Лидерът на кубинската революция, министър-председател и президент на Куба, Фидел Кастро Рус е роден на 13 август 1926 година в село Биран, провинция Оренте. Според някои данни той е роден на 13 април, 1927 година.
Баща му Анхел Кастро, работник-емигрант от Испания, имал голяма захарна плантация.
Анхел имал две деца от първия си брак. Вторият му брак е с майката на Кастро – Лина Рус Гонсалес, която имала пет извънбрачни деца, второто от тях е Фидел. Анхел Кастро осиновява всичките деца на втората си съпруга.
Началното си образование братята Фидел и Раул получават в католически интернат в Сантяго. Фидел е учил и в католическия колеж Белен в Хавана. Като ученик активно се занимавал със спорт. В 1944 година е признат за най-добрият спортист в училище. През 1950 година завършва Юридическия факултет на университета в Хавана, като по време на следването си не спира да се занимава със спорт. След като завършил висшето си образование, започнал частна практика като адвокат, като главно водил дела на бедняци безплатно.
В началото на 50-те години влиза в Кубинската народна партия „Ортодокс”. През 1952 година тази политическа организация издига кандидатурата му за депутат в Националния конгрес на Куба. Но избори така и не се провеждат, защото през март 1952 година е извършен държавен преврат от военните, водени от генерал Батиста и е установена диктатура.
В годините на борба срещу военната диктатура партия „Ортодокс” постепенно се разпада. Фидел Кастро успява да обедини малка група от бивши членове на тази партия. Тяхната фракция започва подготовката за сваляне на генерал Батиста от власт.
На 26 юли 1953 година участниците в групата на Кастро нападат казармата Монкада в Сантяго де Куба. Атаката им е жестоко сломена. Фидел Кастро е предаден на военен съд. Пред трибунала той се защитава с речта „Историята ще ме оправдае”, в която остро критикува диктатурата на Батиста и за първи път излага програма за националноосвободителна борба и революционни промени в Куба. Военният съд го осъжда на 15 години строг затвор, но под напора на общественото мнение е амнистиран. В същата година Кастро емигрира в Мексико.
През декември 1953 година група революционери, начело с Фидел Кастро завземат яхтата „Гранма” в провинция Оренте. Групата, която по-късно се превърнала във въстаническа армия, започнала партизанска борба срещу диктаторския режим.
След победата на революцията и края на диктатурата на Батиста на 1 януари 1959 година на власт в Куба идват демократични сили, обединени около Въстаническата армия на Фидел Кастро.
През февруари 1959 година Кастро става министър-председател на Революционното правителство на Република Куба. През 1961 година Кастро ръководи операцията срещу американската интервенция при Плая-Хирон. На 16 април той заявява открито, че Кубинската революция по своята същност се явява социалистическа. През октомври 1965 година Фидел Кастро вече е главен секретар на ЦК на Комунистическата партия на Куба.
Фидел Кастро е почетен доктор на юридическите науки на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” (1963), през 1961 му е присъдена Международна ленинска награда „За укрепване на мира между народите”, през 1963 става Герой на Съветския Съюз, а през 1972 година е награден с орден „Ленин”.
Сред наградите на кубинския лидер има и уникални. На 8 март 2003 Кастро получава Екуменически кръст от женския монашески орден „Санта Бригита”. Наградата е връчена на Кастро в Хавана от ръководителката на ордена, който е основан в Швеция през 14 век. В Куба действат 53 женски и 22 мъжки католически ордена, 20 от които са се появили в страната през последните 10 години.
През август 2003 Кастро е награден от коренното население на САЩ. Северноамериканските народи му връчват орден „Орлово перо” в знак на признателност за революционни заслуги и борбени качества. Тази награда на индианците се дава на хора доказали своята храброст, достойнство и честност. Нито един от световните лидери, с изключение на Фидел Кастро, няма в колекцията си орден „Орлово перо”.
<!--Sm-->
Кубинският лидер е известен като пламенен оратор. Той може да говори с часове пред собствения си народ или през чуждестранни гости. Прочут е с лекцията си пред американските конгресмени на тема „Проблеми при отглеждането на дойните крави”. Лекцията продължила три часа, в нея Кастро споменал имената на десетки прочути кубински животновъди.
За личния живот на Командате се знае, че е бил женен за Мирта Диас Баларт, с която по-късно се развежда. Тя е дъщеря на министър от правителството на Батиста. От брака им се ражда синът им Фиделито – единственото законнородено дете на Фидел Кастро. Фиделито оглавява Агенцията за атомна енергия в социалистическа Куба, но години по-късно е уволнен. Фиделито се жени за рускиня, но се развеждат.
Втората жена, в която Кастро някога е бил влюбен е Нати Ревуелта, една от най-големите красавици на хаванската бохема през 50-те години. Нати била омъжена, но това не попречило да имат връзка. След развода на Кастро с Мирта Диас Баларт, Нати Ревуелта му ражда дъщеря – Алина. В 1993 година дъщерята бяга от Куба с фалшив испанки паспорт. След това пише книга „Дъщерята на Кастро – спомените на изгнаницата”, в която разкрива неизвестни факти от личния живот на баща си. От книгата става известно, че освен Фиделито и Алина, Фидел има още шест деца. Всичките те имат имена, които започват с буквата „А” – Алекс, Александър, Алехандро, Антонио, Анхелито. Цялото име на кубинския вожд е Фидел Кастро Алехандро Рус. Всички тези деца, според дъщерята Алина, са родени от една и съща жена на име Делив Сото, неофициална съпруга на Коменданте. Освен това Кастро има още едно дете – Хорхе Анхел, син от жена, която в Куба е известна като „Ампаро”.
Третата официална „приятелка” на Кастро била Сесилия Санчес, секретар и помощничка на лидера в продължение на много години. Тя се самоубила в средата на 80-те години.
Фидел Кастро много старателно крие личния си живот, защото се страхува от покушение срещу него от страна на ЦРУ. За годините, през които Фидел е във властта, срещу него са направени 600 опита за покушение. Всички заговори пропадали в последния момент. Сенатът на САЩ дори бил длъжен да признае, че осем от тези случай са организирани от ЦРУ.
Опитвали са се да убият Кастро по време на подводен риболов, да му поднесат отровна пура, да го застрелят със специално оръжие, монтирано в репортерска камера. Дори бил разработен коварен план, който да доведе до упадането на легендарната брада на вожда, като по този начин да се нанесе удар върху имиджа на вожда.
Слуховете за болестта на 80-годишния кубински лидер се разпространяват отдавна. През ноември 2005 година доклад на ЦРУ посочва, че вождът страда от болестта на Паркинсон от 1989 година и че здравето му рязко ще се усложни в скоро време. Известно е, че Фидел Кастро често изпада в пристъпи на гняв, че има мания за преследване и изпитва огромна ревност към всяка личност в страната, която става много известна. Свидетелство за това е, че Кастро забранил да показват по националната телевизия двама актьори, които били много популярни в Куба.
Доктор Марсело Фернандес, които е имигрант от Куба, разказва, че през 1989 година Фидел Кастро е опериран от кръвоизлив в мозъка в Египет. Тогава в болницата, в която го оперирали му поставили и друга диагноза – рак на правото черво.
