Въпросът за удар на израелската авиация срещу ядрени обекти в Иран е въпрос на време. Естествено, ако
Иран не се откаже от създаване на технологии за обогатяване на уран. Такъв извод налага статия в американския вестник "Ню Йорк таймс" за неотдавнашното учение на израелски военновъздушни сили в източната част на Средиземно море.
Маневрите, съпроводени с доста шумотевица, станаха повод за поредната порция експертни анализи по повод евентуален въздушен удар срещу ядрените обекти на Иран. Този път ролята на изпълнител бе поверена на Израел. Неизвестни "неназовани официални лица от администрацията на САЩ и Пентагона" говорили пред "Ню Йорк таймс", пръв "надушил" учението, и се изказали точно в тоя дух –събитието трябвало да се разглежда тъкмо като "репетиция за потенциален бомбен удар" върху ирански ядрени обекти.
Някои подробности за двуседмичните маневри са твърде съществени. Над 100 изтребители Ф-16 и Ф-15, хеликоптери и самолети-цистерни прелетели 1500 км, което точно отговаря на разстоянието между
Израел и иранския комплекс за обогатяване на уран в Натанз.
Не е безинтересен и фактът, че тези дни израелският премиер Ехуд Олмерт прие главния стратег на израелската въздушна атака срещу иракския реактор "Озирак" през 1981 г. Или последните прогнози на Джон Болтън, бивш заместник-държавен секретар на САЩ по въпросите на оръжейния контрол. Според него Израел ще нанесе удар още тази година, но след президентските избори в САЩ. Иначе щял да обърка картите на републиканците.
Дяволът обаче се крие в подробностите. Фактът, че организатори на поредното изтичане на информация от Пентагона и администрацията на САЩ са тъкмо техни официални лица, макар и "неназовани", прави данните несравнимо по-ценни от предсказанията за американско-ирански апокалипсис на известния американски журналист Сеймур Хърш. Доста показателен е обаче коментарът на самите "неназовани". Учението според тях цели да демонстрира пред САЩ и другите страни, че Израел е готов да употреби военна сила, ако дипломатическите усилия се провалят и Иран не се откаже да обогатява уран.
Коментарът, както се казва, бие право в целта. Особено ако заменим в текста "САЩ" с "Иран". Тоест Израел всъщност отново припомня на Иран и останалия свят, че е готов с всички средства да попречи на Техеран да създаде собствени технологии за обогатяване на уран.
Тази позиция на Израел е напълно очевидна и подкрепена с аргументи. Впрочем какво ли му остава, щом духовният водач и президентът на държава, разработваща собствени ядрени технологии, (които са на една ръка разстояние от създаването на атомна бомба, стига да има "политическа воля"), непрекъснато заявяват, че Израел неизбежно ще бъде заличен като държава от политическата карта на света? И отгоре на това призовават лидерите на Хамас с оръжие в ръка да извоюват свобода за Палестина! В битка срещу Израел, то се знае.
Какво се хвърля в очи напоследък в конфронтацията между Израел и Иран? Най-вече твърде осезаемата промяна в тона на изявленията на Ехуд Олмерт за Иран след последното му посещение в САЩ. Тъкмо по време на тази визита
Хилари Клинтън и
Барак Обама заявиха, че в случай на военен конфликт между еврейската държава и Иран категорично ще подкрепят своя "най-верен съюзник" в Близкия Изток - Израел (Маккейн изобщо никога не е поставял под съмнение подобна подкрепа). Изявленията им надали са били продиктувани само от разгорещената кандидат-президентска надпревара. Освен от тях, Олмерт получи обещания за такава подкрепа от френския президент Никола Саркози и от премиера на Великобритания
Гордън Браун.
"Да се бомбардират или не" ядрените обекти на Иран - това винаги е бил най-болезненият въпрос за Израел. Израелските експерти никога не са криели колко безрадостна им изглежда перспективата да останат сами срещу ядрен Иран. Нищо чудно. Атомна бомба в ръцете на Иран ще означава почти присъда за Еврейската държава. Затова въпросът кой всъщност трябва да бомбардира Иран и кой ще го стори - самите САЩ или все пак Израел, винаги е оставал в дневния ред на отношенията между Тел Авив и Вашингтон.
Ак
о съдим по статията, постигнат е вече консенсус. Проблемът принципно е решен. Самата статия е донейде предупреждение и към Иран, и към световната общност. Още повече че и учението, и публикацията съвпаднаха по време с поредните усилия Иран да бъде придуман да се откаже най-после от обогатяването на уран. Как ли ще реагират те сега?
Тези дни върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността
Хавиер Солана връчи на Техеран "пакет от стимули". Тези предложения, или както още ги наричат - "морковът", са разработени от "шесторката" международни посредници - петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия. Те предлагат на Иран по-специално подкрепа в изграждането на "реактор с лека вода на базата на челни технологии", а също така гаранции "със задължителна сила" за доставка на ядрено гориво, както и други преференции. Иран ще получи изгоди в сферите на ядрената енергетика, търговията, финансите, селското стопанство и високите технологии.
"Стимулите" изглеждат доста привлекателни и "шесторката" възлагаше на тях специални надежди. Техеран обаче остана верен на себе си. Той смята за неприемливи всички изисквания да спре дейността по обогатяване на уран. Ето последния му отговор: "Да спрем обогатяването на уран е отвъд "червената линия" за Иран. Ние трябва да притежаваме такава технология".
Звучи парадоксално, но постигането на определено ниво в технологиите за обогатяване на уран от Ислямската република е "червена черта" и за Израел. Според него ще е самоубийствено да допусне развитие на ситуацията отвъд тази линия. Тъй че въздушен удар може би не е изключен. (БТА)
