Узбекистан ще преизбере президента Ислам Каримов утре с избори, които приличат на състезание по популярност с един-единствен участник. Те едва ли ще доведат до бързи подобрения в обтегнатите отношения между бившата съветска република и Запада.
Някогашният комунистически лидер, който е на власт от 1989 г., рядко търпи несъгласие. Международни правозащитни организации го обвиняват в потъпкване на основни свободи и поставяне на пречки пред демокрацията в централноазиатската страна.
През 2005 г. той понесе остри критики от Запада, когато войници откриха огън по протестиращите в узбекистанския град Андижан.
На утрешните избори Каримов ще се изправи срещу трима незначителни и близки до властта съперници. Според анализаторите това е опит вотът да бъде представен като демократична надпревара.
"Планът е всичко да изглежда добре - сякаш в страната царят законност и стабилност", казва Алексей Малашенко, анализатор в московския фонд "Карнеги". "Положението е напрегнато. Но то е такова от много време насам."
Разположен на древния Път на коприната, свързващ Азия и Европа, Узбекистан някога играеше ключова роля в този стратегически и богат на ресурси регион. Днес икономиката му е в криза, а бизнесът не вижда сериозни перспективи за растеж в доминираните от държавата сектори.
Една трета от 27-милионното население живее под границата на бедността. Въпреки това малко хора се осмеляват да говорят открито за проблемите си, тъй като публичната критика към властта е табу.
"Апатията и депресията са обзели всички", коментира Нигара Хидоятова, лидер на нерегистрираната опозиционна партия "Свободни фермери". "Хората са безразлични. Младите са по-радикални и като цяло няма да гласуват."
Нито една опозиционна партия не е законно регистрирана в Узбекистан и нито веднъж досега в страната не е имало гласуване, прието за справедливо от западните наблюдатели. Каримов въпреки това тържествено обеща прозрачни избори и повече демокрация, ако бъде преизбран.
Тримата му опоненти са Дилором Ташмухамедова от партия "Справедливост", Аслидин Рустамов от Народно-демократическата партия и Акмал Саидов, депутат в парламента.
Липсата на публични дебати и почти невидимата предизборна кампания също допринасят за безразличи
ето сред обикновените хора. "Те (властите) ще гарантират високата избирателна активност. Както е казал Сталин, няма значение как гласуват те, важно е как ние броим гласовете", допълва Хидоятова.
Каримов спечели на предните избори през 2000 г. с мнозинство от 92%. Единственият му опонент тогава събра около 4 процента. През 2002 г. Каримов спечели референдум, с който увеличи президентския мандат от 5 на 7 години. Под претекст, че това е едва първият му седемгодишен мандат, той успя да заобиколи конституционната забрана, която му разрешаваше най-много два поредни мандата като държавен глава.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпрати в Ташкент скромна делегация, която да наблюдава изборния процес. Тя вече упрекна Узбекистан в потискане на гласовете на опозицията в навечерието на изборите.
Каримов представя себе си като гарант за стабилността и мира. Той твърди, че радикалните ислямистки групировки подготвят заговор, с който да свалят неговото светско управление от власт.
Той обвини ислямистите за серията от бомбени атентати в Ташкент през 1999 г., както и за размириците в Андижан, при които очевидци твърдят, че стотици хора са били убити. Според властта, загиналите са 187, като повечето от тях са терористи или членове на силите за сигурност.
Контактите на високо равнище със САЩ едва не бяха прекъснати, когато разяреният от американските критики заради събитията в Андижан Ислам Каримов изгони американските войски от военновъздушна база, използвана за операции в Афганистан.
Отношенията с Брюксел също са обтегнати, откакто ЕС наложи визова забрана на някои узбекистански длъжностни лица, както и забрана за продажба на военно оборудване. Европейският съюз въпреки всичко отмени част от ограниченията, като по този начин се надява да върне Каримов на масата за преговори.
"Избирателите ще гласуват за титуляра", казва Фархад Талипов, узбекистански политически анализатор. "Изборите ще протекат по съветски образец, тъй като ще гласуваме по задължение." (БТА)
ето сред обикновените хора. "Те (властите) ще гарантират високата избирателна активност. Както е казал Сталин, няма значение как гласуват те, важно е как ние броим гласовете", допълва Хидоятова.
Каримов спечели на предните избори през 2000 г. с мнозинство от 92%. Единственият му опонент тогава събра около 4 процента. През 2002 г. Каримов спечели референдум, с който увеличи президентския мандат от 5 на 7 години. Под претекст, че това е едва първият му седемгодишен мандат, той успя да заобиколи конституционната забрана, която му разрешаваше най-много два поредни мандата като държавен глава.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпрати в Ташкент скромна делегация, която да наблюдава изборния процес. Тя вече упрекна Узбекистан в потискане на гласовете на опозицията в навечерието на изборите.
Каримов представя себе си като гарант за стабилността и мира. Той твърди, че радикалните ислямистки групировки подготвят заговор, с който да свалят неговото светско управление от власт.
Той обвини ислямистите за серията от бомбени атентати в Ташкент през 1999 г., както и за размириците в Андижан, при които очевидци твърдят, че стотици хора са били убити. Според властта, загиналите са 187, като повечето от тях са терористи или членове на силите за сигурност.
Контактите на високо равнище със САЩ едва не бяха прекъснати, когато разяреният от американските критики заради събитията в Андижан Ислам Каримов изгони американските войски от военновъздушна база, използвана за операции в Афганистан.
Отношенията с Брюксел също са обтегнати, откакто ЕС наложи визова забрана на някои узбекистански длъжностни лица, както и забрана за продажба на военно оборудване. Европейският съюз въпреки всичко отмени част от ограниченията, като по този начин се надява да върне Каримов на масата за преговори.
"Избирателите ще гласуват за титуляра", казва Фархад Талипов, узбекистански политически анализатор. "Изборите ще протекат по съветски образец, тъй като ще гласуваме по задължение." (БТА)
