Какво донесе 2007-ма на Ахмед Доган?
/
снимки: Sofia Photo Agency
2007-ма – годината, в която Ахмед Доган отказа да бъде лидер на първа политическа сила в България. ДПС така и не стана първа партия на евроизборите, но пък доста поизнерви с резултата си в изборната нощ и партньори, и врагове.
„На този етап ДПС като партия не е готова да бъде първа политическа сила, защото българското общество не е готово ДПС да бъде първа политическа сила. Българинът все още приема ДПС като етнорелигиозна партия”, каза тогава Доган.
Резултатите на ДПС не трябваше да бъдат изненада за всички онези партии и политици, които съзнателно наказаха избирателите на Доган, просто защото бяха безсилни да се справят със самия него. Принципът на уседналост, който опъна нервите в тройната коалиция, даде само повод на Ахмед Доган да си вземе шапката и да се качи на партийния автобус, за да наобиколи районите си
netinfo
за предизборна агитация – кампания, в която с нескрито самочувствие рекламираше листата на ДПС, разделена поравно между мюсюлмани и християни: „Нашата листа от всички останали е най-силната в България, най-адекватната, най-компетентната, най-красивата и най-отговорната”.
Целта на Доган беше да покаже, че знае как се печелят избори. Напук на онези, които спряха изселниците в Турция да гласуват на изборите за Европейски парламент.
Ние сме първа политическа сила в девет области и в 83 общини, отчете тогава Доган. Това бе резултатът, който вдигна летвата пред ДПС за следващите през годината избори – тези за местната власт. Но и който стресна Ахмед Доган до там, че лидерът на ДПС бе дефинирал като една от задачите си за кметския вот парадоксът партията му да не вземе да спечели тези избори. Първи в местните избори и без това е трудно да бъде определен, защото всички по традиция са победители, но Доган очевидно се ядоса, че там, където игра със собствени кандидати за кметове, при това с български имена, ДПС не успя да победи в истинска политическа надпревара и така да разчупи традиционното етническо гласуване.
„Факт е, че българското общество в един момент, нямайки други аргументи, вика:”А бе турците идат”. Ние не сме виновни за това нещо. Най-малкото може да се каже, че не е почтено. Това е болката”, бе коментарът на Доган.
Балотажът на местния вот показа на Доган, че имената нямат значение. Етническият вот, който години наред осигуряваше власт и гласове на движението, този път се обърна в няколко общини срещу ДПС. Така се стигна до фразата на Ахмед Доган за политиката като шаха и брадвата: „Ако се конкурираш, ако играеш шах, седни да играеш шах, а не показвай брадва, защото всеки може да владее брадвата. Защо мълчите? Чичо, защо мълчиш?”
Голямата уста на Доган не можеше да остави 2007 година без крилата мисъл – достоен конкурент на миналогодишното попадение с обръча от фирми. Първо, след местните избори лидерът на ДПС обясни, че бизнесът е тръгнал да влиза в политиката, оформя интересен пазар за изборни гласове и това всъщност е обръч в действие. Но Доган не спря дотам, а заяви, че купуването на гласове било европейско явление и обясни: „Дали за обувка, дали за дреха, дали за пари, ние трябва да преживеем този процес. Бизнесът, щом се чувства некомфортно, иска да влезе във властта, ами ще използва и тази технология. Всички тръгнахме така твърде семпло по тая плоскост – купуват се гласове и демокрацията отива на кино. Няма такова нещо. Демокрацията ще я бъде дори с купуване на гласове.”
netinfo
Разбран или неразбран, високият наратив на Доган отново повлече куп коментари, които напуснаха границите на България и изхабиха доста пленарно време на депутатите. Иначе лидерът на ДПС трябва да е доволен от политическата 2007 година, в която правителството с мандата на неговата партия оцеля при два вота на недоверие, размина се с козметичен ремонт, въпреки скандалите, нямаше и смени на ДПС министри. Е, взеха им горите, но пък прибавиха продоволствието към министерството на Нихат Кабил.
Ахмед Доган всъщност няма интерес от изборна 2008-ма година. Не само защото му е нужен пълен мандат на този кабинет, а защото трябва да използва предизборната година. Първо, за да намери новите си партньори за следващата власт. Второ, да анализира онова, което му показаха избирателите в Ардино, в Гърмен или в Разград – че няма вечно верен електорат; че вирусът на двойните кандидатури може да зарази и неговото движение и че за добро или зло ДПС все повече започва да прилича на останалите партии.
