Германия, а не Полша най-често казва не в ЕС
Германия, а не Полша най-често казва не в ЕС / netinfo

Германците, а не поляците са онези, които най-често казват "не" в "Европейския съюз", сочи социологическо проучване на моделите на гласуване в 27-членния съюз.

Проучването показва също, че драматичните гласувания за безусловно приемане или отхвърляне на предложения подобно на вота, белязал срещата на върха в Брюксел в края на юни, са изключение. Битките за власт в рамките на ЕС обикновено се решават с единодушие.

Андреас Маурер и Даниела Киц от германския Институт за международна политика и сигурност са анализирали гласуването в Съвета на министрите на ЕС до края на 2004 г. През този период Съюзът се увеличи от 15 на 25 членове. България и Румъния се присъединиха през януари 2007 г.

Резултатите на германските експерти показват, че само 9 до 12 процента от решенията са взети с така наречената процедура за квалифицирано мнозинство, която бе в центъра на ожесточените дебати с Полша в Брюксел.

Полша, която подкрепяше система за гласуване по системата "корен квадратен" /броят на гласовете, с които разполага всяка страна членка, се равнява на корен квадратен от числеността на населението й/, е била особено сговорчив член на ЕС, показва анализът.

През 2004 г. поляците не са гласували срещу нито едно решение на ЕС и само два пъти са се въздържали. Най-често "не" са казали белгийците, които пет пъти са гласували против. Следват ги австрийците с четири отрицателни вота. Германия е гласувала два пъти против решения в Съвета на министрите.

При един по-дълъг период, от 1994 до 2004 г., Германия се оказва най-голямата контра, като е гласувала "против" 69 пъти и се е въздържала по 38 случая.

За разлика от нея други страни членки от тежката категория като Великобритания са пуснали 43 отрицателни вота, а Франция е гласувала срещу решения на Съвета 22 пъти.

Проучването не намира доказателства за това новите страни членки често да са обединявали силите си, за да блокират законодателство или големите държави да са правили същото, за да бият по гласове по-малките. Интересите на отделните страни се различават твърде много.

Анализаторите смятат, че заплахата от отрицателен вот или блокиране на законодателство на ниво комитети в ЕС е достатъчна, за да убеди страните, между които има разногласия, да постигнат споразумение преди официалното гласуване.

Съгласно формулата от Ница, която е в сила от 2000 г., големите държави като Германия, Франция, Великобритания и Италия имат по 29 гласа в различните формати на Съвета, където правителствените глави или техни министри взимат решения.

Страни като Испания и Полша, които имат много по-малко население, имат по 27 гласа.

Системата за двойно мнозинство, договорена на срещата на върха в Брюксел, изисква бъдещите решения да се одобряват от 55 на сто от страните членки, които представляват най-малко 65 процента от населението на съюза.

Полша иска да блокира този метод, тъй като се опасява да не загуби влияние в сравнение със страни като Германия, която е най-голямата страна в ЕС. В крайна сметка бе постигнат компромис, който предвижда новата система да влезе в сила през 2017 г. след тригодишен преходен период.

Новият договор за реформи на ЕС, който по план се очаква да влезе в сила на 1 януари 2009 г., предвижда също увеличаване на решенията, които се взимат с мнозинство. Експертите смятат, че това може да доведе до по-големи търкания в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Някои анализатора са на мнение, че ще има повече позьорство по спорни въпроси, въпреки че то служи само за спасяване на реномето на участниците в спора - те ще могат да се върнат в родината си и да кажат на електората си: "Гласовете ни не бяха достатъчни." (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар