От векове за иконата "Света Богородица" в Бачковския манастир се говори, че е спасила мнозина вярващи. Силата й е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църквица на обителта, се смята за чудотворен.
Легендата за Бачковската Богородица разкава още, че тя е една от 20-те икони в света, за които самата Пресвета дева е позирала на живо. Според някои исторически източници ликът на Божията майка в скътаната в Родопите обител, е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. В манастира е донесена от странстващите иверийски монаси Окрамир и Атанасий. Днес обкованата в сребърна ризница Богородица с Младенеца е най-ценната реликва на манастира.
Поверието гласи, че оставена при олтара на манастирската църква, една нощ тя се преместила сама до входа, а явилата се в съня на един от монасите Богородица казала, че така ще вижда по-ясно кои посетители на храма влизат с чисти сърца.И така вече няколко столетия изображението на Пресветата Дева от Бачково е обърната към църковните двери. Миряните, които идват да й се поклонят, вярват, че тя ще сбъдне молитвите на всеки, който я докосне. По всяко време в обителта можеш да срещнеш и хора, на които иконата е помогнала. Те не спират да разказват историята на личните си болежки и как Божията майка ги е избавила от тях.
Стефан от Благоевград често пропътува дългото разстояние от дома си до манастира, защото тук е намерил лечение за страшната болест, която го сполетяла преди десетина години. Преди това 42-годишният мъж дори не бил вярващ.
Открили му обаче рак и след операцията докторите не дали гаранция, че ще живее. "В отчаянието си реших да се хвана за сламка", обяснява Стефан. Славата за чудодейната сила на Бачковската икона, която векове наред се носи сред богомолците, му била известна, макар да не ходел на църква. Дошъл на Възкресение, защото чул, че тогава силата на иконата е най-голяма. "Тъй като не знаех молитви, изрекох наум всичко, което ми беше на душата - разказва мъжът.
Това, което почувствал, още неизрекъл докрай молбата си за здраве, разказва вече години наред. "Сякаш не се кланях на икона, а пред самата Богородица. Толкова жив ми изглеждаше ликът й върху дървото. Още тогава разбрах, че няма да умра", разказва развълнуван мъжът, който все още продължава да живее пълноценно и почти не си спомня за страшната болест. В силата на чудотворната икона от години вярва и баба Наталия от Хасково.
От болки в краката жената дори седнала в инвалидна количка. "Но най-лошото беше, че страдах не само през деня", казва възрастната хасковлийка. Нощно време болките били непоносими. Бабата дори стигнала до мисълта да сложи край на живота си, за да се отърве от страданието. Но тъй като била дълбоко религиозна, а според Библията самоубийството е голям грях, решила да опита да се спаси с вярата си. Първият път близки я донесли почти на ръце до иконата. След една нощ горещи молитви жената започнала да се оправя. Сега вече идва сама до светото място и разказва на останалите богомолци как й помогнала Богородица.От шестгодишна нейната землячка Йорданка Латева също идва всяка година на Успение Богородично в Бачково. Причината за честото завръщане в обителта на прехвърлилата 50 години жена е случка от детството. Историята на възрастната хасковлийка звучи като библейски разказ. Йорданка твърди, че била умряла, но Дева Мария й върнала живота.
Като дете се разболяла от тежка инфекция и изпаднала в кома. След като много дни била в това състояние, скърбящата й майка я предала на Богородица, за да я пази в отвъдното. "Божията майка обаче ме върна на семейството ми", казва Йорданка, която често виждала наяве Светата Дева. Най-често ликът на Богородица й се явявал в Бачково, затова винаги на 15 август тя носи дарове на икона, която не спира да върши чудеса.
Най-голяма е силата й на втория ден от ВеликденСамо веднъж в годината чудотворната икона на Света Богородица, грижливо пазена от местното братство, напуска пределите на манастира. Денят е веднага след Великден, когато се вярва, че силата на иконата е най-голяма. Така всяка година по едно и също време всеки втори ден от Възкресение Христово камбаните в Бачково бият особено празнично. Върволицата от хора, които часове наред са чакали на опашка, за да запалят свещ пред иконите в манастирската църква, се насочва към изхода на обителта.
За повечето предстои отдавна чаканият миг, който ще им донесе изцеление на тялото и душевен мир. Вярващите понасят чудотворната икона в литийно шествие, което събира хиляди хора от цяла България. Носят я върху раменете си само тези, които най-силно имат нужда от помощта на Божията майка. Едни от тях търсят лечения от тежка болест, други се надяват така да измолят прошка за греховете си. Трети искрено вярват, че иконата ще им помогне най-накрая да се сдобият с дълго чаканата рожба.
През няколкостотин метра носилката се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея. Пътят е дълъг, а стръмнината изглежда непосилна за болните, куци и сакати миряни, които протягат ръце, за да вдигнат и те иконата. Докоснали се обаче веднъж до нея, тя сякаш им дава сили да вървят с лекота и да изминат шесткилометровата стръмнина без дори да се задъхат. Крайната цел е местността Клувията, където според манастирските книги за първи път била открита силата на иконата. Това станало през далечната 1604 година на втория ден от Великден. Тогава две овчарчета видели по обяд странна светлина да блика от скалата над планинската поляна.Децата били далече, но лъчите, които излизали от процепа на големия камък, светели силно и привлекли момчетата. Те се покатерили и открили лика на Богородица в една от каменните ниши. Оказало се, че иконата била укрита там от монаси по време на турското робство, за да бъде спасена от многократните опожарявания на манастира.
Легендата разказва още, че в паметния ден, когато момчетата я понесли към светата обител, манастирските камбани сами зазвънели. Оттогава започва традицията по пренасянето на иконата с литийно шествие до Клувията. При една от последните й реставрации на гърба на иконата бил открит надпис, от който станало ясно, че е подарена на Бачковския манастир през 1311 година от двама грузински пътешественици - Атанасий и Октамир. Сребърната ризница на иконата пък била направена през 1819 година от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му.
Друговерци също се кланят на манастирската светиня Мнозина са друговерците, убедени, че иконата помага и на хора, които не се кланят на Христос. За това свидетелства друга манастирска история, която е записана и в книгите на обителта. В нея се разказва за чудодейното изцеление на малкия Сали. Турчето било неизлечимо болно. Родителите опитали какво ли не, за да го вдигнат на крака, но нищо не помогнало. Тогава по съвет на своя приятелка българка майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил и започнал да тича из двора на светото място. Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишният съименник на малкия Сали често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му. Момичето се омъжило щастливо за възлюбения си, защото двамата много се обичали. Искали веднага да имат и детенце. То обаче не се появило, понеже се оказало, че младата булка има някакъв здравословен проблем. Черни облаци надвиснали над семейното гнездо, защото свекърът и свекървата започнали да недоволстват. Не искали родът им да остане без продължение. Тогава бащата на момичето Сали, който бил чул за силата на бачковската светиня, решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци, и дошъл в манастира при иконата. "Не след дълго Богородица чу молитвите ми и дъщерята и зетят вече се радват на момченце", обяснява с радостни сълзи на очи Сали.
