Защо да ни интересува Г-8 и това, което казват за бъдещето на световната икономика, въглеродните емисии и всички други въпроси, които изникват на срещата им на върха в Хокайдо? Те били осемте най-големи световни икономики и това трябва да е от значение? Ами, не е така. Беше време, когато Групата на седемте (както се казваше тогава) наистина представляваше най-големите световни икономики (Русия беше присъединена по-късно в клуба като награда за отхвърлянето на комунизма), но това време отмина.
Г-8 представлява старите икономически сили, а не новите. Ако се тревожите за мащабите на предстоящия глобален срив, действията на Китай са също толкова важни, колкото тези на САЩ и ЕС, тъй като Китай увеличава търсенето повече и от САЩ, и от Европа. Ако се притеснявате за цените на петрола, от значение е капацитетът на Близкия изток да произвежда повече, както и допълнителното търсене от Китай и Индия. Ако ви безпокоят въглеродните емисии през 2050 г., то това, което сегашното Г-8 обещава или не обещава е от наистина малко значение за това, което ще се случи. В световната икономика настъпват нови времена. За да се опитам да осъзная това, прегледах последните данни на Голдман Сакс. Главният икономист в Голдман Джим О'Нийл въведе акронима "БРИК", за да опише четирите най-големи бързо развиващи се икономики - Бразилия, Русия, Индия и Китай. Той и неговият екип създадоха иконометричен модел, за да се опитат да представят как тези страни може да се развият през следващия половин век в сравнение с Г-7. Моделът си е модел, но засега БРИК печелят позиции пред Г-7 и това става дори по-бързо, отколкото той предрича, така че ако не друго този модел показва действителното разместване на силите. През миналата година редът на държавите по размера на икономиките им беше: САЩ, Япония, Германия, Китай, Великобритания, Франция, Италия и Испания. Така че Канада и Русия не трябва да са в клуба, Китай трябва да е там със сигурност, има основания да се включи и Испания. Но Канада и Русия са големи производители на енергия, така че в действителност важният липсващ член е Китай.
Ако превъртим лентата до 2050 г., световният ред изглежда съвършено различен. Според модела на Голдман водещите осем страни ще са Китай, САЩ, Индия, Бразилия, Русия, Индонезия, Мексико и Великобритания. В тази последователност. Да, няма я Япония, няма я Германия, няма я Франция. Великобритания все пак ще успее да се промъкне в този нов клуб Г-8, защото ще сме станали най-голямата западноевропейска икономика, но очевидно нашите относителни позиции в света ще са отслабнали драстично. САЩ все още ще са от изключително значение като втора по големина икономика в света, но това ще е заради техническите и образователните им способности. Те ще са наравно с Великобритания като най-богатата държава от гледна точка на БВП на глава от населението. Но естествено тежестта ще се е изместила не само към БРИК, но и към държавите, описвани от Голдман като "следващите 11" - другата поредица бързо развиващи се икономики, водени от Индонезия и Мексико, след които са Турция, страните от Персийския залив и Нигерия. Тези данни ще предизвикат различни реакции на Запад. Едната е недоверието - това не може да е вярно. Несъмнено социалните и екологични затруднения на Китай и Индия ще ограничат техния растеж? Несъмнено демографските проблеми на Русия (нейното намаляващо население) ще я теглят назад? Ами хаосът напоследък в Индонезия? И може ли наистина Турция (както и Великобритания) да стане по-голяма икономика от Германия? А?
Моят отговор на това ще бъде, че моделът на Голдман може да не се окаже правилен и в най-малките си подробности, а и може да има някаква голяма икономическа или екологична катастрофа, която да обезсмисли всички икономически предвиждания. Определено, всяка прогноза за света след повече от 40 години трябва да се приема с разумно количество резерви. Но при липса на подобна катастрофа, този нов световен ред е правдоподобна картина на това, което може да се случи. Това води до друг вид реакция - страх. Ще бъде много трудно за САЩ да приемат, че вече не са "водачът на глутницата" и това ще даде тласък на всякакви усилия да се ограничи напредъка на Китай. В Европа ще се засили натискът за протекционизъм, за да се поддържа нейния дял от световното производство или поне да се забавни спадът. Голяма част от това може вече да се наблюдава както в САЩ, така и в някои части на континентална Европа. Във Великобритания е прието, че можем и трябва да се опитаме да се възползваме от разместването на силите. Ние например сме готови да приемем индийската "Тата мотърс" да купи "Ягуар" и "Ленд Роувър" и мисля, че повечето от нас ще им пожелаят голям успех. Ако предвижданията на Голдман се окажат верни, със сигурност ще бъде хубаво да се превърнем в по-голяма икономика от Германия и Франция и значително по-богата от гледна точка на жизнен стандарт. Но да покажем знакът на победата с два пръста за Европа би било доста детинска, макар и понятна реакция. Би било много по-добре да гледаме на нашата роля по-позитивно като на мост между бавно растящата Европа и бързо разрастващите се страни от БРИК.
Във всеки случай британската връзка с Европа е маловажна в сравнение с голямото изместване на силата и влиянието според прогнозите на Голдман. Някои от най-интересните данни са за експлозивния растеж на новата глобална средна класа и свързания с нея спад в глобалното неравенство. До 2030 г. Голдман смята, че още 2 млрд. души ще са се присъединили към средната класа и че макар да има ясно увеличаващо се неравенство в надигащите се икономики, то ако погледнете в глобален мащаб, тенденцията е обратна. Смятам, че най-добрият начин да се възприеме случващото се, е да се погледне на изместването на силата на две нива. На първото е изместване от политическите лидери на Г-8 към лидерите на БРИК.Ако вземем много прост, но актуален пример, това, което Г-8 казаха за въглеродните емисии до 2050 г. е доста маловажно. Не съвсем маловажно - това би било твърде крайно. Но много по-маловажно от това, което правят страните от БРИК. Но това е очевидно. Не толкова очевиден е начинът, по който вкусовете и ценностите на тази нова средна класа ще оформят нашия живот, на старата средна класа. Например, донякъде заради желанието на новата средна класа да се вози на коли, ние трябва да плащаме толкова много за петрола. Но това, което предполагам, че ще се случи, не е толкова очевидно. А именно, че ценностите на средната класа в Азия, като самодисциплината, жаждата за висше образование и силната работ
на етика ще оформят нашите ценности. Ще трябва да се стегнем и ще го сторим.
Междувременно има няколко очевидни неща, които трябва да сторим, за да приемем променящия се център на тежестта. лата. Едното е да приемем Китай и Индия в новото Г-10. Това означава повече хора, но не е задължително да възникне хаос. Можем да направим цялото занимание не толкова формално и с по-малко хора във всяка делегация. Така то ще се върне към първообраза си като прост начин държавните ръководители да се събират от време на време, за да обсъждат икономически проблеми, вместо да си устройваме огромен пиар празник. Но по-настоятелно предлагам да признаем, че възгледите ни на Запад за развитието на световната икономика са далеч по-маловажни, отколкото си мислим. Нужна е малко по-малко надменност, малко повече деликатност, малко повече осъзнаване и малко повече уважение. /БТА/
на етика ще оформят нашите ценности. Ще трябва да се стегнем и ще го сторим.
Междувременно има няколко очевидни неща, които трябва да сторим, за да приемем променящия се център на тежестта. лата. Едното е да приемем Китай и Индия в новото Г-10. Това означава повече хора, но не е задължително да възникне хаос. Можем да направим цялото занимание не толкова формално и с по-малко хора във всяка делегация. Така то ще се върне към първообраза си като прост начин държавните ръководители да се събират от време на време, за да обсъждат икономически проблеми, вместо да си устройваме огромен пиар празник. Но по-настоятелно предлагам да признаем, че възгледите ни на Запад за развитието на световната икономика са далеч по-маловажни, отколкото си мислим. Нужна е малко по-малко надменност, малко повече деликатност, малко повече осъзнаване и малко повече уважение. /БТА/
