Конфликтът в Южна Осетия - отзвук в чуждестранния печат
Конфликтът в Южна Осетия - отзвук в чуждестранния печат / снимки: БГНЕС

Френският печат критикува грузинската интервенция в Южна Осетия и действията на Москва, като се пита и доколко е ефикасна европейската дипломация, отбелязва Франс прес.

С решението за военна намеса в Южна Осетия грузинската власт предизвика кръвопролитна верижна реакция и отговора на "двуглавото" руско правителство, което не смята да отстъпи, пише комунистическият в. "Юманите". Някои смятаха, че с изчезването на Съветския съюз ще изчезне и блоковото противопоставяне, но мисленето, наследено от Студената война, днес са повече отвсякога на мода, отбелязва вестникът.

Русия показа, че е готова да използва военното си превъзходство, за да наложи своята хегемония, констатира "Либерасион". Западът и по-специално ЕС, управляван в момента от френския президент Никола Саркози, се държат обаче учудващо тихо, коментира левият вестник.

Начело на Европа Франция е в ключова позиция, за да изиграе посредническа роля, решаваща за бъдещето на отношенията между Изтока и Запада, напомня десният "Фигаро".

Опитът на Грузия да изземе контрола върху сепаратисткия регион Южна Осетия бе прекалено рискован, безразсъден, що се отнася до планирането му във времето, и основан на фундаментално погрешна преценка, пише британският вестник "Таймс".

Грузинският президент Михаил Саакашвили мислеше, че Западът е на негова страна, но бе надхитрен от руския премиер Владимир Путин, който сега държи всички козове. Въпреки че Саакашвили получи американски военни специалисти, които да обучават армията му за мисията в Ирак, никога не е стоял въпросът Вашингтон да открие огън срещу руснаците заради него. Военната авантюра носи всички отличителни белези на стратегия, основана на прибързано планиране и неоправдани очаквания и бе започната с надеждата, че руснаците няма да реагират, но ако го направят, американците и натовските приятели на Грузия ще им се притекат на помощ под една или друга форма, пише "Таймс". Вестникът сравнява конфликта между Грузия и Русия с битката между Давид и Голиат, с тази разлика, че мятането на камък се оказало недостатъчно. Саакашвили се изправи срещу Путин, но никога не е имало и капка съмнение кой ще спечели такава битка, заключава изданието.

"Наранена гордост възпламени случайна война", гласи заглавието във в. "Файненшъл таймс". Русия и Грузия започнаха неистова игра на взаимни обвинения кой е бил агресорът в кървавата малка война, която избухна в Кавказ. Русия твърди, че необузданият грузински президент умишлено е започнал мащабна операция срещу сепаратистките сили в Южна Осетия, за да си върне провинцията, залагайки на очакването, че Русия ще се забави с отговора. Грузия твърди, че Москва е окуражавала сепаратистите да бомбардират грузински села около столицата Цхинвали, докато те не били принудени да отвърнат и това дало на Русия повода, от който имала нужда, за да започне отдавна планираната атака. Истината е, че цялата тъжна сага може да е резултат по-скоро на гаф, отколкото на заговор - гаф, който обаче отдавна бе неизбежно да се случи, смята "Файненшъл таймс". Според британския вестник Русия от години умишлено е провокирала Грузия, подкрепяйки Абхазия и Южна Осетия и налагайки търговско ембарго. Михаил Саакашвили от своя страна увеличил разходите за отбрана и отказал да изключи употребата на сила, но всъщност нямал намерение да я използва. По всичко личало, че бил неподготвен за конфронтацията: той имал резервация за полет до Пекин. Ако Грузия имаше намерение за превземе Южна Осетия, тя със сигурност първо щеше да блокира тунела Роки - единственият път, по който руски подкрепления могат да минат през планините от Северна Осетия. Вместо това руските танкове се изсипаха само няколко часа след атаката на Грузия срещу Цхинвали, изтъква вестникът. Дори войната да свърши бързо, има опасност тя да подкопае и без друго обтегнатите отношения на Русия със САЩ и Европа. Надеждите за ново стратегическо партньорство с ЕС ще се изпарят. Владимир Путин потвърди най-лошите страхове на всички бивши съветски васали, смята "Файненшъл таймс".

Въпросът не е кой е започнал войната, а как тя да бъде спряна, преди да се разрасне, пише в редакционен коментар вестник "Дейли телеграф". Едностранното грузинско примирие, обявено вчера от усмирения Саакашвили, не доведе до нищо. На карта е заложен балансът на силите в региона. Щом Кремъл може да анексира Южна Осетия, то какво ще го спре да направи това и с други части на бившия Съветския съюз, където има руско население? Дали Русия няма да обяви, че действа в защита на етническите руснаци в балтийските страни или да поиска сухопътен коридор до Калининград, или отцепване на русофилите в Украйна, или официален съюз с Беларус? Според вестника не може да се очаква Съветът за сигурност на ООН, безсилен заради правото на Русия на вето, да реши проблема. Френското председателство на ЕС има амбицията да спре сраженията, но не и средствата. Джон Маккейн превръща защитата на Грузия в част от предизборната кампания. Историята показва, че въпросът все пак може да се превърне в конфликт между Русия и Америка, пише в заключение "Дейли телеграф".

Неочакваната криза постави САЩ в светлините на прожекторите, отбелязва "Гардиан". Белият дом подкрепи амбициите на Грузия за членство в НАТО, но бе малко вероятно да предприеме военни действия, знаейки че не може да постигне почти нищо , изправен пред мощен руски отговор. Още през 2005 г., при посещението си в Грузия, Буш призова Саакашвили да се държи хладнокръвно, припомня изданието. Ако руснаците успеят да превземат Абхазия, те ще трябва да решат дали да използват територията в евентуални преговори със Саакашвили, или да стигнат до крайност, като окуражат Южна Осетия, сега обединена, да направи онова, което повечето й жители искат - да обяви независимост от Грузия и референдум за присъединяване към Северна Осетия, нейния етнически близнак в северната част на Кавказките планини Руският премиер Владимир Путин показа, че е по-вероятен е по-тежкият вариант, когато каза пред бежанци от Южна Осетия, че Грузия е загубила правото да управлява територията, смята "Гардиан".

Руската атака срещу град Гори в централна Грузия, както и бомбардирането на столицата Тбилиси, сочат, че целите на Русия в конфликта вече отиват по-далеч от поемането на контрола върху проруските анклави Южна Осетия и Абхазия - Русия иска да отслаби въоръжените сили на Грузия, бивша съветска република и съюзник на САЩ, чиито прозападни амбиции отдавна дразнеха Кремъл. Действията на Русия подготвят почвата за интензивна дипломатическа конфронтация със САЩ, пише в коментар на "Ню Йорк таймс" препечатан в "Интернешънъл хералд трибюн". Изданието изтъква, че военните действия по море и въздух са най-мащабните, които Русия е предприемала извън границите си след разпадането на Съветския съюз.

Белият дом засили критиката си към Русия заради ескалацията на конфликта, отбелязва "Вашигтон пост". Публичните изявления на Буш, Чейни и посланика в ООН Залмай Халилзад показаха дълбочината на американската загриженост от руската офанзива срещу един американски съюзник. Но вариантите на действие на САЩ може би са твърде ограничени, имайки предвид нуждата на Вашингтон от помощта на Русия по редица различни международни проблеми, смята "Вашингтон пост".

Решението на Москва да употреби военна сила, за да спре грузинското нахлуване в Южна Осетия, нямаше алтернатива, заявява московското издание "Время новостей".

След дългогодишната подкрепа за властите в непризнати републики би било просто неморално Русия да остане безучастна в критичен момент. Това би унищожило напълно доверието към политиката на Кремъл (не само в Кавказ) и би демонстрирало, че Москва е неспособна последователно да прокарва и да защитава своя политика, пояснява вестникът.

Планът максимум на грузинския президент Саакашвили бе светкавично да превземе отцепилата се територия и да обяви, че Грузия възстановява териториалната си цялост. Ако беше успял, за Русия щеше да стане по-трудно да се намеси. Защото формално Москва никога не е оспорвала, че Южна Осетия спада към Грузия, а победителите не ги съдят, както Русия добре знае от опита си в Чечения, и Западът не би настоявал Грузия да изтегли войските си, разсъждава "Время новостей".

Руските миротворци само изпълняват задълженията си - налагат мир на една от страните в конфликта, както предвижда мандатът им, получен от ООН, пише в. "Известия", цитиран на сайта СМИ.ру. Това означава, че руските военни не са ограничени в подбора на средства и методи, за да изпълнят задачата си, подчертава пред изданието Анатолий Ноговицин от руския генерален щаб. Преди нахлуването в Южна Осетия грузинските войски имаха 12-кратно надмощие над руските миротворци, затова руската страна бе принудена да изпрати в тяхна помощ допълнителни сили, добавя в. "Известия".

Съобщенията за руски въздушни удари по военни бази, самолетни писти и пристанища в Грузия идват главно от грузински източници и за жалост може да са силно преувеличени, отбелязва "РБК дейли". "За жалост", тъй като ако инфраструктурата на Грузия не бъде разрушена, Русия рискува да изгуби войната. Ако това стане, руските власти ще се простят с достойното си място на международната арена и с подкрепата на собственото си население, предупреждава вестникът.

Изданията в Москва коментират реакцията на Украйна. Едва ли не единствена в ОНД тази държава открито зае страната на Грузия и настоя Русия незабавно да изтегли войските си от грузинска територия, отбелязва "Комерсант".

Киев заплаши да попречи на корабите от руския Черноморски флот да се върнат в базата си - украинското пристанище Севастопол, ако вземат участие в морска блокада на Грузия. Руското външно министерство гневно обвини Киев, че се намесва във войната. Според повечето експерти, позицията на Киев и близките отношения между президентите на Украйна и на Грузия може да навредят на руско-украинските отношения в дългосрочна перспектива. "Украйна даде ясен сигнал, че в остра ситуация лесно може да се окаже на противната страна", заявява пред "Комерсант" московски аналитик.

Официален Киев смята конфликта за вътрешна работа на Грузия, която въвежда ред на собствената си територия, както навремето го стори Русия в Чечения, посочва "Независимая газета". Освен това, украинските политици се страхуват осетинският конфликт да не се повтори скоро в Крим, където е базата на Черноморския флот, добавя изданието.

Таблоидът "Твой ден" цитира украински политолог, преподавал на Саакашвили по време на следването му, според когото бившият му студент "не знае какво върши".

Властите в Украйна не бива да застават на ничия страна, а да настояват за незабавно и безусловно прекратяване на конфликта, смята той. "Иначе нещата може много лесно да прераснат в световна война. На Балканите всичко започна от няколко изстрела, а тук вече са избухнали хиляди тонове снаряди и бомби", изтъква киевският експерт пред "Твой ден".

Ескалацията на конфликта и разширяването на бойните действия извън границите на непризната Южна Осетия доведоха до принципна промяна в позицията на САЩ и други западни страни. Те не само нарекоха действията на Москва опасни и неприемливи, но я заплашиха с влошаване на отношенията, пише "Комерсант".

В отговор Москва обеща да втвърди позицията си по други въпроси, по-важни за Запада. Това означава, че бойните действия едва ли ще приключат скоро, а се очертава и сериозно захлаждане в отношенията между Русия и западните страни, прогнозира изданието.

Русия явно губи не само дипломатическата, но и информационната война, пише "Труд". Според вестника западните телевизии налагали "представата, че става дума за някаква съвсем друга война". Си Ен Ен например "изобщо не забелязала началото на конфликта - обстрела на Цхинвали и южноосетински села от грузинците".

Новините от Южна Осетия започнали да се излъчват чак след като руските военни навлезли в Грузия. В пряк ефир от Тбилиси западняците обявяват, че Русия е нахлула на територията на независима държава, пише вестникът. Западният печат все по-често сравнява последните събития в Кавказ с изпращането на съветски "ограничен контингент" в Афганистан през 1979 г., припомнят Пражката пролет на 1968 г . и унгарските събития от 1956 г., допълва "Труд".

От три дни насам президентът Саакашвили води две войни наведнъж, коментира "Росийская газета". Едната е кръвопролитна война срещу южноосетинския народ и руските миротворци. Другата - безкръвна, информационна, е насочена срещу Русия. Грузинските военни са обявили истинска хайка срещу руските кореспонденти и четирима вече са ранени, докато западните работят без проблеми, твърди изданието.

Руси изгуби информационната война от самото начало, защото хората на Запад не се отказват от шаблонните си възгледи за руската политика и слабо са информирани за положението в Южна Осетия, коментира германски експерт пред "Ведомости".

Той изключва възможността за икономически санкции на САЩ и ЕС срещу Москва. Русия играе твърде важна роля като доставчик на енергийни ресурси, но Западът може да отвърне с политически или военни мерки, например да увеличи военната си помощ за Грузия, предполага германският анализатор.

Експерти в Русия обсъждат междувременно възможността Москва да наложи икономически санкции на Грузия, отбелязват вестниците. Споменава се по-специално методът, традиционно прилаган от Русия, на енергийния натиск, пише "Газета".

Какво ще постигне обаче Русия, ако откликне на постоянните призиви "Дайте да им спрем газа и тока!", пита се московски политолог, цитиран от "Российская газета".

Грузия наистина ще бъде изправена пред някои трудности, но Русия ще наруши свои договорни задължения. С това ще даде повод да се говори, че Русия души една свободолюбива република, която въвежда ред на собствената си територия. Освен това, Грузия може да компенсира недостига на енергия чрез внос от Иран през Турция. Тъй че Русия не може да повлияе върху ситуацията, а ще изложи на удар своя международен престиж, заявява експертът.

Тази седмица външните министри на страните в ЕС ще обсъдят положението в Южна Осетия, припомня "Российская газета". Ако се съди по изявленията на полския и на естонския президент, предстоящата среща цели само да демонстрира подкрепата на ЕС за Грузия. Но колкото и да желае Западът да представи щурма на Цхинвали като локален конфликт без продължение, това не е така, пише вестникът.

С действията си Михаил Саакашвили подпали цялата система на глобалната сигурност. И ако Европа подкрепи днес действията на Тбилиси, това ще означава края на днешното международно право и появата на нови закони за решаване на етнически конфликти - правилото на силата, добавя руският официоз. (БТА)