Според обществения защитник Гиньо Ганев опитът да има колективни сметки за „Топлофикация” нарушава правата на гражданите като потребители.
„Ние сме само изразители на една тревога, която шества в общественото мнение. Краткият израз на тази тревога е в обстоятелството, че има два законопроекта – единият за управление на етажната собственост, а другия – законопроекта за енергийната ефективност, които вече са преминали разискването си на първото гласуване и са на вратата на пленарната зала на Народното събрание, за да бъдат обсъждани и приети окончателно. Не искам да навлизам в правни детайли, те не са необходими. Но и от двата текста, като се има предвид предложенията, които са направени за второ гласуване от отделни народни представители, се съдържа една тревога. Тя се свежда до това, че жилищните кооперации или блокове някак да бъдат принудени да се сдружават в юридически лица при определени условия. Тези юридически лица да бъдат превърнати изведнъж в колективни потребители на топлинната енергия, която идва в блока или в кооперацията и по този начин „Топлофикация” да има отношения само с това юридическо лице. Една колективна сметка общо за разходваната енергия, тъй като абонатната станция, стигала до този вход, и изведнъж след това хората сами да разпределят кой колко ще плати. В това прозира реалната възможност за появата на междусъседски крамоли, тягостно отношение и лоши чувства. Не може според нас с този начин на превръщане на индивидуалните собственици в жилищните кооперации в едно юридическо лице да накарат хората да се обичат. Те много често не се познават, а когато се познават даже не винаги се поздравяват. Не сме по-лоши от другите, но индивидуалното човешко право на потребител не може да бъде по този начин премахвано и унижавано. Това буди възмущение.
Има още една идея. Ако 2/3 от хората, които живеят в един жилищен блок не са платили, топлофикационното дружество може да изключи или прекъсне подаването на топлинна енергия за целия блок. А тази 1/3, която е платила? Аз казвам – един-единствен човек да е платил, нямаш право да го приравняваш към тези недобросъвестните, които не са платили.
Това, което ще направим веднага писмено, е да се обърна до председателя на Народното събрание, с всички обективно изложени аргументи, и ще поискаме от него той да представи това становище на общественото мнение на тези, които се занимават със законопроектите. Възможно е, защото ръководството на Народното събрание няколко пъти е давало доказателства, че се вслушва в този глас, извикан от нас."
Борислав Цеков представя правните аргументи на институцията.
В преходните разпоредби се изменя един друг закон, за да се реши някакъв проблем. Бедата е, че този проблем не е на гражданите, а обслужва изцяло монопола на топлофикационните дружества. Всички потребителски права, и по нашето законодателство, и по европейските норми и политики имат предвид потребителя като отделен гражданин, като физическо лице. Има приета европейска стратегия и директиви. И обсъждания как да се засили защитата на потребителските права, включително по отношение на обществените услуги, или както ги наричат в европейското законодателство – услугите от общ икономически интерес – ВиК, Топлофикация, Електроснабдяване, включително член 19, алинея втора от българската Конституция сочат това. Тук се заобикалят тези права по нелицеприятен начин, подменят се гражданите с юридическо лице, което на практика не може да се ползва от защитата и гаранциите за правата. Вторият детайл е позоваването, че такава практика – една абонатна станция – една сметка, имало било в Европа. Доста неубедително е позоваването на такива модели. Първо, защото не са общоприложими и второ, защото услужливо се премълчава факта, че в повечето държави – Унгария, Германия, в които напоследък се води една платена ПР-кампания от привържениците на енергийните дружества, има съвсем различна структура на собствеността на жилищата. Повечето сгради там са собственост на един собственик, а гражданите са наематели. И е нормално да има такъв тип конструкция. Собственикът като цяла сграда има договор със съответната компания, която осигурява комунална услуга. Или инвеститора в сградата е продал поддръжката на общите части на една частна фирма. Това са други конструкции, те не могат да се приложат в държава като нашата, където над 90% са индивидуална частна собственост.
Питам се, след като подготовката на законопроектите трябва да отговаря на принципите на откритост, прозрачност стабилност и прочее, как един закон, който ще породи очевадно социално напрежение, може да мине без едно по-широко обществено обсъждане. Сега няма широко обществено обсъждане. Нека да излязат да го обосноват ясно, така се правят подобни закони. По-скоро така се спират подобни закони, защото общественото мнение би трябвало доста ясно да защити своите права. Казват, че „Топлофикация” нямала друг начин. Напротив – българският парламент, в този си състав, прие в Гражданския си процесуален кодекс, една значително по-справедлива процедура за събиране на неплатените задължения към топлофикационните дружества по принудителен ред. Замени се старото, че само по извлечение на неплатени сметки могат да вадят изпълнителен лист с едно заповедно производство, което е сравнително по-справедливо, дава повече възможности за защита на индивидуалните права. Това е законният път „Топлофикация” да търси своите несъбрани вземания. Защо това не се прави последователно и системно? Защо се търсят други пътища на законодателна принуда, така че да се облекчава живота на енергийните чиновници и да се утежнява живота на гражданите."
Ако законопроектите се приемат в парламента общественият защитник съобщи, че ще се обърне към Конституционния съд. Според известния юрист и бивш депутат проф. Александър Джеров, законопроектите противоречат на Конституцията.
„Тези две законодателни норми са недоносчета. Казвам го съвсем отговорно, защото те като норми са едно безобразие. Те противоречат на всички основни правни принципи. Те са в противоречие с едно демократично законодателство, което започнахме след 90-та година. Тези норми, които се предлагат, показват незнанието на народните представители в областта на правото. Тези норми противоречат на българската Конституция, която беше приета през 1991 г. Когато се прави един закон първо трябва да се мисли за правата на българския гражданин. Тези изменения, допълнения, закони са против интересите на българските граждани. Затова те са противоконституционни.
