Защитниците на климата имат поне Протокола от Киото, който наистина куца и почти е престанал да действа, но все пак е внедрил някакви норми за поведение от страна на държавите и някои дори все още го спазват. Колкото до закрилниците на животинското разнообразие, те са принудени не да се опират, а едвам-едвам да балансират върху три - макар и гръмко звучащи, но слабо ефективни - споразумения. Това са споменатата Конвенция и приетите почти едновременно с нея Рамкова конвенция по изменение на климата и Конвенцията за борба с опустиняването и последиците от сушата. Като домакини на конференцията германците вече заявиха, че биха желали да я превърнат в нещо повече от обикновено упражнение за констатиране на фактите. Съпредседател на форума в Бон впрочем ще е канцлерът на Германия Ангела Меркел. В навечерието му германският министър на околната среда Зигмар Габриел призова участниците да демонстрират, че човечеството е способно да се придвижи поне една стъпка напред, за да защити живия организъм на собствената си планета. 
"Днес сме на кръстопът - каза той. - Досега нито една от конференциите след Рио не успя дори да се доближи до решението на крайно сложните проблеми в запазването на биологичното разнообразие. Сега трябва да покажем, че можем да го сторим". Голям въпрос е обаче дали правителствата ще могат да покажат това. Обикновено, щом чуят исканията на еколозите, просто тръпки ги побиват и в последна сметка кабинетите скланят само за някакви полумерки. Наистина, ако министрите в повечето държави изпълнят всичко, за което настояват "зелените", икономиките на много страни просто ще спрат да се движат. Американците например в самото навечерие на срещата в Бон уж зарадваха защитниците на "нашите по-малки братя", като включиха белите мечки в списъка на изчезващите видове, закриляни от закона. Ловът им вече е забранен. Едва ли това ще помогне на самите мечки. Защото ловците в САЩ бездруго не им обръщаха особено внимание. Тези животни си патят не толкова от куршумите, стрелите и копията на ескимосите, колкото просто от горещините, по-точно от последиците им - смаляването на ледената покривка заради глобалното затопляне. Съответно тюлените стават все по-малко, налага се мечките да отиват все по-далеч на север или пък да гладуват и измират.
Американците заявиха, че всички възможни по-сериозни мерки (да се намалят отпадъчните емисии от производството, изхвърлянето на въглероден окис и др.) ще изискват обединени действия от страна на всички държави. Тъй че мерките за защита на мечките излязоха половинчати. И защо да се чудим, щом още през февруари петролните компании "Шел" и "КонокоФилипс" платиха милиони за направените заявки за сондиране на повече от 260 нови терена в морето Бофорт и Чукотско море - "Шел" плати 84 млн., а "КонокоФилипс" - 506 млн. долара. Общо взето, на дядо Ной му е било доста по-лесно да спасява животинското многообразие на Земята, когато е приютил в своя Ковчег "две по две от всяка твар". Както са пресметнали хора, убедени в документалния характер на библейското сказание, Ной е качил в спасителния Ковчег точно 16 000 двойки животни (отбележете, че там не е имало насекоми, нито пък растения). А ето че става дума за 1,8 милиона видове. Откъде да намерим такъв Ковчег? /БТА/
