Сцени като от филм за края на света: хората, успели да се спасят от тайфуна Хайян, търсят близките си под развалините. Но не им остава време да тъгуват. Защото се борят за оцеляването си.
Пасита де ла Крус, две от децата ѝ и още девет техни роднини си делят осем квадратни метра в една набързо сглобена барака. Съпругът на Пасита и едно от децата им са безследно изчезнали. На голяма табела от шперплат с едри букви е изписано: "Търсят се". Следват множество имена. И отчаяният зов: "Моля, помогнете ни!".
Животът продължава...
Тайфунът Хайян е изравнил със земята родния град на Пасита - Таклобан. Всички улици са осеяни с отломки, ламарини, автомобилни гуми и изпочупена покъщнина. "Загубихме общо 15 роднини", разказва Пасита де ла Круз. Тя мие съдовете с вмирисана, кафеникава вода. В топлия, спарен въздух се носи воня на смърт и разложение. "Миризмата иде от трупа на онази жена, който лежи там вече десети ден", казва Пасита и добавя: "Не ни остава време да тъжим, животът продължава".
Кога животът на Филипините ще придобие що-годе нормални измерения - това никой не може да каже. "Ситуацията е направо апокалиптична", казва Кристоф Ден, председател на германска хуманитарна организация, оказваща помощ на деца в беда. Ден предполага, че възстановяването на инфраструктурата ще отнеме няколко години. Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева вече обяви, че международните екипи ще останат в страната толкова дълго, колкото е необходимо. А като се имат предвид невероятните мащаби на катастрофата, определено става дума за продължителен период.
Фактът, че международната помощ не достига достатъчно бързо до бедстващото население, хвърля в отчаяние и филипинския президент Бениньо Акино. Междувременно той пое лично командването на помощните акции и обяви, че ще остане на опустошения остров Лейте дотогава, докато стотиците хиляди жертви не получат най-необходимата помощ. А това явно няма да се случи скоро, тъй като в страната все още има немалко области, до които помощниците изобщо не могат да си проправят път.
Лоша координация
Президентът Акино не се въздържа и от критики към местните власти в опустошените райони. Обвинява ги в бездействие и липса на ефективност. Тук трябва да споменем една интересна подробност: президентът Акино и кметът на Таклобан Алфред Ромуалдес са членове на два враждуващи политически клана. Ромуалдес е племенник на вдовицата на диктатора Фердинанд Маркос, а Акино е син на противника на Маркос - Бениньо Акино, който беше застрелян от хората на Маркос при завръщането му от изгнание през 1983 година. С оглед на всичко това не е никак учудващо, че кметът Ромуалдес отхвърля критиките на президента. В същото време обаче той все пак признава, че координацията между местните власти и централното правителство в Манила е лоша.
Това обстоятелство допълнително затруднява и помощта, оказвана от чужбина. "Много от хората, пострадали от бедствието, все още нямат достъп до питейна вода, хранителни продукти, палатки и одеала", казва Мориц Волраб от хуманитарното сдружение "Германия помага". На този фон е неясно дали филипинските власти ще са в състояние да изпълнят обещанието си, че до Коледа ще бъдат възстановени поне електрозахранването и водоподаването.
