Европа застарява. Държавите променят лика си в синхрон със задълбочаването на бръчките на гражданите си. В Австрия отпечатъци носи и градската среда: вместо детски градини се строят старчески домове, вместо детски площадки - паркове с уреди за раздвижване на възрастни хора.
Настъпващата диктатура на пенсионерите е резултат не само от демографското развитие, но от умението на хората от третата възраст да лобират. Те налагат свои теми за обществен дебат и водят диалог с управляващите за решаване на проблемите си.
Договор на генерациите
В основата на пенсионната система в Австрия е т.нар. Договор на генерациите. Според него работещите финансират пенсионерите в очакване следващите поколения да плащат техните пенсии. Споразумението няма писмена форма, но функционира от 50-те години на 20 век.
Договорът на генерациите цели не само да бъде подсигурена финансовата сигурност на старите хора, но и да се запази високото им качество на живот. Тук те заемат първите редове в операта и ходят на почивка по няколко пъти годишно. В това време трудоспособните работят, за да ги финансират с надеждата, че и техните старини ще бъдат така добре подсигурени. Отдавна не е тайна, че това е малко вероятно, но така повелява Договорът на генерациите. Той остава в сила въпреки променящите се обществени параметри: експлоадират разходите за здравеопазване, повишава се продължителността на живот (б.а. - в Австрия тя е 75,5 г.при мъжете и 81,5 г. при жените), раждаемостта намалява, налагат се нови форми на трудова заетост.
Факт е, че сега в алпийската държава 100 работещи издържат 60 пенсионери, а през 2040-а 100 работещи ще трябва да издържат 84 пенсионери.
Последната финансова криза даде нов повод за размисъл: пенсиите се получават непрекъснато, а трудещите се могат да останат без работа. Държавата финансира ежедневието на последните с помощи при безработица, но качеството на живот пада. Значи нещо не е наред, необходим е дебат за Договора на генерациите. И тук са на ход лобистите от третата възраст. Те чуваемо аргументират защо разходите за пенсии трябва да експлоадират. В резултат на което Австрия има третите по размер разходи за пенсии в ЕС - през 2010 г. това бяха 12,7 процента от Брутния вътрешен продукт (б.а. - БВП на Австрия възлиза за 2010 г. на 284 млрд. евро). Само Италия и Франция харчат повече.
Финансирането на заслужения отдих в алпийската страна с 90% се подсигурява от Пенсионно-осигурителната каса, само десет но сто идват от държавния бюджет.
По-малко работа, по-дълъг живот
В Австрия мъжете се пенсионират на 65 години, жените - на 60. Предвидено е възрастта да започне да се изравнява стъпаловидно от 2024 г. Очаква се през 2033-а и жените да работят до 65 години. Но едва 19% изчакват да достигнат определената от закона възраст. Останалите ползват вратички в закона и преждевременно се отдават на почивка. Статистиката сочи, че мъжете в Австрия се пенсионират средно на 59 години, жените - на 57, а държавните служители - едва на 56 години.
Лобистите са опитни политици
Но кой върши лобистката работа? Начело на Съюза на пенсионерите, наброяващ 385 000 членове, е социалдемократът Карл Блеха (77 г.). Активно го подкрепя Андреас Кол (69 г.) от Австрийската народна партия. Десетилетия наред те бяха противници на политическата сцена. Днес използват контакти, знания и опит в полза на нова обща целева група - пенсионерите. Като представители на висшия ешелон на властта Блеха и Кол имат интерес от запазване на статуквото. Средната пенсия по старост на екс-министри, какъвто е Блеха, възлиза на 8 681 евро месечно. Ако преди това те са били членове на парламента, какъвто е Кол, доходът скача на 14 000 евро. Затова и след приключване на активна трудова дейност политиците ползват наученото, за да отстояват собствения си и този на всички възрастни хора интерес.
Ето как изглеждат резултатите от усилията на лобистите. За 1,8 млн. пенсионери важи: най-ниската пенсия за сам човек е 772 евро, за двойка - 1 158 евро. Според статистиката средната пенсия е 940 евро. За сравнение, средната заплата възлиза на 1 713 евро. За разлика от България тук пенсиите се получават 14 пъти годишно, както и заплатите в Австрия. Максималната държавна пенсия по старост е 2 505 евро, но има изключения. По-високи суми получават лица с повече от една пенсия например фирмена или от доброволно самоосигуряване.
Горепосочените суми са бруто т.е. от тях се правят отдръжки, например за социално осигуряване. Ако възрастният човек е в добро здраве и няма дългове, парите стигат. Ако трябва обаче да плаща сам разходите си в старчески дом или на медицински персонал (до 11 евро на час) - пенсиите не са достатъчни.
Хедонизмът набира скорост
След пенсионирането всеки има право да работи без това да влияе на размера на пенсията. Спечеленото се облага с данък общ доход. Засега нищожна част се труди. Болшинството се радва на свободното време и упражнява високата си покупателна способност, гарантирана от държавата. В областта на стоките и услугите предлагането е съобразено с нуждите на пенсионерите: банки, мобилни оператори, туристически агенции кроят оферти "по мярка". Почти няма трудещи се, които могат да отделят средства и 3-4 месеца, за да обиколят света с кораб или самолет. Ясно е, че става дума за клиенти с бели коси. Болшинството от тях, за разлика от България, не гледа внуци, не финансира обучението им, не прави подаръци като кола или дом.
Затова с леко намигване към всички работещи, разочаровани от набиращия скорост хедонизъм на възрастните, сладкарницата "Хусел" във Виена пусна т.нар. "пенсионерско блюдо". То съдържа слухов апарат, изкуствени зъби и очила от шоколад. Засега няма данни на колко души деликатесите са полепнали по зъбите.
Какво може да научи България
Уважавани политици от различни партии, които вече са пенсионери, могат да си подадат ръце и да осигурят чуваемост на проблемите на пенсионерите.
Първо да дадат „лице" на целевата група т.е. 1-2 души, разпознаваеми и ползващи се с доверие, да говорят по темата. Второ да се избере основна тема: например размерът на пенсиите и тя да се поставя активно на вниманието на обществото. Трето да се води непрекъснат диалог с управляващите, за създаването на ефективни инструменти, подпомагащи финансово пенсионерите. Не за да правят те околосветски пътешествия като австрийските, а за да посрещат достойно старините си след като десетилетия са се трудили в полза на страната.
