Eдна година след края на войната между Израел и ливанското проиранско шиитско движение Хизбула, умиротвореният Южен Ливан бавно се възстановява от руините, но страната навлезе в нова ера на политическа несигурност, съпътствана от завръщането на насилието.
След постигнатото на 14 август 2006 г. прекратяване на огъня, мирът се поддържа по границата с Израел, където шиитските бойци, въпреки че отказаха да се разоръжат, отстъпиха място на ливанската армия, подкрепена от 13 000 сини каски на ООН.
Но през есента на 2006 г. Ливан се потопи в небивала от Гражданската война /1975-1990/ насам политическа криза. Паралелно с парализата, обхванала политическите институции, нова вълна на насилие разтърси страната. А дейността на екстремистките сунитски групировки, обвинявани във връзки с Ал Каида и със сирийските тайни служби, става все по-очевидна.
След месец и половина бомбардировки ливанската армия все още не може да се справи с ислямистите от Фатах ал Ислам. Тази салафистка групичка, съставена от представители на различни арабски общности, се е окопала от 20 май в палестинския бежански лагер Нахр ал Баред, в Северен Ливан.
След две убийства на представители на антисирийското мнозинство в Ливан, това на християнския министър Пиер Джемайел през ноември 2006 г. и на депутата Уалид Ейдо на 13 юни, на 24 юни при атентат в Южен Ливан загинаха шестима испански войници от временните сили на ООН. Хизбула осъди атентата, който обаче беше извършен на нейна територия. Ливанският министър на отбраната Елиас Мур заговори за роля на Ал Каида в това нападение. Правителството обяви, че е установило връзка между атентата и бойците от Нахр ал Баред. 
"Навсякъде, в Северна Африка, в Йемен, в Саудитска Арабия, където режимите са се съюзили с Вашингтон, Ал Каида нанесе удар", заяви изследователят Уалид Шарара, специалист по дейността на Хизбула.
В този контекст насилието в Ливан стана хронично. Конфликтът между антисирийското мнозинство, поддържано от Запада и Саудитска Арабия, и поддържаната от Сирия и Иран опозиция застрашава да се задълбочи още повече с приближаването на президентските избори, насрочени за септември.
Икономическите последствия от тази ситуация са огромни. Несигурността прогони туристите и инвеститорите, в момент, в който страната трябваше да плати тежка дан за войната от 2006 г.
В 34-дневната война на Хизбула с Израел бяха убити 1200 ливанци, главно цивилни. Материалните щети се оценяват на 3,6 милиарда долара.
През 2006 г. ливанската икономика отбеляза спад от 5 процента. Секторът на услугите, главен източник на средства, е на сухо заради масовото напускане на чужденците и на ливанците, които се бяха върнали в страната след края на Гражданската война.
"Тази ситуация ще потопи в структурна рецесия тази страна, която вече се огъва под тежестта на държавния дълг, възлизащ на 41 милиарда долара", отбелязва икономистът Камал Хамдане, подчертавайки, че международната помощ за правителството на Фуад Синьора е недостатъчна, за да даде тласък на бойкотираната от инвеститорите ливанска икономика.
Насред кризата, която избухна през ноември, след като шиитските министри напуснаха кабинета на Синьора, проектът за създаване на международен трибунал, който да съди убийците на бившия ливански премиер Рафик Харири, загинал при бомбен атентат в Бейрут през 2005 г., раздели повече откогато и да е било мнозинството и опозицията. 
И докато Сирия винаги е отричала обвиненията на сегашните ливански ръководители, че е замесена в атентата срещу Харири, спорът около създаването на този трибунал отново постави Ливан, две години след края на сирийската опека, на кръстопътя на противоречиви влияния.
"Уреждането на кризата се изплъзва от ръцете на ливанците и тяхната страна се превърна в разменна монета", обобщава анализаторът Гасам Езе. /БТА/
"Навсякъде, в Северна Африка, в Йемен, в Саудитска Арабия, където режимите са се съюзили с Вашингтон, Ал Каида нанесе удар", заяви изследователят Уалид Шарара, специалист по дейността на Хизбула.
В този контекст насилието в Ливан стана хронично. Конфликтът между антисирийското мнозинство, поддържано от Запада и Саудитска Арабия, и поддържаната от Сирия и Иран опозиция застрашава да се задълбочи още повече с приближаването на президентските избори, насрочени за септември.
Икономическите последствия от тази ситуация са огромни. Несигурността прогони туристите и инвеститорите, в момент, в който страната трябваше да плати тежка дан за войната от 2006 г.
В 34-дневната война на Хизбула с Израел бяха убити 1200 ливанци, главно цивилни. Материалните щети се оценяват на 3,6 милиарда долара.
През 2006 г. ливанската икономика отбеляза спад от 5 процента. Секторът на услугите, главен източник на средства, е на сухо заради масовото напускане на чужденците и на ливанците, които се бяха върнали в страната след края на Гражданската война.
"Тази ситуация ще потопи в структурна рецесия тази страна, която вече се огъва под тежестта на държавния дълг, възлизащ на 41 милиарда долара", отбелязва икономистът Камал Хамдане, подчертавайки, че международната помощ за правителството на Фуад Синьора е недостатъчна, за да даде тласък на бойкотираната от инвеститорите ливанска икономика.
Насред кризата, която избухна през ноември, след като шиитските министри напуснаха кабинета на Синьора, проектът за създаване на международен трибунал, който да съди убийците на бившия ливански премиер Рафик Харири, загинал при бомбен атентат в Бейрут през 2005 г., раздели повече откогато и да е било мнозинството и опозицията.
И докато Сирия винаги е отричала обвиненията на сегашните ливански ръководители, че е замесена в атентата срещу Харири, спорът около създаването на този трибунал отново постави Ливан, две години след края на сирийската опека, на кръстопътя на противоречиви влияния.
"Уреждането на кризата се изплъзва от ръцете на ливанците и тяхната страна се превърна в разменна монета", обобщава анализаторът Гасам Езе. /БТА/
