автор: Аня Цуканова от Франс прес
С жълт дозиметър в ръка, гидът съобщава за ниво на радиация 35 пъти над нормата: добре дошли в Чернобил, мястото, където през 1986 г. стана най-страшната ядрена катастрофа в историята и което всяка година привлича хиляди западни туристи.
Районът на Чернобил привлича любопитни хора от цял свят, както специалисти, така и обикновени туристи, предимно от Запада, които не се колебаят да платят 160 долара на човек за един ден в пострадалата от бедствието зона.
Сочена от американското списание Форбс за една от най-нетрадиционните туристически дестинации в света, миналата година Чернобил е бил посетен от близо 7500 души, сочат официалните данни.
Малък автобус води туристите до забранената зона. На входа всеки подписва декларация, с която се задължава да спазва правилата за предпазване от облъчване с радиация: да не яде и пуши на открито, да не докосва нищо, да не сяда на земята и да не оставя върху нея предмети.
Всички подписват с леко нервни усмивки. Младата белгийска психоложка Давиния Шутетен признава, че малко се страхува от радиацията и допълва, че ще си изхвърли обувките след посещението.
Въпреки това тя продължава обиколката си с останалите туристи към реактора с пропукан бетонен купол. На това място дозиметърът на водача сочи най-високо ниво на радиация от цялото пътуване: 3,9 микросиверта в сравнение с нормалното ниво от 0,12 микросиверта.
След като прави снимки, групата заминава за град Припят, построен само на три километра от централата за нейния персонал с 50 000 жители, които бяха евакуирани на следващия ден след катастрофата.
Времето там е спряло. Пана от съветската епоха все още висят по сградите, близо до ръждясал развлекателен център. Книги и останки от играчки са разхвърляни в изоставен апартамент. Училищен стол е осеян със стотици газови маски.
"Много е тъжно", отбелязва Боби Харингтън, австралийска туристка. Тя изпитва неудобство да посети изоставените жилища. "Може би е много рано. Много от тези хора все още са живи. Не ми е приятно това воайорство", признава младата жена.
Шведският китарист Карл Бекман казва, че винаги е искал да посети това място. Не открива нищо странно в избора си. "Не е по-различно от Колизеума, където също са умирали хора, или Аушвиц", отбелязва той.
На 26 април 1986 г. избухва реактор номер 4 на централата в Чернобил, разположен в северната част на Украйна, близо до Русия и Беларус, замърсявайки голяма част от Европа и най-вече тези три републики на СССР.
Хиляди "ликвидатори", които без предпазни средства притичват към мястото на инцидента, за да загасят пожара и да затворят засегнатия реактор, умират през годините, а само в Украйна 2,3 милиона души официално са пострадали от радиоактивните вещества, причина за многобройните случаи на ракови заболявания.
Здравната равносметката от катастрофата е много оспорвана. Противоречиви изчисления на ООН сочат 4000 установени или бъдещи смъртни случаи в трите най-засегнати страни. Грийнпийс изчислява на най-малко 100 000 броя на потенциалните жертви в резултат на катастрофата. (БТА)
