Какво се крие зад ромския съд мешере

Какво се крие зад ромския съд мешере
Какво се крие зад ромския съд мешере / снимка: sxc.hu
Какво се крие зад ромския съд мешере
45379
Какво се крие зад ромския съд мешере
  • Какво се крие зад ромския съд мешере

Циганското правосъдие и какво се крие зад циганския съд, издава ли смъртни присъди мешерето и законно ли е в България да има такова нещо? Отговор на тези въпроси потърсиха Иван Михалев, разследващ журналист от в. Капитал, и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в предаването „Кой говори" по Дарик.

Мешерето е нещо като форма на саморегулация за ромите. Това е нещо като съвет на старейшините, които се събират и решават различни казуси, които най-често са свързани с битови проблеми. Особеното тук е, че техните присъди, ако може да ги наречем така, се изпълняват веднага, т. е. има ефективност, за разлика от традиционното правосъдие в България. Другата положителна страна е, че няма протакане, няма отлагане, няма разболяване на обвиняемите и всякакви адвокатски хватки. Чувал съм, че дори заседават по 24 часа, когато се налага, докато не стигнат до решение, след което вече самото мешере, т. е. членовете на този съд отговарят за прилагането на присъдата. Ако например някой бъде осъден да плати някаква сума, те изискват той да я плати при тях или съответно в някакъв срок, обяснява Иван Михалев и добавя че мешеретата са много на брой и макар че са различни, принципът е един и същ. Те се състоят от няколко души - нечетен брой (трима, петима или седем при по-сложни казуси). Тези хора взимат решение, присъдата се изпълнява и всички се съобразяват с тяхната воля. Хората в мешерето не са на заплата, но получават възнаграждение, да кажем, че са на хонорар. Получават пари за решаването на всеки казус. Те трябва да имат някакъв авторитет, да са признати вътре в самата общност, но има и примери на наследственост.

Според Тихомир Безлов мешерето разглежда много малък процент от споровете, а неговата власт се простира в определени етнически подгрупи. То не касае мнозинството от роми.

Кардарашите - циганските аристократи

В България има няколко групи роми. Кирил Рашков спада към най-малобройната група - кардараши. Това са хора, които са много богати, даже необяснимо богати, както стана ясно с Кирил Рашков. Те се ползват с някакъв статут на аристократи - те са ромската аристокрация и при тях има съвсем други традиции в сравнение с калайджиите например, разказва Иван Михалев.

Кардарашите са един много затворен род, браковете са само вътре в групата. Те са много по-високопоставени от останалите, често влизат в конфликти, но по-ниските групи обикновено признават тяхното влияние, преди всичко икономическо, и се съобразяват с тях, добавя Тихомир Безлов. Чужди полицейски структури бяха разследвали нашия джебчийски бизнес. От гледна точка на европейския полицай джебчийският бизнес е дребна престъпност. Но той е дребен до момента, в който се опиташ да разбереш какво се случва с парите и изведнъж се оказва, че тези момиченца, които са непълнолетни, работят в една доста добра организация. Те са настанени в съответния град, имат или нямат надзирател в зависимост от организацията, изпращат парите на баща си, той пък ги дава на дядо си и се стига до върха, където е мешерето. И така старейшините се оказват специфичен тип съвет, който е силно зависим от тези пари. Това отговаря на всички дефиниции за етническа организирана престъпност. За първи път една холандска прокурорска група обърна внимание, че тук наистина има проблем, който не е свързан просто с тези деца. Знае се, че под хората, които участват в мешерето, седи една такава структура от джебчийски мрежи.

Мешерето действа по-успешно там, където няма нормална регулация

Мешерето действа по-успешно там, където няма нормална регулация, т. е. в страни като България, където правосъдието е длъжник на цялото общество. Казусът Кирил Рашков извади на повърхността нещо, което българското общество отдавна чувства, а именно, че нещо е сбъркано в нашата система. Добре е, че някакви специфични области са намерили начин да си решават проблемите и да не задръстват правосъдието с маловажни казуси, като например какъв откуп трябва да плати бащата на момичето на бащата на младоженеца, когато те се разведат. Това са най-честите казуси на мешерето. Тук трябва да се разделят видовете правосъдие. Това е полезно и е добре да продължи, без да изземва някакви функции на официалното правосъдие. Когато става въпрос за някакви криминални деяния - убийство, изнасилване, това вече е предмет на правосъдието на държавата, убеден е Иван Михалев.

При част от ромите има традиция бащата на младоженеца да плаща на бащата на булката, тъй като се смята, че тя е някакъв вид актив, който актив, най-грубо казано, трябва да избие инвестицията, най-често това е под формата на джебчийство. Членове на мешере са ми разказвали, че те им поставят нещо като норма - например три портмонета на ден. Когато булката не изплаща първоначалната инвестиция, тогава тя започва да бъде тормозена от фамилията на младоженеца и следва конфликт. Тогава се стига до въпросното мешере. Тя решава да избяга или бащата решава да си я прибере и затова той трябва да върне част от парите. Друг казус, разглеждан от мешерето, е булката да не е отговаряла на първоначалните условия - не е можела да забременее или не е била девствена. Тогава пак става въпрос каква част от сумата трябва да бъде върната. Те наистина разглеждат женитбата като вид сделка и ако едната от страните се окаже неизрядна, другата съответно трябва да получи компенсация, така най-често спорът е за пари - кой колко трябва да плати.

Паралелното правосъдие е много дискутирана тема, казва Тихомир Безлов. Когато започнаха протестите във Франция, свързани с магрибите, в Германия възникна въпросът „Защо ние нямаме същото". Тогава социолози и антрополози го обясниха с паралелната власт, която е била позволена в ислямските общности, а се оказа, че тази власт в много отношения нарушава германските закони, присъдите нарушават германското законодателство.

Присъдите на мешерето

Аз съм се опитвал да разбера дали има издадени от мешерето смъртни присъди, но всички отричат да има такива, посочва Иван Михалев и допълва, че често срещано е т. нар. афорестване (отлъчване от общността) - когато даден ром или цяла фамилия са нарушили моралните и етични норми, те биват отлъчвани, което е равносилно на някакъв вид смърт за тях, защото те живеят в този квартал, ползват протекции и защита при всякакви ситуации.

Кирил Рашков например е осъден ефективно от мешерето през 2007 година по повод на битова драма и му е била отнета титлата Цар Киро, допълва Михалев.

Според полицейски източници има изпълнени смъртни присъди в края на 90-те, казва Тихомир Безлов, но информацията така и не е била потвърдена официално.