardens IF. Точно в 20 часа трябваше да бъдем там.
За сведение – мачът завърши 3:2. И Мариехамн имаше повод за празнуване. Както се досещате, стаята ни беше много близо до кръчмата в хотела. А кръчмата – тя беше пълна с фенове. Които въобще не се интересуваха от холандската фиеста над петлите, завършила с 4 гола във френската врата срещу 1 ответен в холандската. Евро 2008 може и да е на два часа полет от Оланд, но истинското футболно събитие тук беше друго.
Проектът се осъществява с любезната подкрепа на M-Tel.
