Колко министри са нужни на България?
Колко министри са нужни на България? / снимка: Sofia Photo Agency

Според Търновската конституция от 1879 година България имала шест министерства – на външните работи, на вътрешните работи, на народното просвещение, на финансите, на правосъдието и военно министерство. С конституционни промени от 1893 година министерствата станали осем, като се прибавили на търговията и земеделието и на обществените сгради и съобщенията. С нови промени от 1911 година министерствата били увеличени на десет – новите били на железниците, пощите и телеграфите и на промишлеността и труда.

С днешното решение на ръководителите на управляващата коалиция към 18-те министри заедно с премиера ще се прибави още един вицепремиер.

Нужни ли са на България толкова министри? Добре ли са разпределени областите, за които отговарят? Колко заместници трябва да им помагат? Необходими ли са нови агенции, закриване на някои от старите, тяхното обединение или издигането им до ранг на министерства?

Вече 18 години след края на комунизма България няма ясни отговори на тези въпроси. Обществото не е наясно по какъв начин се вземат решенията за създаването на министерства и агенции, обединяването им, закриването им. Изглежда, че всичко се прави само заради хората, които стават министри, председатели или изпълнителни директори на агенции. А единствената зависимост на техния брой, както и на броя на заместник-министрите е от броя на партиите, които участват във властта.

Защо, например, трябва да има вицепремиер по европейските фондове, когато си има министър по европейските въпроси и отделно финансов министър? Не е ли най-сериозният европейски въпрос именно усвояването на европейските фондове и не е ли най-финансовият въпрос именно какво да се прави с европейските пари?

Тези въпроси съвсем не поставят под съмнение персоналните качества на хората, които заемат постовете на министрите – това е тема за съвсем друг разговор.

Проблемът не е и в това дали нови министерства и агенции са необходими или заместник-министрите трябва да бъдат по-малко и дали е трябвало да бъдат толкова много от самото начало на това правителство.

Проблемът е, че българските управляващи нямат никаква концепция за трайно решение на структурата на държавното управление. Това води до непрекъснат хаос, свързан с многомесечно битово устройване на новите управници и техните служители, прехвърлянето на функции и свързаното с него местене на папки с преписки, създаването на нови процедури и практики.

Затова изглежда най-доброто решение е броят на министерствата да бъде вписан в Конституцията, както е било от възстановяването на българската държава до идването на власт на комунистите.

Тогава и персоналните смени на министри нямат да вълнуват чак толкова България, колкото при този пореден ремонт на поредно българско правителство.