Как ще удари следващия път Ал Кайда?
Как ще удари следващия път Ал Кайда? / снимки: BGNES

Възможно е да се окаже, що се отнася до техническата част, че последният провален бомбен заговор е бил подготвен от "спяща клетка", съставена от индивиди под дълбоко прикритие - най-големият кошмар за службите за сигурност.

Спящата клетка е структура, чиито членове, макар и да поддържат контакт един с друг, чакат да им дойде времето или да им бъдат дадени инструкции преди да извършат атаките си. А тези хора са под дълбоко прикритие, защото е възможно всеки от тях да има професия или привиден образ, които поддържат постоянно, докато пристъпят към нападение.

Да работите като истински лекари, да имате истинска работа, която изисква години обучение, ви осигурява много умно прикритие. При това във ваш бонус е, че повечето модерни хора се отнасят с уважение към здравните работници, без значение на тяхната религия и етнос.

Все още е възможно съдът да установи, че хората, замесени в най-новия заговор за терористични атаки, са се радикализирали, докато са работели във Великобритания. Може и да се окаже обаче, че някои от тях са били забелязани в Близкия изток или на друго място. Бомбите им не струваха, но пропагандният ефект бе повече от задоволителен за нашите врагове.

Държавата трябва да е по-взискателна към квалифицираните работници, които реши да приеме в страната. Високата образованост не е гаранция срещу екстремизма. Необходимо е правителството да направи така, че тези професионалисти - в каквото и да е поприще, да бъдат проучени, ако идват от държави, където има вероятност да са били вербувани от екстремисти. Терористи с инженерно образование, например, биха могли да нанесат огромни щети.

Какъв ще мутира "Ал Кайда" следващия път? Две конкретни заплахи тревожат от известно време безпокойства разузнавателната общност. Първо, че тя ще съумее да вербува тайно хора от бялата раса за тяхната кауза - не очевидно хора, които явно са сменили вярата си и след това са възприели екстремистки позиции като американеца Джон Уокър, който воюваше на страната на талибаните през 2001 г. - а хора, които придобиват екстремистки начин на мислене и без много-много аргументи.

В началото на 2005 г. лидерите на "Ал Кайда" конкретно призоваха бели хора, приели исляма, да станат атентатори самоубийци, защото се усетиха, че за тях е по-лесно да пътуват и да не бъдат разкрити. Най-известният случай досега е този на 38-годишна белгийка от средната класа от град Шарльороа, която през декември 2005 г. взе участие в самоубийствено нападение срещу американските сили в Ирак (белгийските власти никога не разкриха самоличността й, за да предпазят роднините й).

Второто безпокойство е, че екстремистите ще проникнат в самите разузнавателни служби, не непременно за да попречат на операции, а за да вникнат в механизма им на действие и да придобият познания , така както известен брой активисти на ИРА си свършиха работата в армията през 70-те и 80-те години. В момент, когато Ми-5, Ми-6 и Правителственият комуникационен щаб изпитват отчаяна нужда от набиране на кадри с неевропейска външност и владеещи екзотични езици, за "Ал Кайда" ще си струва да се опита да вмъкне някой свой човек.

И трите служби имат дългогодишен опит и си спомнят, че известен брой предатели съумяха да се внедрят в самото сърце на разузнавателната структура, когато процедурите за контрол бяха орязани или изоставени. Антъни Блънт - четвъртият от шпионите от Кембридж, успя да проникне по такъв начин в Ми-5 през 1941 г.

Разузнавателната общност е обезпокоена и че сегашното високо темпо, с което се провеждат антитерористичните операции, неизбежно ще съсредоточи прекалено много вниманието й върху ежедневните задачи. Има ограничение на броя пъти на година, когато всички отпуски могат да бъдат отменени, без това да причини умора и изоставане в работата.

Всички видове дейности, които трябва да вървят гладко, неизбежно са разстройвани от извънредни случаи от голям мащаб. Една очевидна жертва е времето за обучение, но по-решаваща е времето за мислене. Докладът на американския Конгрес за атентатите от 11 септември 2001 г. говори за "липса на въображение" на служителите на разузнаването като фактор, допринесъл за бедствието. Ако дадем на нашите разузнавателни служби разумен шанс "да си представят" какъв ще е вероятно следващият трик в стратегията на "Ал Кайда", те трябва да са добре снабдени с всичко необходимо, за да имат време да мислят. Забравяме, че те изпитват недостиг на ресурси и са постоянно пренатоварени, подобно на части от нашите въоръжени сили.

Няма общовалидно правило или теория за политика в областта на борбата срещу тероризма или на разузнаването, с изключение на това, че антитерористичните операции не могат да залагат само на разузнаването. Разузнавателните служби не са в състояние да направят сами толкова много. Бележитият бивш директор на ЦРУ Джеймс Улси много точно използва през уикенда думата "вратар". Те могат да провеждат успешно ефектни спасителни акции, но няма как да очакваме от тях да спечелят мача сами. Необходимо е усилията им да задействат като лост други части от структурата ни в областта на сигурността като добрия контрол на границите или система за депортиране на нарушаващи реда екстремисти.

Това е от важно значение, тъй като действията на "Ал Кайда" се ръководят от едно общо правило и то може да ни ориентира за това къде и как трябва да действаме. Враговете ни ще наблюдават и след това ще се възползват от всяка процедурна, законова или културна слабост, която покажем. Те са безрамници, надарени с богато въображение, които се възползват от всяка вратичка в закона.

Способността за използване на свободите и доверчивостта на повечето западни общества е също толкова част от оръжейните системи на "Ал Кайда" колкото и колата бомба. Където има очевидни вратички, които са използвани или за които може да се предположи, че ще бъдат използвани, трябва да ги затворим бързо, ефективно и без притеснение. /БТА/

Авторът е бивш правителствен анализатор в областта на разузнаването.