Дълговата криза в еврозоната и начините за нейното разрешаване са топ тема за дебат на стария континент. В началото на седмицата, в която се очаква среща на върха в ЕС кризата, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози дори сложиха на масата предложението за нов договор в ЕС, който да обхваща 27-те страни членки или поне 17-те държави от еврозоната.
В разговор за същността и бъдещето на общността, за еврото и България в Евросъюза в предаването „Кой говори" гледните си точки изложиха социологът Андрей Райчев от „Галъп", политологът Евгени Дайнов, Ася Кавръкова, директор на програма „Европейски политики" в института „Отворено общество" и Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч".
Един казан, много капаци
Според социолога Андрей Райчев в света, а и в Европа има гигантско противоречие, което определя всичко останало: има една глобална икономика,създала се стихийно поради развитието на средствата за производство, и регионалната политика.
„Имаме голям казан, който ври, запушен с десет малки капака. Ако имаше една глобална политика, казанът чудесно щеше да ври под един капак. Ако съм прав, че това е основното противоречие, основното нещо, което се извършва в политиката, е, че малките участници жертват политически суверенитет в посока на други центрове на властта. Тоест малките капаци започват да се сливат с големия. Това го виждаме в Европа, където е най-остра кризата, но това е вярно и за Китай и за ЕС и САЩ", каза Райчев.
Според социолога изходите са два: или отделните власти ще отстъпят част от себе си на някой друг или няма да го отстъпят и тогава глобалната икономика ще се разпадне на локални икономики.
По думите му изходът от кризата в Европа може да изглежда по два начина, две нови власти могат да възникнат: въпросът към кое се отстъпва властта, това е въпросът на региона и на всеки такъв проект, смята той. „Към кое се отстъпва властта? Има два варианта: или властта се отстъпва по посока на 27-те, тоест Европейския парламент, Европейския съюз и европейските институции ще поемат властта над Италия или над Гърция, или към клуб на богатите, тоест зад всички тези приказки ни крият съвсем простото нещо: Меркел и Саркози, бидейки десни политици, виждат изхода чрез това властта да дойде в техни ръце, на четири страни - Франция, Германия, Холандия и за цвят Финландия и Австрия. Това няма да удържи, бедните няма да се съгласят да ги управляват богатите. Другият вариант е 27-те да се управляват сами", каза Райчев.
Еврото и ЕС
Политологът Евгени Дайнов отбеляза, че от самото си въвеждане еврото не е било икономически проект, а политически. „Излизането от кризата на еврото не може да няма и преосмисляне на цялата философия на ЕС, що е то Евросъюз. Това е голяма политико-идеологическа и философска криза, не е само на парична единица", каза Дайнов.
Според икономиста Лъчезар Богданов, вероятните сценарии пред еврозоната са два: „Или някои страни биват изгонени от еврозоната, просто отчаяно се пишат варианти последните месеца как това да стане институционално, или ще бъде запазена тя с цената на това да бъде въведена дисциплина в страните, в които няма дисциплина в момента, тоест да си платят масрафа с реформи и икономии".
Според него проектът за обединена Европа освен всичко друго е било и опит да бъде „проект на една гигантска социална държава с твърде много обещания към електората, които се финансираха с пари назаем, тоест твърде много обещания за ранни пенсии, за социални помощи, за много университети, безплатно това, безплатно онова..". Богданов припомни, че преди 40 години Евросъюзът е бил съюз за свободна търговия и допълни, че можем да имаме и друга визия за ЕС, а това, което имаме в момента, не единствено възможната визия за обединена Европа.
Според Евгени Дайнов тази седмица в ЕС трябва да се вземат „пожарникарските мерки" и да се спре разпадът, като решенията са финансови, монетарни и други такива. Лъчезар Богданов го подкрепи, че трябва да има базови правила, които да не позволят отново да възникне такава криза и пожарникарските мерки са в тази посока.
По думите му обаче „пожарникарското решение" е в помощ под условие, а не просто защото сме европейци. Богданов подчерта, че германският ангажимент към европейския спасителен план в момента възлиза на 221 млрд. евро. „Нека хората да го разберат, това са 221 млрд. евро, които ще трябва германските младежи на 20 години в следващите 30 години да изплащат с техните данъци", каза Богданов и допълни, че тези хора имат известно основание да поставят условия.
Нов поглед към ЕС
Според Ася Кавръкова кризата в еврозоната не е причина да се разклати Европейския съюз, а симптом, който показва невъзможност и неадекватност на вземане на решения от години. „И тази неадекватност се дължи на това, че унифицирани политики не могат да бъдат прилагани от държави, които са на различен етап на развитие и имат различни културно-исторически характеристики и едни прилагат правилата по един начин, а други ги прилагат или не ги прилагат по друг начин, вследствие на което едни и същи политики дават различни резултати", каза тя.
Според нея визията за ЕС трябва да се преосмисли. Кавръкова допълни, че от института „Отворено общество" през тази седмица ще представят свое проучване и индекс на държавите според доброто управление, нивото на демокрация, икономиката и качеството на живот. „В Европа има поне четири кластъра от държави, които са на сходно ниво на развитие, няма значение как те участват в политически клубове - еврозона или Шенген, защото на повечето от тях мястото не им е там. А когато ти поставиш в един политически клуб по политически причини държава, която не е на достатъчно ниво на развитие, това, което се случва е, че тя започва да страда сама и да внася зараза в тези политически клубове", коментира Кавръкова и посочи като типичен пример Гърция.
Индексът показва, че парадигмата за студената война вече не важи като обяснителен механизъм на Европа и процесите в нея. „Има друга парадигма: север-юг, която е много отчетлива. Там границата минава през Виена и за съжаление тук излизат други характеристики, които са по-дълбоки, защото са културно-исторически и са отпреди студената война, които разделят тези държави", коментира директорът на програма „Европейски политики" в „Отворено общество". По думите й капацитетът на южните държави да прилагат общоевропейско законодателство е един и води до един резултат, на северните държави - друг. „Може да ги мешаш както искаш по клубове, но не можеш да ги унифицираш. Тоест унифицираните политики вече на дават този резултат, който се очакваше тогава, когато правиш общоевропейски политики за всички", допълни Кавръкова.
Евросъюзът и България
По индекса на Отворено общество няма знак, че България и Румъния принадлежат към ЕС, те са в групата на Балканите като ниво на развитие, коментира Кавръкова.
„Това, което индексът показва, е, че докато във всички останали категории като демокрация, добро управление, икономика, някои от новите страни започват да се мешат със старите, по отношение на качеството на живот има огромна пропаст все още между нова и стара Европа", коментира Кавръкова.
Според нея тъй като има зависимост между дълг и добро управление, България няма повод да се гордее, че е втора след Естония по най-нисък дълг, а това е дългът, който държава с такова ниво на управление може да си позволи. „И оттук нататък в условията на криза докато не се види как ще се развие европейският проект, тъй като няма какво да се лъжем, ние сме зависими от тази рамка, това, което трябва да се прави според мен, е, че трябва да се полагат целенасочени усилия, за да се предпазват от кризата най-уязвимите групи в обществото", коментира Кавръкова.
Лъчезар Богданов изтъкна, че стартовата позиция е важна и сега по думите му „сме бедни, защото преди бяхме много по-бедни". Той допълни, че България и Румъния са рекордьори по догонване като доход на човек от населението през последното десетилетие, за разлика от страни като Италия, които изостават, тоест относително обедняват, а Гърция и Унгария стоят на едно място. По мнението му това, което оттук насетне е добро за България, е това, което ще ни позволи да растем, което значи да има възможност да се ползват българският бизнес и българските граждани от това, че са част от общия пазар.
Политологът Евгени Дайнов посочи необходимостта от две равносметки: „Първо, че досегашните ни кризи бяха от нашата собствена простотия, навън имаше кой да ни издърпа, ако си оправим къщичката, а оттук нататък да знаем, че трябва да си оправим къщичката, защото няма кой да ни дърпа вече и навън има криза. Второто е да постигнем добро управление, тоест всички тези заявени реформи да се направят".
Според Андрей Райчев пък рецептата за страната ни е да излезе от инстинкта си на нация, която оцелява. „Ние продължаваме да оцеляваме и продължаваме в резултат от това да разглеждаме ситуацията на най-бедните и тези, които създават стойност, като равни", коментира той. По думите му трябва да има култ към тези, които създават стойността: „Трябва култ към работещия човек и работещия капитал и всички условия в страната трябва да са насочени към това тези хора да се чувстват добре за сметка на две групи хора: на паразитния капитал, които е облепил страната и на тези, които претендират, а не допринасят".
Целия разговор по темата в предаването "Кой говори" по Дарик можете да чуете в звуковия файл
