Няма нова Студена война - уверението се повтаря постоянно и това е добра новина. При все това, на 5 май четири френски изтребителя "Мираж 2000" ще бъдат разположени в Исландия с мисията да пресрещат без приятелски поздрав руски бомбардировачи, нарушаващи въздушното пространство на съседни страни. Франция, чиито самолети ще се разположат в Исландия до края на юни, е първата страна, която изпраща военновъздушни сили в исландската Зона за военновъздушен контрол. Това става по силата на план на НАТО, в който на ротационен принцип през следващите две години ще участват САЩ, Дания, Полша и Испания. Руските бомбардировачи, чиято последна поява близо до Исландия бе на 19 март, летят по някои от маршрутите на съветската военна авиация в не много добрите стари времена. Тогава тя редовно кръжеше над Северния Атлантик, въоръжена вероятно с ядрени оръжия. Бьорн Бярнасон, министър на правосъдието на Исландия, който отговаря и за отбраната (Исландия е единственият член на НАТО без въоръжени сили) каза, че руският посланик в Рейкявик бил помолен да обясни целта на сегашните полети (общо 13 от края на 2006 г.). Отговорът бил напълно в стил "възраждаща се Русия": "Свикнете с тях". След това, продължи Бярнсон, посланикът посъветвал домакините си да прочетат изказването на Владимир Путин по въпроса от август. И сложил край на дискусията. В това има много голяма ирония.
Първо, военновъздушните сили на САЩ, смятайки че имат по-важни задачи в идеологически променения свят (и пренебрегвайки стремежа на Русия към влияние и утвърждаване в Далечния север), напуснаха базата си в Кефлавик. Преди 18 месеца те изтеглиха от Кефлавик своите изтребители-прехващачи и прекратиха присъствието си в района, установено след Втората световна война. Второ, точно когато френските изтребители пристигат, за да сигнализират за не толкова приятелски руски бомбардировачи, навлизащи без предупреждение в зони, отбранявани от НАТО, Европейският съюз възнамерява да поднови замразените преговори за споразумение за партньорство с Русия. Франция, която поема ротационното председателство на ЕС през юли, може да изиграе решаваща роля в тези преговори. Партньорство! Замисълът беше следният: след като Дмитрий Медведев поеме президентския пост в Русия на 7 май, каква по-добра възможност за освежаване на отношенията между ЕС и Русия? Едва ли има по-подходящ момент да се забравят изборите, наречени нечестни от международните наблюдатели, както и ракетните заплахи и енергийното изнудване на Путин, насочени срещу по-малките държави членки на ЕС и НАТО от Източна Европа. Но Путин продължава да се държи като най-големия началник, налагайки своето превъзходство като бъдещ премиер с избирането си за председател на управляващата политическа партия. Този ход не беше в тон с планираната от ЕС игра на "партньорство", залагаща на аргумента, идеята или надеждата, че Медведев в неподчинено положение би може да е либерал (да не забравяме Юрий Андропов, наречен "либералния" съветски лидер, любител на скоча и джаза), склонен към разумни преговори и бизнес. На Русия дори беше подшушнато как да спечели приятели: нека Медведев се съгласи с реформиране на европейското споразумение за правата на човека и по този начин Москва да улесни работата на Европейския съд за правата на човека.
Подтекстът е, че дори Медведев да приеме идеята, това едва ли би попречило на липсата на законност в Русия, тъй като в момента 47-те съдии от Европейския съд "седят" върху купчина от 100 000 нерешени дела. Но същината е в друго. За да има споразумение за партньорство, страни от ЕС като Литва и Полша поставят строги изисквания за въвеждане на правила в енергетиката, които да разубедят Русия да изнудва съседите си с прекратяване на доставките на газ и петрол. Това е прекрасна мечта. В действителност, посочва шведската Агенция за проучване на сигурността, от 1992 г. до 2006 г. е имало 55 политически мотивирани прекратявания на енергийните доставки от Русия. Правителството на Естония преброи 41 случая миналата година, при които Русия е обвързвала енергийните доставки за други страни с политически искания. Разбира се, нова Студена война няма и това е добре. Проблемът е, че онова, което я замени, макар и да не е съвсем същото, изглежда доста познато. Много хубава и уникална беше снимката от първите страници миналата седмица на бременната Карме Чакон, министър на отбраната на Испания, която прави преглед на войските. Ако сте чели германски вестници, имаше и незабравима снимка на Асошиейтед прес: външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, дегизиран с алено червено яке на бейзболния отбор "Бостън Ред Сокс", играе бейзбол на стадион Фенуей парк. Щайнмайер е потенциален кандидат за канцлер от Социалдемократическата партия за предстоящите следващата година избори в Германия. През последните две години и половина той упорито се опитва да открои отношението си към Америка, която според него трябва да бъде държана на разстояние. В Бостън, като оставим на страна бейзболното позиране, Щайнмайер се отдаде на външнополитическо лукавство. Той прояви неуважение към публиката в Харвард, заявявайки, че САЩ са изключително важен съюзник за Германия, което напълно противоречи на речта му от миналия месец пред социалдемократите в Берлин, в която той отстояваше еднаква отдалеченост на Европа от Америка и от Русия. Вероятно е предполагал, че американските глупаци няма да забележат.
netinfo
Смятал е също, че никой извън Германия - като Хилари Клинтън или Джон Маккейн например - няма да прочете, че хитрият приятел на Америка е започнал речта си в Кеймбридж с лозунга на Барак Обама: "Да, ние можем". И като всеки американски политик, който се надява снимката му да се появи във вестниците, Щайнмайер се качи обратно на самолета много преди мачът на "Ред Сокс" да е завършил. Веднага след като беше избран за министър-председател, Силвио Берлускони покани Владимир Путин като свой пръв чуждестранен гост. Това всъщност не е чак толкова важно, тъй като основен мотив в действията на Берлускони е неудържимият му егоизъм. Поемайки властта след управлението на парализираната лява коалиция, той може да изпрати още една италианска бойна бригада в Афганистан, въвеждайки по-гъвкави правила за дейността й. В замяна на по-активна роля на Италия в преговорите на Европа с Иран за ядрената му политика, Берлускони би могъл дори да бъде убеден да въвлече Италия, втория търговски партньор на Иран в Европа, в ad hoc санкции на Запада срещу режима на моллите, заобикаляйки съпротивата на Русия и Китай. Обсъждайки тази възможност, бивш италиански политик каза, че не се взима предвид фактът, че Италия има две външни политики. Едната, твърди той, е на правителството, а другата на Италианското национално дружество за течни горива (ENI) - италианският енергиен гигант с огромни интереси в Иран. Според него, когато са възниквали разногласия в позициите, не е имало случай ENI да не наложи своята.
/БТА/
