Представете си, че сте решили да построите вила край града. Вложили сте пари, ангажирали сте майстори, грубият строеж е готов. Идва момент, в който осъзнавате, че сте надскочили възможностите си, парите свършват, а и всъщност втора къща не ви е чак толкова нужна. Какво ще направите?
Същата е дилемата, която в момента имаме с АЕЦ Белене. Това съвсем не е проект на хартия, който просто може да бъде смачкан и хвърлен в кошчето. Той е една неприятна реалност, която вече ни е създала разходи и ни носи финансови загуби с всеки един ден, в който вместо да вземем решение, избираме просто да подритнем тенекиената кутийка напред по шосето.
След като руската страна направи първите постъпления към завеждане на дело срещу НЕК заради АЕЦ Белене, проблемът с бъдещето на проекта се усложни. Нищо чудно обаче това да изиграе ролята на необходимото зло, което да ни даде импулс да решим окончателно какво правим с ядрената централа.
Енергийните експерти чертаят два основни варианта за изход от проблемната ситуация. И двата търсят възможност за покриване на направените до тук разходи, които според някои оценки надхвърлят 1.5 млрд. евро.
При първия вариант проектът се продава на чужд инвеститор. За целта Народното събрание трябва да вземе решение, с което се отменя наложеният мораториум върху строителството на централата.
Вторият вариант предвижда мораториумът върху изграждане на централата да остане, като междувременно се извърши продажба "на парче" на вече изработеното оборудване. Така се покриват част от направените разноски по проекта и се търси компромис с руската страна, която евентуално оттегля съдебния иск.
Встрани от тези две възможности България трябва да се застрахова от риска да изгуби контрол над проекта и той да попадне в руски ръце. Според юристи има такава опасност ако Атомстройекспорт спечели арбитражното дело и съдът удовлетвори претенции за над 1 млрд. евро, които са непосилни за НЕК. Тогава спечелилата страна би имала право да поиска да се разпорежда с активите на осъденото дружество.
Специалисти коментираха за DarikFinance.bg, че такава опасност може да се избегне чрез прехвърляне на активите на АЕЦ Белене в друго дружество извън Националната електрическа компания. Според тях обаче дори и при загуба на делото, България би могла да намери начини да запази контрола върху АЕЦ Белене и да реализира някой от горните два сценария. Що се отнася до глобата, тя може да се плати чрез ипотека на държавни активи или чрез финансиране от бюджета.
Тази юридическа хватка с прехвърлянето на активите може да улесни оперативно задействане на сценариите с продажбата на централата като цялостен проект или "на парче".
За да се продаде на цяло, проектът трябва да привлече интереса на чужд инвеститор. От своя страна той може да направи две неща - или да построи централата и да я разработи, или след като придобие активите да започне да ги разпродава (което може да направи и държавата, съгласно втория сценарий за действие).
Частният инвеститор би построил централата, ако изчисленията му покажат, че токът от нея е продаваем на пазарите в региона. Следва да се има предвид и прогнозата за търсенето на електроенергия в региона в по-дългосрочен план и особено перспективите, които идват от турския пазар, тъй като не може да се очаква, че сегашната ситуация със спаднало потребление на електроенергия ще бъде константа завинаги.
При всички случаи, при продажба на целия проект на частен инвеститор, той ще трябва да се съгласи да поеме част от направените разходи по изграждане на площадката (тъй като ще има ревизия и актуализирани оценки). На следващо място той ще трябва да поеме ангажиментите, които НЕК има сега към Атомстройекспорт. Тоест, това е вариант да се потуши съдебния спор с руската страна.
Ако реши да построи централата, задача на инвеститора ще бъде да намери къде да съхранява радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.
Въпросът е има ли действително интерес от страна на стратегически инвеститор към АЕЦ Белене, за да се реализира този сценарий за действие?
