Европейската демокрацията е скъпо брюкселско ястие, което нагарча
„Евродепутати зад решетките”, „скандално”, „доклад-динамит”, „гняв” и „неудържим смях” бяха първите констатации след като Комисията за борба с измамите на Европейския съюз започна да разследва вътрешния одит в Европейския парламент, разкрил големи злоупотреби. Оказа се, че европарламентаристите присвояват средства. Незаконно. И за пореден път.
При 1.3 милиарда евро годишни разходи за нормалната работа на Европейския Парламент, без да включваме заплати и пенсионни схеми, животът в Брюксел/Страсбург е хубав като шарена пеперуда. А пеперудите, освен че са красиви, понякога могат да създават проблеми. Веднъж малки проблемчета, друг път – големи като природни бедствия. И както твърди философското построение, пресъздадено с прости думи от Робърт Редфорд във филма „Хавана”, една пеперуда – макар и красива – може да пърха с криле и да предизвика истински тайфун. Такъв тайфун се развихри в Брюксел тези дни. Да поиграем на една игра. Разполагаме със 785 души, които трябва да бъдат част от играта – да работят, пътуват, мислят, обсъждат, решават, вечерят и т.н. И тъй като поставихме “работят” на първо място, редно е да им помогнем финансово. Как? Ами най-добре с по 185 952 евро на всеки. Парички, които дамите и господата европейски парламентаристи ще могат да харчат за наемане на свои помощници. Които да им помагат да си вършат добре работата. Дотук добре. Впрочем, парите не са чак толкова много – някакви си 145 милиона евро. Хайде стига, само 145 милиона евро! Вчера Роберт Мугабе, понастоящем президент на Зимбабве, похарчи за над 65 милиона евро, за да отпразнува 84-ия си рожден ден. А тук говорим за работа, съветници, наука, взимане на решения – все важни неща. Не някакво си африканско парти, което само ще постави нов инфлационен рекорд. Все пак сме в Европа, нали така? Лошото ченге в Зимбабве е Симба Макони, който се опитва да превземе трона на Мугабе. В Брюксел лошото ченге се оказа евродепутатът от групата на либералите Крис Дейвис, който разкри, че одитът в ЕС свидетелства за незаконно харчене на тези 145 милиона евро. Самият Дейвис е един от привилегированите, на които било позволено да прочетат секретния доклад. На малцината щастливци било забранено да водят бележки или правят копия. Обикновеният човек остава с чувството, че болничния лист на Фидел Кастро или военната стратегия на Северна Корея са по-лесно достъпни. Още факти – членовете на комисията били поканени на тайно място, можели да влизат един по един. Тук пускаме драматична музика, затъмнени кадри с цигарен дим и сенки на замислени фигури, за да достигнем ефекта на холивудските трилъри. Да не говорим, че кореспондентът на Дейли Телеграф в Лондон твърди, че пред стаята имало охрана, биометрично заключване (какво ли е пък това?) и всеки подписвал декларация за конфиденциалност. Но, назад към пошлата измама, пардон – нашата игра. Първо ниво – как пътуват нашите играчи? Към днешна дата всеки депутат от Европарламента може да получи средства в размер на един билет икономическа класа (най-високо ниво с възможност за промяна на дата и полет) за своите пътувания. Какво значи това? Ето какво – всеки един от 785-те депутати трябва да пътува често за сесиите на Европарламента. От Брюксел до Страсбург и обратно. Тук въобще не обсъждаме френското безумие да има сесии и в Страсбург. Интересното в случая е, че датите на тези сесии се знаят предварително. За три минути направих бърза проверка – за сесията в Страсбург от 17 до 20 ноември 2008 г. можеш да купиш двупосочен билет за около 150 евро от Brussels Airlines, но и за 783 евро от Air Francе. Със сигурност можеш да намериш и лоу-кост превозвач, който предлага на безценица билети за далечна дата като ноември 2008 г. Представи си за миг, че си евродепутат. Е, не е ли по-добре да обявиш цената на Air France и да прибереш останалите пари в джоба си? По-добре е, разбира се. Крис Дейвис смята, че само по този начин един член на Европейския парламент (ще използвам съкратеното Ч.Е.П, че се изморих да пиша дългото), може да си докарва по 13 000 евро годишно. Повтарям – Ч.Е.П. значи член на Европейския парламент, въпреки че според тълковния речник (изписано без точки) означава дървена запушалка на бъчва или каца. Брюксел трябва спешно да порицае и гилотинира Крис Дейвис. Методът е стар и работи перфектно. Проверка показва, че предишните крисдейвисовци са били “помолвани” да напуснат. Марта Андреасен е една от тях. Пол ван Буитенен е друг. И двамата разкриват корупционни схеми – съответно през 2005 и 1999 година. Спомените за корупцията в комисията Сандер трудно избледняват. Междувременно, когато отидеш на официалния сайт на Европейския парламент, попадаш в един приятен свят. Там пърхат пеперудки и животът е хубав. Както би казал предишният комисар Проди, който създаде службата за финансови разследвания ОЛАФ, la vita e bella. Та от сайта на парламента господин Пьотеринг те поздравява с официалното си обръщение: “…785-те членове на ЕП са тук, за да те представляват, теб, гражданина, бла-бла-бла”… Чак към края на приветственото слово попадаме на култовото: “Може би искаш да посетиш Европейския парламент в Брюксел или Страсбург и “too see it in action for yourself?”. Не превеждам, тъй като звучи по-достоверно. Да видиш екшъна по укриване на пари сам? Оу, това може да се превърне в новото риалити шоу? Иди и виж как избраният от теб Ч.Е.П. (член на Европейския парламент) укрива средства… Самият Дейвис продължава безстрашно да твърди, че много Ч.Е.П. (членове на Европейския парламент) са замесени в скандала с големи суми, които не могат да бъдат отчетени. В един случай “помощник” получил коледен бонус в размер на 19 месечни заплати. В крайна сметка, проблемът не е толкова в злоупотребите, които могат да изкушат всекиму, а в уникално добрия начин, по който европейските институции ги потулват. В същото време, без да укриват каквото и да било, същите тези европейски институции вадят наяве други корупционни практики – например тези в България. Това само ми напомня на репликата “за кучета и котки може…”. Доколкото си спомням, Брюксел остро порица България за борбата с корупцията само преди няколко седмици. То не беше “корупция по високите етажи”, “организирана престъпност”, “не предоставяме достатъчно качествена и адекватна информация”, “няма присъди за корупция по високите етажи на властта” и т.н. Крис Дейвис предложи уличените в укриване на средства в Европейския парламент “да отидат зад решетките”. И тъй като Брюксел ни критикува, че не сме вкарали никой зад решетките, май е по-добре да изчакаме още малко, за да не сгрешим с “вкарването зад решетките”. Не ме разбирайте погрешно. Не че няма кого да вкараме там. Просто, за да не объркаме процеса по “вкарване зад решетките”, по-добре да изчакаме да видим как ги осъждат в Брюксел и да се поучим от светлия пример. Тук възниква още нещо. Винаги съм си мислил, че на бюлетината за избор на Ч.Е.П. (член на Европейския парламент) нещо липсва и сега се сетих какво. Най-отгоре трябва да има кутийка и срещу нея надпис “нито един от изброените”, за да може все пак да се разходим до урните и пуснем своя глас като сложим човчица срещу “нито един от изброените”. И ако зачеркването в тази кутийка достигне например ¼ от всички пуснати в страната гласове, би трябвало да се повтори изборът с изцяло нови имена. Сега разбирам защо във Великобритания се опитват да направят нещо подобно и се надпреварват да се хвалят, че страната им е поне 15 години преди “стари европейски демокрации” като Франция. Който е бил скоро във Великобритания и Франция, знае за какво говоря. Да не говорим, че един постинг в британски уебсайт подхвърли идеята ЕС да се върне към чудните времена на EFTA (European Free Trade Association). Членовете на тази организация са 90. Повтарям – 90. А не 785. И щом Балзак твърди, че зад всяко богатство се крие по едно престъпление, няма да е хич добре да открием след време, че поредната европейска комисия разследва поредните 785 престъпления. Друго си е да разследваш само 90.
